Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06.2016 04:16 - Книгата на пророк Данаил - продължава
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 401 Коментари: 0 Гласове:
0



  Съдът в небето
"Гледах, докато се подложиха престоли, седна Старият по дни, чието облекло беше бяло като сняг и косите на главата Му - като чиста вълна; престолът Му - огнени пламъци, и колелата Му - пламенен огън. Огнена река излизаше от Него и течеше пред Него; хиляда хиляди Му служеха и десетки хиляди по десетки хиляди предстояха пред Него; съдиите седнаха и книгите се отвориха." (9 и 10 стихове)

Докато на Земята върлуват силите на мрака, докато жестокостта и коравосърдечието, себелюбието, алчността и гордостта взимат поредните си жертви, горе на небето, в глъбините на безкрайната Вселена, се провежда съд. В него са ангажирани всички разумни същества, всички космически цивилизации. По някакъв начин съдът оказва влияние върху безпорядъка в нашия свят, докато накрая го приобщи към хармонията на Вселената.
В този съд има много необичайни неща. Не е ясен неговият смисъл. Какво ново като информация доставя на Бога и на Вселената? Защо в него участват небесни същества, а хората присъстват само задочно? Какви са тези книги? Защо толкова дълго заседава. Според 25 и 26 стихове началото на заседанията му започва някъде след отнемане силата на Малкия рог. Оттогава са изминали кръгло двеста години.
"Гледах в нощните видения и ето, Един като човешки син идваше с облаците и стигна до Стария с дни, и Го въведоха пред Него. И Му се даде власт и слава, и царуване, за да Му служат всички народи, племена и езици: властта Му е вечна и няма да премине, и царството Му няма да се разруши." (13 и 14 стихове)

Човешкият Син е Господ Исус Христос. Чрез чудото на въплъщението Той навлезе в проблемите на страдащото човечество, срасна се с тях. Преминавайки през всички парещи болки на заболялата човешка душа и споделяйки ги с нея, Той успя да й предложи две неща: изцелителна сила, която апостолите нарекоха Божия благодат и мир, идващ от очистването на човешката съвест от "мъртвите дела на греха" (Евр.9:14).

В последния Си разговор със Своите ученици Исус им казва: "Отивам да ви приготвя място и когато отида и ви приготвя място, ще дойда пак и ще ви взема при Себе Си, щото, където Съм Аз, да бъдете и вие" (Йоан 14:2, Йоан 14:3). "В дома на Отца Ми има много жилища" - в небесната Вселена никога не може да настъпи жилищен недостиг. Но от нравствена гледна точка простеният грешник се чувства сам сред свои. И за да бъде щастлив, за да възприеме рая като роден дом, за да се чувства като частица от общата хармония, той трябва да се вижда чист в собствените си очи и чист в очите на другите; без да се заглушава неговата съвест, чрез достойнствата на Божия син да има съзнанието на същество, което никога не е съгрешавало. Именно в това се състои голямото дело на съда, представен в пророчеството на Даниил. "Защото Отец благоволи в Христос да се всели съвършената пълнота и чрез Него да примири всичко със Себе Си - и земните и небесните! (Кол.1:19, Кол.1:20)
"съдилището се откри, и книгите се отвориха."
Според Свещеното писание информацията за личността на всекиго се съхранява в четири книги. (Разбира се, "книга" е фигуративен израз, който има за цел да направи по-достъпни за нас сцените на съда):

1. "Защото страшно и чудно съм направен. Чудни са Твоите дела и това душата ми добре знае. Не се скриха от Теб костите ми, когато в тайна се създавах и в дълбините на земята се образуваше разнообразната ми форма. Твоите очи видяха необразуваното ми тяло и в Твоята книга бяха написани всичките ми дни, когато още ни един от тях не съществуваше." (Пс.139:14-16)
Казано на съвременен език, става дума за генетичната информация, за тайните, до които науката на ХХ век успя частично да се докосне. Тълкувателите с право са нарекли този информационен носител "Книга на родословието".

2. "Грехът на Юда е написан с желязна писалка и диамантово острие. Начертан е на плочата на сърцето...Затова, ако и да се умиеш и да употребиш много сапун, беззаконието ти пред Мен си остава петно!" (Ер.17:1; 2:22)
Този втори източник на информация разкрива разрухата, причинена от личните ни грешки. Тук вече става дума за персоналната вина. По всяка вероятност това е "най-дебелата" книга...
3. "Тогава боящите се от Господа си говореха един на друг и Господ ги слушаше. И написа се книга на възпоменание пред Него за онези, които се бояха от Господа и мислеха за името Му." (Мал.3:6)
Третият източник на информация е наречен "Книга на възпоменанието". Той съхранява нашите добри дела, мисли, чувства и думи, тоест онова, което Божият Дух е възпроизвел у нас.

4. "И видях мъртвите, малки и големи, че стояха пред Бога; и книгите се разгънаха; и друга книга се отвори, която е на живота; и съдени бяха мъртвите според делата си от писаното в книгите." (Откр.20:12). Тази книга е наречена "Агневата книга на живота" (Откр.21:27) и се води единствено от Христос (Агнето). Ясно е, че съдържанието й се отнася до нашите интимни отношения на приятелство, които сме създали с Исус. Това е книгата на нашите християнски трепети, вълнения, послушание, вярност, доверие и обич. Написаното в нея предопределя съдбата на човека: дали е годен за вечен живот, или не; пожелал ли е да се облече с достойнството на своя Изкупител, или си има собствена правда, собствена философия, с която иска да застане пред Вселената.

Книгите имат за задача да открият онова, което не се вижда, да осветят тъмните страници на живота, потайните кътчета на човешката душа. От друга страна, те съхраняват информацията за човешката индивидуалност и в деня на възкресението тя ще бъде подновена според тази информация.
"Погледнах поради звука на надменните думи, които рогът говореше. Гледах, че се умъртви звярът и тялото му се погуби, и се даде на огнено изгорение. А колкото за другите зверове, тяхното владичество биде отнето; животът им обаче се продължи до време и срок." (Дан. 7:11, Дан. 7:12)

Показвайки ни сцените на съда, пророчеството ни навежда на мисълта, че Бог упражнява влияние в света и не позволява на злото да премине определени граници. В развитието на световната история доста ясно се проявява законът за възхода и залеза на отделните царства. Когато една империя изпепели моралните устои, на които е положила властта си, или своите представи за Бога, малко след това рухва. И не по случайност, а чрез Божията намеса в развитието на човешката история. Употребеният израз "време и срок" според арамейския текст не означава някакво определено количество дни или години, а неопределен период от време, който не е безкраен. В исторически план първите три царства съществуват и след покоряването си. Вавилон е продължил да бъде важен търговски център и по времето на Кир Велики. Персите пък запазват своя облик няколко века след разгрома, който им нанася Александър Македонски. А за гърците е излишно да говорим, те съществуват и досега. Но що се отнася до съдбата на четвъртото царство, на гордия Рим, нещата са коренно различни. След "Великото преселение" римският народ изчезва заедно с културата, която е създал. Унищожението на римската цивилизация е пълно. Днешните римски граждани са потомци на варвари.
Те произхождат най-вече от ломбардите. Чак по времето на Ренесанса се прави опит за възкресяване на погребаната култура на Запада. Следователно и в тази подробност пророчеството се изпълнява удивително точно.

Цитираните стихове ни представят един свят, който се събаря, руши се и накрая издъхва. Свят, чийто край е логичен завършек на цялата греховна история. Картината на края на съда в небето, който ще предизвика и край на човешката история, е представяна от почти всички пророци. "Ще дойде нашият Бог и не ще мълчи. Пред Него ще има огън поглъщащ и около Него силна буря. Ще призове небесата отгоре и земята, за да съди людете си, казвайки: Съберете Ми моите светии, които направиха с Мен завет с жертви. И небесата ще възвестят правдата Му, защото Той е съдията" (Пс.50:3-6). Днес Бог все още мълчи, но идва ден, когато ще проговори.

"А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще се дадат на людете, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно царство и на Когото всичките владичества ще служат и ще се покоряват." Дан.7:27


Така завършва седма глава.
От осма глава започва еврейската част на книгата. Тя има триъгълен вид и също е подчинена на хиазматичния принцип. Началото й започва с видение за световните царства. То е дадено на Даниил две години след видението от седма глава и допълва неговото съдържание, уточнявайки някои важни за вярващия човек моменти.

Следва ..... image



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1692755
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031