„Безумният каза в сърцето си: „Няма Бог“ ... Тогава ги нападна голям страх, защото Бог е в поколението на праведните.“ (Псалом 14:1, 5)

                                

Една медицинска сестра разказва: „Тръпки ме побиват когато си спомня за последния час на един мъж, който идвайки в болницата, не криеше своите атеистични възгледи. След като му обясних сложността на неговата ситуация и настоятелно го молих да оправи взаимоотношеинята си с Бога, той ме засипа с цинизми и хулеше Библията  и Бога с думи, които не желая да споменавам. Скоро състоянието му се влоши до толкова, че мислехме, че скоро ще почине. Но той се развилня, искаше да повикаме лекаря и крещеше: „Удължете живота ми каквото и да струва това! Защо не ми помагате? Не искам да умирам! Ах, няма ли кой да ми продължи живота?“ Отчаяните му викове бяха непоносими и аз помолих завеждащият лекар да разреши да му сложим успокоително. Той обаче отказа със забележката: „Нищо не може да му помогне вече!“ Скоро след това мъжът почина. Никога няма да забравя ужасът изписан на лицето му.“
Мнозина е трябвало да признаят в предсмъртният си час, че техният мироглед им е изневерил. Лесно е в слънчевите дни да залъгваме съвестта си с твърдението: „Няма Бог!“ Но истината е, че има Един праведен Бог, пред Чийто съдийски престол ще застане всеки човек, остава непоклатима. Смъртта, която не отстъпва пред никого, ще разкрие, че всяко високомерие и гордост спрямо Всемогъщия е лъжа. тогава обаче ще е твърде късно за милост от Бога. който пренебрегва Божието изпълнено с любов предложение в своя живот, за него остава само вечно отчаяние.