„Повече от всичко, което пазиш, пази сърцето си; защото от него са изворите на живота.“ (Притчи 4:23)

                                       

Във Второзаконие, книгата на покорството, Бог отново и отново апелира към сърцето на израилевия народ. Послушанието и признаването на Неговия авторитет започва там. Така нозете се насочват по пътя на следване на Господа и на покорство. Ако няма сърдечно решение, то стъпките са лишени от сигурност.
Противникът, който иска да ни отклони от тясната пътека на следване на Господ Исус, атакува преди всичко сърцето. Често подобно зло дело става в тайно. Никой от околните не забелязва нищо. Но изкушението на сърцето е начало на всяко заблуждаване от Господния път. Нозете неуморно го следват. Затова е необходимо да бдим над него. Сърцето е вътрешната крепост на нашата морална същност и докато то е опазено за Господа, врагът не може да извоюва победа. Но ако допуснем нещо друго да я превземе, всичко е изгубено. Скритото отклоняване на сърцето от тясната пътека, става един ден явно в живота. Подобно на Израил и ние ще започнем да служим на „чужди богове“ и ще им се покланяме, и всичко ще тръгне стремглаво надолу. Ще настъпи „мършавост“ и суша в душата. Колко тъжно е състоянието на подобна душа!