„И не наскърбявайте Святият Божий Дух, в Когото сте запечатани за деня на изкуплението.“ (Ефес. 4:30)

„Духа не угасяйте.“ (1 Сол. 5:19)

Някога израелтяните имаха голямо предимство пред всички останали народи - фактът, че Господ желаеше да обитава сред тях. Тогава Той беше техен личен Бог, Който ги освободи от египесткото робство (Левит 22:32-33). Той ги водеше с видимия знак на облачния и огнения стълб (Числа 14:14).
Като Господ, Който подеше сред тях, Той също им обеща спасение от враговете и победа над тях (Втор. 23:14). Но тази личност сред тях беше свята и по тази причина изискваше от тях свят живот.
Ние, християните,също сме привилигировани. От Петдесятница насам, Бог, Святият Дух, обитава както в сърбанието, т.е. съвкупността от всички вярващи, така и лично във всяко Божие дете поотделно. Всеки християнин е храм на Святият Дух (1 Кор. 6:19). Нека се радваме, че Бог е толкова близо и винаги се стремим да не наскърбяваме този божествен Гост чрез непристойно говорене, мисли и своеволни действия!
Святият Дух обаче обитава и в събранието (1 Кор. 3:16). Затова апостолът ни увещава да не Го угасяме, а да Му предоставим подобаващото място и да Му дадем право да действа свободно.