„Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма светлина; на ония, които седяха в земя на мрачна (Евр. смъртта) сянка, изгря им светлина.“ (Исая 9:2)

                                     

Тези думи се отнасят до Галилея, областта, в която Господ Исус започна Своето публично служение. Населението там бе смесица от юдеи и езически народи. Историята на тези места е белязана от неспокойствие и промени. В хода на столетията страната често е сменяла владетелите си. Каква нищета е означавало това за населението могат по-добре да разберат по-възрастните ни читатели. Пророкът описва подходящо обстоятелствата в тези земи с изразите „тъмнина“ и „мрачна сянка“. Но той обещава на този толкова онеправдан народ „голяма светлина“, която им се яви в личността на Господ Исус (Матей 4:12-16). Най-после Един, Който да се погрижи за малките хора. Тежестта на страданието им можем да прочетем в чудесата и знаменията, които Господ стори сред тях: „и довеждаха при Него всички болни, страдащи от разни болести и мъки, обладани от зли духове, епилептици и парализирани; и ги изцели“ (4:24). Духовното състояние в тъй-наречениет „християнски страни“ наподобява онова в Галилея. Много „модерни“ болести са прекият резултат от греха; днес има много повече „обладани“ от когато и да било, хора, които са под пряката власт на дявола. Ежедневно срещаме „епилептици“, които не владеят сетивата си и „парализирани“, които са роби на своите желания и страсти. За всички тях все още свети „светлината“: Исус Христос дойде да потърси и да спаси погиналото.