„Ето, за добро имах горчива скръб.“  (Исая 38:17)

По време на североамериканската освободителна война група индианци нападнали една немска колония. Единственото дете на тези хора било на шест години и един индианец, който им служил дълги години и видял само добрини от тях, го грабнал и избягал с него. когато забелязал, че родителите го преследват, той побягнал към близкият хълм, където изведнъж се спрял, дочакал родителите и им предал детето. Те тъкмо се канели да го упрекват за неговата неблагодарност, но думите им застинали на устните им, когато той посочил към далечината, към тяхната обгърната в пламъци къща. „Ако ви бях казал, че ще ви убият, няваше да ми повярвате и сега нямаше да сте живи. За да ви избавя, аз взех най-скъпото ви, вашето дете, защото знаех, че ще ме последвате.“
Бог често постъпва так и с нас, хората, когато не искаме да слушаме Неговият предупредителен глас. И когато не желаем Неговата благост да ни води към покаяние, Той е принуден да ни говори строго (Римл. 2:4). Така Той понякога ни отнема най-скъпото, за да направи сърцата ни чувствителни към Своите думи. Може би вече сте преживели това в своя живот, скъпи читателю? За да избави душата Ви от вечна погибел, Той Ви е отнел нещо, което сте ценили и обичали особено много. Каква беше Вашата реакция? Закоравихте ли се и започнахте ли да обвинявате Бога поради Неговата привидна строгост? Имайте предвид, че Бог Ви обича и понеже не сте послушали Словото Му, Той желае да Ви спре чрез подобни изпитания. Той не желае да погинете, но да бъдете спасен.