„Тогава Давид каза в сърцето си: Най-сетне ще загина един ден от Сауловата ръка; няма по-добро за мене да избягам по-скоро във филистимската земя.“ (1 Царе 27:1)

Такова е човешкото сърце! Бог бе предал в ръцете на Давида исполина Голиат; опази го в пустинята при преследването от Саул и допусна да триумфира милостта, като не уби Саул, когато имаше възможност за това, а сега го виждаме душевно рухнал, съвсем слаб и разколебан! Да, той не прибягна към Божиите обятия, а в земята на филистимците, заклетия враг на неговия народ.
                                         
Само онзи, който познава човешкото сърце, може да разбере страха и решението на Давид. Свещеното Писание казва: „Сърцето е измамливо повече от всичко; и е страшно болно; кой може да го познае?“
Въпреки това Давид беше отговорен за действията си, когато напусна пътя на вярата и трябваше да понесе тежки последици. Той изпадна в трудности, грозяха го опастности във филистимската земя и щеше, както четем по-нанатък, да се бори с враговете срещу своя народ и да изгуби всичко, дори да бъде убит, ако Бог не бе положил Своята закриляща десница над него.
Такъв е човек! Ако погледнем пътя си, то колко грешки и падения има по него! И колко сериозни са те пред Бога!