„Избави ме, Боже, защото водите стигнаха до гушата ми.“  (Исая 69:1)

Един вик за помощ на някой давещ се. Облечен в слово от Давид, но почувстван в пълната си тежест от Господ Исус. Израз на душевно утеснение и чувства на Спасителя на кръста! Колко надълбоко ни позволяват да надникнем тези думи! Прииждащите водни потоци на Божието наказание Го заливаха. Но „много води не могат угаси любовта.“ Именно Неговата любов Го отведе на кръста. Думите на еврейския роб: „Обичам господаря си, жена си и децата си“, бяха Негови думи. „За да познае светът, че Аз обичам Отец и както Ми е заповядал Отец, така правя.“ Тези слова Го ръководеха по пътя. Павел пише: „Както Христос възлюби църквата и предаде живота Си за нея“ и „бъдете подражатели на Бога като възлюбени деца и живейте в любов както и Христос ни възлюби и предаде Себе Си за нас.“
Неговият вик за помощ сред най-голямо утеснение подчертава Неговите думи в Йоан 15:3: „Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си.“ - „По това познахме любовта, че Той даде живота Си за нас.“