Тук ние виждаме отпадналият грешник, който се приближава към смъртта. Той винаги е отблъсквал искреното и действително покаяние „за утре“. Неговото тяло сега е пълно с болки, а душата му е изпълнена със страх от смъртта, която наближава. Нейният призрак идва за него в неподходящо време. Измамливите удоволствия на греха са отминали и той се вижда поставен пред ужасяващата картина на действителната смърт, като заплата на греха. Пъклените спомени надделяват и той разбира, че не може да има никаква връзка с Бога. Въпреки това, той желае да се моли, обаче открива, че не може повече да дойде в общение с Този Бог, Когото е презирал тъй дълго. Неговите стари приятели се страхуват да се поставят на негово място, а безполезните им утешения не му помагат. Неговите материални богатства - най-вероятно придобити по нечестен път - не могат да удължат живота му, нито да спасят неговата душа, нито да успокоят борбата със смъртта. Той чувства невъзможността да срещне Бога, защото дявола го е възпрепятствал.
Всичко, което той по-рано е обичал, всичко, за което е живеел, сега просветва над него подигравателно. Той започва да разбира, „че е страшно да попадне човек в ръцете на живия Бог.“ (Евреи 10:31)
Той е вярвал, че един ден ще дойде в изправност с Бога, може би на смъртното си легло, обаче сега трябва да установи, че е твърде късно! Хиляди човеци умират от внезапна смърт без да могат да потърсят Бога на смъртният си одър. Затова е необходимо да търсим Бога, докато може да се намери. На картина се вижда умиращият грешник, който не взема участие в Святият Божий закон, пропуснал милостта, пренебрегнал Господа-Спасителя, Който сега го среща като негов Съдия. Страшно е да се падне в ръцете на живия Бог и да се приеме Неговата присъда на последния съд: „Махнете се вие от Мене проклети във вечния огън, който е приготвен за дявола и неговите ангели.“ (Матей 25:41). „И както веднъж е определено на човеците умрат итогава следва съд.“ (Евреи 9:27) Следва