„Казвам ви: Не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.“ (Лука 13:5)

                             

При Господ Исус дойдоха неколцина, които Му съобщиха, че римският управител Пилат е убил няколко галилеяни - вероятно поради опит за бунт и е смесил кръвта им с тази на жертвите им. Разказаха Му още и за срутването на една кула в Силоам, при което загинали 18 души. Господ им отговори: „Мислите ли, че тези галилеяни са били най-грешните от всичките галилеяни, понеже са пострадали така? Казвам ви: Не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.“ (ст.3). С други думи: Независимо как ще умрат, било насилствено, чрез катастрофа или по естествен начин, съдбата им ще е една и съща, ако не се обърнат с покаяние към Бога.
Какво е всъщност „покаяние“? Много „модерни“ християни считат, че то не е нищо повече от просто несъгласие с греха. Те може би си казват: „съжалявам, че сторих това.“ , след което продължават да живеят по старому. Не, покаяние означава промяна на ума и обръщение; човек трябва да осъди досегашния си живот и да се обърне, да тръгне в нова посока. Това предполага изповед на греховете, без която не може да има истинско покаяние. Бог „заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят“ (Деяния 17:30). Бог предаде чрез пророк Даниил на великия цар Навуходоносор следните думи: „да напуснеш греховете си чрез правда“ (Даниил 4:27). Преживяли ли сте подобна промяна в живота си?