Постинг
25.06.2016 04:23 -
Книгата на пророк Данаил - продължение
" И видях във видението, че бях в Суза - столицата, която е в областта Елам, при потока Улай. Повдигнах очите си и видях, че пред реката стоеше овен, който имаше два рога, рогата му бяха високи, но единият бе по-висок; и по-високият порасна после. Видях, че овенът бодеше към запад, към север и към юг. Никой звяр не можеше да устои пред него и нямаше никой, който да може да се избави от силата му. Той постъпваше по волята си и се възвеличи." (1-4 стихове)
Видението е дадено и със своето тълкувание:
"Двата рога на овена, които си видял, са царете на Мидия и Персия." (20 стих)
Това са вече познатите ни от предните видения световни империи. Какво още иска да каже Бог с това преразглеждане на мрачната история на греха? Първия път, в съня на Навуходоносор, Той показа блясъка, културното влияние, което четирите царства ще окажат на човечеството, като оформят неговия облик. Във второто видение, описано в седма глава, Бог откри на пророка какво ще отнемат на човечеството и как ще го управляват. Той му показа техния кръвожаден, жесток характер, който накрая ще се насочи в явен бунт срещу Бога и верните Му последователи. Третото видение е посветено на възхода на гордостта и безумието. С други думи, пророческите вериги постепенно пренасят нашия ум от последиците към причините, от кръвопролитията и гоненията към себелюбието и гордостта, от фактите към законите, от непосредственото наблюдение към цялостното обобщение.
Защо обаче е изпуснато Вавилонското царство? Третата година от царуването на Валтасар е 548 или 547 г.пр.Хр., тоест десет години преди превземането на Вавилон от Кир Велики. По това време царството е загубило доминиращата роля в живота на Плодородния полумесец и затова е излязло от пророческия поглед. Това се вижда от мисленото пренасяне на пророка в областта Елам, в столицата на Персийското царство Суза.
Чрез гордия овен е представена мощта и величието на Мидо-Персийската империя. Двата рога представляват двата народа, от които е била съставена - мидийците и персите. Мидийците придобиват трайно присъствие в политиката на Древния свят, когато в съюз с вавилонците разгромяват асирийската армия и превземат гордата Ниневия. За персите започва да се говори по-късно, когато настъпва процеса на сливане с мидийците след брака на дъщерята на мидийскя цар Астиаг Мандана с Персийския цар Камбиз. Но след възкачването на Кир на персийския престол нещата коренно се променят. За удивително кратко време той покорява Мидийското царство и след смъртта на дядо си Астиаг изцяло поема кормилото на властта. Затова често вместо Мидо-Персия се казва просто Персия.
"Овенът бодеше на запад, на север и на юг." Показано е развитието на новото царство, походите на персите. Забелязва се връзката с трите ребра, които мечката от предното видение бе захапала с устата си. Първите походи на Кир са насочени на запад - към Лидия и Вавилон. После следват походи на северозапад - към Тракия и Македония. Войските му стигат чак до река Дунав. Завоевателната политика на Кир се продължава от следващите царе. Неговият син Камбиз започва да "боде на юг" и успява да покори двете силни царства - Египет и Етиопия.
"Когато размишлявах, видях, че ярец от козите идваше от запад по лицето на земята и не се допираше до земята, и ярецът имаше бележит рог между очите си. И дойде до овена, който имаше двата рога, и завтече се към него с устрема на силата си. И видях, че се приближи при овена и се разсвирепи против него, и удари овена, та счупи двата му рога; и нямаше сили в овена да устои пред него. Козелът хвърли овена на земята и го стъпка; и нямаше кой да отърве овена от ръката му. Козелът се възвеличи много; и когато заякна, счупи се големият му рог; и вместо него възлязоха четири други бележити рога към четирите ветрища небесни."
"Козелът е царят на Гърция: големият рог, който е между очите му, той е първият цар. А че се е строшил и са възлезли четири рога вместо него означава, че четири царства ще се въздигнат от този народ, но не според неговата сила." (5-8, 21, 22 стихове)
Ясно е, че отново става дума за бляскавите победи на Александър Велики. Като че ли още с името е била предопределена мисията му: Александър означава "покровител на хора" или "покровител на човек". Неговата личност е излъчвала особен устрем. За пръв път Александър е смаял бащините си войници, когато е бил на тринадесет години. За почуда на всички той успява да обязди един невероятно буен кон, бъдещия верен Буцефал. Подарявайки му жребеца, Филип казал: "Трябва да си търсиш друго, достойно за теб царство, защото Македония ще бъде много малка за тебе и не ще ти стига." Тази върховна амбиция, този необясним устрем са най-загадъчното в походите на Македонски. Понякога те са предопределяли изхода на битките. Когато македонската войска се е изправяла срещу десет пъти по-многоброен противник или когато е навлизала в непознати земи, дръзкият Александър е навлизал във вражеските редици, откъснат от собствената си армия. Уплашените му сънародници, подгонени от по-големия страх, че ако бъде убит, няма кой да ги спаси или върне в родината, тръгвали да го защищават и спечелвали битката.
Жаждата за величие и слава не била чужда и на неговите генерали. Познавайки ги добре, той казал преди да умре: "Вие ще ми направите едно кърваво погребение". И наистина, след "отчупването на големия рог" настъпила кървава баня. Цялото семейство на Александър Велики било изклано - брат му Армидей, жена му Роксана, синът му Александър. Единадесет години след смъртта на великия пълководец вече нямало нито едно мъжко дете, което да има някакви родствени връзки с него. В 301 г.пр.Хр. станала решителната за съдбата на империята битка - една от най-кръвопролитните в древността. След нея империята се разпада на четири части под управлението на четиримата генерали: Касандър, Лизимах, Селевкий и Птолемей.
"И из един от тях излезе малък рог, който порасна твърде много към юг, към изток и към земята на славата. И възвеличи се до небесната войска, и хвърли на земята част от множеството и от звездите, и ги стъпка. Възвеличи се дори до началника на множеството и отне от него всегдашната жертва; и святото му жилище се съсипа. И множеството беше предадено нему заедно с всегдашната жертва заради престъплението им; и той хвърли на земята истината, стори го по волята си, и успя." (9-12)
Попадаме на вече познат символ - малкия рог. Според текста той излиза от "единия от тях". Изследванията показват, че това е неточност на превода. Не става въпрос за един от роговете, а за едно от "четирите ветрища", една от четирите посоки на света. Затова не бива новата сила да се свързва с някоя от четирите провинции на разпадналата се империя на Александър Велики. Дейността на малкия рог има две посоки: към земята и към небето. Това показва, че ни се представя сила, която има две фази на развитие: в първата ще завоюва територии, а във втората ще атакува авторитета на Бога и на Неговите верни последователи. Като изхождаме от историческите сведения, дадени в коментара на предишни видения, се вижда, че тук е описан Рим в своите две фази: Рим на императорите и Рим на папите.
Коментарът за първата фаза е: "И в последните времена на царуването им (става въпрос за четирите гръцки провинции), когато беззаконниците стигнат до върха на беззаконието си, ще въстане цар, жесток на лице и вещ в коварството." (23)
Последните години на елинизма бележат една небивала разруха. Несъгласия, отцеубийства, разврат, жестокост, подлост, оргии и слабоумие характеризират царете на първенствуващото царство на Селевкидите. Малките гръцки републики са в непрекъснат раздор, безконечни войни и взаимни нападки. С една хитра уловка, почти без битка, Рим успява да ги покори. В 196 г.пр.Хр., след като нанасят поражение на Македонското царство, римляните обявяват гръцките републики за свободни. Гърците твърде лекомислено се доверяват на Рим като на защитник на техните интереси и свободи. Това прави възможно в 168 г.пр.Хр. Рим да нанесе съкрушителен удар на Македонското царство. Така според принципа "разделяй и владей" римският ботуш стъпва на обширни земи и подчинява множество народи.
Силният възход на Рим започва с походите на Помпей, който очистил Средиземно море от пиратите, укрепил се на остров Крит и след серия от битки с хитрия Митридат отишъл далече на изток. Забележителен негов успех е превръщането на Египет ("на юг") в римска провинция. А в 63 г.пр.Хр., възползвайки се от раздорите между двамата братя Хиркан и Аристобул - представители на две еврейски партии, Помпей се появява в Ерусалим (в "земята на славата"), за да разреши възникналия спор. С цената на 12 000 жертви партията на Аристобул е унищожена, става подчинена на Рим. Така за много кратко време Рим разпростира господството си над света на Библията."И силата му ще е голяма, но не от своята си сила, и ще погубва чудесно, ще успява и действа, и ще погубва силните и свети люде. И чрез коварството си ще направи да успее лъжата в ръката му; и ще се възвеличи в сърцето си, и в мир ще погуби мнозина; и ще застане против Началника на Началниците, но ще се съкруши, не с ръка." (25,26)
Сега погледът на пророка е преместен към втората фаза на развитието на малкия рог. Тук точно е описано папското господство с неговите дръзки претенции! Методите му са отчасти тези на езическия Рим, но далеч по-усъвършенствани. Папството владее не чрез "своята си сила". Винаги папската държава е била малка по територия и никога не е имала на разположение някаква мощна армия. Нейната сила е идвала от кралете, които папата е коронясвал. Чрез интердикта и изключването папството е упражнявало небивал духовен натиск върху хората.
"Небесната войска и звездите" са Божиите верни последователи. "Коя е тази, която прилича на зората, красива като луната и чиста като слънцето, страшна като войска със знамена" (ПП 6:10). Като сравним тази картина с описанието в "Откр." 12:1,2 се вижда, че небесните светила олицетворяват Божия народ през вековете. Преследвала ли е папската система верните Христови последователи? От инквизициите и аутодафетата, от кръстоносните походи и кървавите кланета са загинали около 100 милиона души.
"И отне се от Началника на небесната войска всегдашната жертва". "Началника на небесната войска" е Христос. Думата "жертва" липсва в оригинала. В светилището имаше два вида служби, годишна и всекидневна. Тук димата всегдашна означава не само всекидневната жертва, но и всички дсекидневни служби, извършвани в светилището. Чрез тях се е символизирала постоянната посредническа служба на Исус в небето (виж Лев. 6:20 Числа 29:2, Числа 29:8; Изх.30:9 и Лев.24:5, Лев.24:6, Лев.24:8).
Папството въведе учението за ролята на католическия свещеник като посредник между човека и Бога. Свещеникът трябва да изповяда човека и ако не го стори, връзката с ходатая Христос е невъзможна.
"И мястото на светилището Му се съсипа" - службата на Христос в небесното светилище, илюстрираща Божия спасителен план, бе окончателно задраскана от ученията на официалното християнство. Исус бе изместен като личен посредник от светци и изповедници. По този начин Неговата дейност в небето бе срината в съзнанието на хората. Функциите на върховен свещеник се изпълняват от папата на земята и от Дева Мария и светците, на небето.
"тръшна на земята истината" - употребената дума за "истина" тук е синоним на закон.
продължава....
Видението е дадено и със своето тълкувание:
"Двата рога на овена, които си видял, са царете на Мидия и Персия." (20 стих)
Това са вече познатите ни от предните видения световни империи. Какво още иска да каже Бог с това преразглеждане на мрачната история на греха? Първия път, в съня на Навуходоносор, Той показа блясъка, културното влияние, което четирите царства ще окажат на човечеството, като оформят неговия облик. Във второто видение, описано в седма глава, Бог откри на пророка какво ще отнемат на човечеството и как ще го управляват. Той му показа техния кръвожаден, жесток характер, който накрая ще се насочи в явен бунт срещу Бога и верните Му последователи. Третото видение е посветено на възхода на гордостта и безумието. С други думи, пророческите вериги постепенно пренасят нашия ум от последиците към причините, от кръвопролитията и гоненията към себелюбието и гордостта, от фактите към законите, от непосредственото наблюдение към цялостното обобщение.
Защо обаче е изпуснато Вавилонското царство? Третата година от царуването на Валтасар е 548 или 547 г.пр.Хр., тоест десет години преди превземането на Вавилон от Кир Велики. По това време царството е загубило доминиращата роля в живота на Плодородния полумесец и затова е излязло от пророческия поглед. Това се вижда от мисленото пренасяне на пророка в областта Елам, в столицата на Персийското царство Суза.
Чрез гордия овен е представена мощта и величието на Мидо-Персийската империя. Двата рога представляват двата народа, от които е била съставена - мидийците и персите. Мидийците придобиват трайно присъствие в политиката на Древния свят, когато в съюз с вавилонците разгромяват асирийската армия и превземат гордата Ниневия. За персите започва да се говори по-късно, когато настъпва процеса на сливане с мидийците след брака на дъщерята на мидийскя цар Астиаг Мандана с Персийския цар Камбиз. Но след възкачването на Кир на персийския престол нещата коренно се променят. За удивително кратко време той покорява Мидийското царство и след смъртта на дядо си Астиаг изцяло поема кормилото на властта. Затова често вместо Мидо-Персия се казва просто Персия.
"Овенът бодеше на запад, на север и на юг." Показано е развитието на новото царство, походите на персите. Забелязва се връзката с трите ребра, които мечката от предното видение бе захапала с устата си. Първите походи на Кир са насочени на запад - към Лидия и Вавилон. После следват походи на северозапад - към Тракия и Македония. Войските му стигат чак до река Дунав. Завоевателната политика на Кир се продължава от следващите царе. Неговият син Камбиз започва да "боде на юг" и успява да покори двете силни царства - Египет и Етиопия.
"Когато размишлявах, видях, че ярец от козите идваше от запад по лицето на земята и не се допираше до земята, и ярецът имаше бележит рог между очите си. И дойде до овена, който имаше двата рога, и завтече се към него с устрема на силата си. И видях, че се приближи при овена и се разсвирепи против него, и удари овена, та счупи двата му рога; и нямаше сили в овена да устои пред него. Козелът хвърли овена на земята и го стъпка; и нямаше кой да отърве овена от ръката му. Козелът се възвеличи много; и когато заякна, счупи се големият му рог; и вместо него възлязоха четири други бележити рога към четирите ветрища небесни."
"Козелът е царят на Гърция: големият рог, който е между очите му, той е първият цар. А че се е строшил и са възлезли четири рога вместо него означава, че четири царства ще се въздигнат от този народ, но не според неговата сила." (5-8, 21, 22 стихове)
Ясно е, че отново става дума за бляскавите победи на Александър Велики. Като че ли още с името е била предопределена мисията му: Александър означава "покровител на хора" или "покровител на човек". Неговата личност е излъчвала особен устрем. За пръв път Александър е смаял бащините си войници, когато е бил на тринадесет години. За почуда на всички той успява да обязди един невероятно буен кон, бъдещия верен Буцефал. Подарявайки му жребеца, Филип казал: "Трябва да си търсиш друго, достойно за теб царство, защото Македония ще бъде много малка за тебе и не ще ти стига." Тази върховна амбиция, този необясним устрем са най-загадъчното в походите на Македонски. Понякога те са предопределяли изхода на битките. Когато македонската войска се е изправяла срещу десет пъти по-многоброен противник или когато е навлизала в непознати земи, дръзкият Александър е навлизал във вражеските редици, откъснат от собствената си армия. Уплашените му сънародници, подгонени от по-големия страх, че ако бъде убит, няма кой да ги спаси или върне в родината, тръгвали да го защищават и спечелвали битката.
Жаждата за величие и слава не била чужда и на неговите генерали. Познавайки ги добре, той казал преди да умре: "Вие ще ми направите едно кърваво погребение". И наистина, след "отчупването на големия рог" настъпила кървава баня. Цялото семейство на Александър Велики било изклано - брат му Армидей, жена му Роксана, синът му Александър. Единадесет години след смъртта на великия пълководец вече нямало нито едно мъжко дете, което да има някакви родствени връзки с него. В 301 г.пр.Хр. станала решителната за съдбата на империята битка - една от най-кръвопролитните в древността. След нея империята се разпада на четири части под управлението на четиримата генерали: Касандър, Лизимах, Селевкий и Птолемей.
"И из един от тях излезе малък рог, който порасна твърде много към юг, към изток и към земята на славата. И възвеличи се до небесната войска, и хвърли на земята част от множеството и от звездите, и ги стъпка. Възвеличи се дори до началника на множеството и отне от него всегдашната жертва; и святото му жилище се съсипа. И множеството беше предадено нему заедно с всегдашната жертва заради престъплението им; и той хвърли на земята истината, стори го по волята си, и успя." (9-12)
Попадаме на вече познат символ - малкия рог. Според текста той излиза от "единия от тях". Изследванията показват, че това е неточност на превода. Не става въпрос за един от роговете, а за едно от "четирите ветрища", една от четирите посоки на света. Затова не бива новата сила да се свързва с някоя от четирите провинции на разпадналата се империя на Александър Велики. Дейността на малкия рог има две посоки: към земята и към небето. Това показва, че ни се представя сила, която има две фази на развитие: в първата ще завоюва територии, а във втората ще атакува авторитета на Бога и на Неговите верни последователи. Като изхождаме от историческите сведения, дадени в коментара на предишни видения, се вижда, че тук е описан Рим в своите две фази: Рим на императорите и Рим на папите.
Коментарът за първата фаза е: "И в последните времена на царуването им (става въпрос за четирите гръцки провинции), когато беззаконниците стигнат до върха на беззаконието си, ще въстане цар, жесток на лице и вещ в коварството." (23)
Последните години на елинизма бележат една небивала разруха. Несъгласия, отцеубийства, разврат, жестокост, подлост, оргии и слабоумие характеризират царете на първенствуващото царство на Селевкидите. Малките гръцки републики са в непрекъснат раздор, безконечни войни и взаимни нападки. С една хитра уловка, почти без битка, Рим успява да ги покори. В 196 г.пр.Хр., след като нанасят поражение на Македонското царство, римляните обявяват гръцките републики за свободни. Гърците твърде лекомислено се доверяват на Рим като на защитник на техните интереси и свободи. Това прави възможно в 168 г.пр.Хр. Рим да нанесе съкрушителен удар на Македонското царство. Така според принципа "разделяй и владей" римският ботуш стъпва на обширни земи и подчинява множество народи.
Силният възход на Рим започва с походите на Помпей, който очистил Средиземно море от пиратите, укрепил се на остров Крит и след серия от битки с хитрия Митридат отишъл далече на изток. Забележителен негов успех е превръщането на Египет ("на юг") в римска провинция. А в 63 г.пр.Хр., възползвайки се от раздорите между двамата братя Хиркан и Аристобул - представители на две еврейски партии, Помпей се появява в Ерусалим (в "земята на славата"), за да разреши възникналия спор. С цената на 12 000 жертви партията на Аристобул е унищожена, става подчинена на Рим. Така за много кратко време Рим разпростира господството си над света на Библията."И силата му ще е голяма, но не от своята си сила, и ще погубва чудесно, ще успява и действа, и ще погубва силните и свети люде. И чрез коварството си ще направи да успее лъжата в ръката му; и ще се възвеличи в сърцето си, и в мир ще погуби мнозина; и ще застане против Началника на Началниците, но ще се съкруши, не с ръка." (25,26)
Сега погледът на пророка е преместен към втората фаза на развитието на малкия рог. Тук точно е описано папското господство с неговите дръзки претенции! Методите му са отчасти тези на езическия Рим, но далеч по-усъвършенствани. Папството владее не чрез "своята си сила". Винаги папската държава е била малка по територия и никога не е имала на разположение някаква мощна армия. Нейната сила е идвала от кралете, които папата е коронясвал. Чрез интердикта и изключването папството е упражнявало небивал духовен натиск върху хората.
"Небесната войска и звездите" са Божиите верни последователи. "Коя е тази, която прилича на зората, красива като луната и чиста като слънцето, страшна като войска със знамена" (ПП 6:10). Като сравним тази картина с описанието в "Откр." 12:1,2 се вижда, че небесните светила олицетворяват Божия народ през вековете. Преследвала ли е папската система верните Христови последователи? От инквизициите и аутодафетата, от кръстоносните походи и кървавите кланета са загинали около 100 милиона души.
"И отне се от Началника на небесната войска всегдашната жертва". "Началника на небесната войска" е Христос. Думата "жертва" липсва в оригинала. В светилището имаше два вида служби, годишна и всекидневна. Тук димата всегдашна означава не само всекидневната жертва, но и всички дсекидневни служби, извършвани в светилището. Чрез тях се е символизирала постоянната посредническа служба на Исус в небето (виж Лев. 6:20 Числа 29:2, Числа 29:8; Изх.30:9 и Лев.24:5, Лев.24:6, Лев.24:8).
Папството въведе учението за ролята на католическия свещеник като посредник между човека и Бога. Свещеникът трябва да изповяда човека и ако не го стори, връзката с ходатая Христос е невъзможна.
"И мястото на светилището Му се съсипа" - службата на Христос в небесното светилище, илюстрираща Божия спасителен план, бе окончателно задраскана от ученията на официалното християнство. Исус бе изместен като личен посредник от светци и изповедници. По този начин Неговата дейност в небето бе срината в съзнанието на хората. Функциите на върховен свещеник се изпълняват от папата на земята и от Дева Мария и светците, на небето.
"тръшна на земята истината" - употребената дума за "истина" тук е синоним на закон.
продължава....
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005
