„В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха.“ (1 Йоан 4:18)

                                  

Всички сме чували историята за блудния син. Той беше дин на богат баща, но не се чувстваше добре у дома. Вземайки своя дял от наследството, той отпътува в далечна страна. След като изхарчи всичко и усети глад, синът си спомни за своя дом. В него узря решението да се върне при баща си и да признае грешките си. Вижте, това означава обръщение: скъсване с миналото и отправяне към онова, което човек е изоставил и оскърбил.
Какви ли мисли са вълнували сърцето на сина по пътя му към дома? Дали ще ме приеме баща ми? ще посрещне ли изобщо един толкова пропаднал, окъсан скитник? Колко чудесно е, че опасенията на сина нямаха никакво влияние върху приема в бащиния дом. Той зависеше само от чувствата на бащата. Неговата всепобеждаваща любов премахна всеки страх от  сърцето на сина. В краят на тази история: „Те започнаха да се веселят.“
Вижте, така Бог приема грешника. Не трябва да се опасявате от упреци, ако се обърнете, изпълнен с разкаяние към Бога.