„А аз съм червей, а не човек, укоряван от хората и презиран от народа.“  (Пс. 22:6)

„Уви! Кърви ли моят Спасител?
Умря ли моят Господ?
Възможно ли е да посвети
тази свята глава
на червей като мен?“

Това е написал Айзък Уотс в известна духовна песен. Оттогава някои хора се задавят на последния ред.
В това време на позитивно мислене и на развиване собствените ни заложби, старата теология за „червея“ е неуместна. Поколение, което отрича, че грехът съществува, определено не иска да бъде принизявано с подобни изрази.
Но от библейска гледна точка Айзък Уотс е прав. Добрата вест за Бога с лоша вест за нас. Пред Него цялата наша мнима праведност виси като мръсни дрипи. Нямаме нищо в себе си, което да ни препоръча пред Него. Нищо. Наистина сме като червеи. Докато не признаем нашата голяма нужда, Словото не може да осигури Своята благодат.
Има обаче и друга страна на това да се чувстваш като червей и тази страна има зловещо, ужасяващо звучене.
На един дълъг полет до чужда страна, когато се уморих да чета, аз си сложих слушалките и пробвах музикалните предложения. Един глас от старото поколение - приятен, носталгичен, с нотка на тъга - прозвуча от уредбата. Прегледах забавната програма и прочетох, че сега вървяха избрани песни от Карън и Ричард Карпентър.
Карън Карпентър -
 припоних си нейната история, когато отново чух тъжния глас. Карън, придружавана от брат си Ричард, постигна голям успех като записващ изпълнител през 70-те, продавайки повече от 100 милиона албума до 90-те. Обаятелна и обичана, тя беше идол за младите момичета. Въпреки славата, която постигна обаче, Карън имаше ниско мнение за себе си. Когато погледнеше в огледалото, тази привлекателна млада жена можеше да мисли само за това колко е грозна. През 1983 г. Карън почина само на 32-годишна възраст от сърдечен удар, причинен от анорексия невроза (мед. - сериозно психиатрично заболяване, характеризиращо се с разстроено самовъзприемане, много силен страх от напълняване, отказ на храна). За няколко години тя погуби себе си чрез гладуване. По онова време това обяснение изглеждаше почти невъзможно за възприемане. Но след нейната трагична смърт споменатото състояние вече е добре познато от случаите и на други млади жени.
Иска ми се Карън Карпентър да не беше откривала другата страна на теологията на „червея“. В Божиите очи ние не сме червеи. Ние сме обичани, скъпоценни, специални, красиви. Ние сме принцеси и принцове на Небесния Цар.

Из книгата: „Исус - сърце, изпълнено с благодат“
Автор: Уилям Г. Джонсън