РАЗСЪЖДЕНИЕ

Не бива да се пречи на никого, [тръгнал] по пътя на съвършената преданост и служение на Бога. Множество свети жени, които са желаели да прекратят брачния си живот [ориг.букв. –да избягат от брака] и да се посветят на Бога, са били преследвани и възпирани от мъжете си. Обикновено накрая тези жени удържали победа, оставайки непоколебими в своето намерение [да служат изцяло на Господа], а нерядко [ориг. – често] с примера си са пробуждали съвестта и в своите съпрузи [ориг. – мъже], та и тях насочвали по пътя на спасението. Св. Теодора [[1]] непременно искала [ориг. – трябвало] най-сигурно [ориг.букв. –­ най-предвидливо] да се скрие от мъжа си, и по тази причина се преоблякла в мъжки дрехи и отишла в мъжки манастир. Ала е имало и благоразумни съпрузи [ориг. – мъже], които са одобрявали желанието [ориг. – намерението] на своите жени да оставят света и да се посветят напълно на Бога. Император Фридрих [[2]] [ориг. – Цар Фредерик] поискал ръката на [ориг. – се сгодил[3] с] принцеса [ориг. – девицата] Агнес Чешка. Ала тя никак не се съгласявала да встъпи в брак и затова годежът бил развален, а Агнес [ориг. – тя] избягала в манастир. Тогава разсъдливият [ориг. – благоразумен] крал казал: „Ако ме беше пренебрегнала [ориг. – оставила] заради някой друг смъртен човек, щях да си отмъстя, ала не дръзвам да се чувствам оскърбен от това, че вместо мен е предпочела [ориг. – избрала] Небесния Цар” [[4]]  

БЕСЕДА

за Христос като хлябът на живота

Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога (Иоан. 6:35)

Кой може да оживотворява [ориг. букв. – съживява], братя, освен Онзи, Който е и Създателят [ориг. букв. – Който е и създал, сътворил]. Кой е възможно да бъде истинският хляб на живота, освен нашият Творец? Той [ни] e създал, Той ни крепи, Той ни насища [ориг. – храни], Той ни оживотворява. [И] ако пшеницата храни [само] тялото, Христос храни [и] душата. Ако земният хляб поддържа живота на плътта ни, чрез Христа се насищат и живеят нашите души. Ако душата ни търси да се насища [ориг. – се храни] с някаква друга храна, а не с Христос, тя става тленна [букв. – се разтлява] и умира, и вече не е жива [ориг. – а не живее]. Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен (Иоан. 6:27) – така е казал малко по-рано Господ. Най-напред оставя хората да изпитат глад и тогава им предлага хляб; а по-вярно, най-напред възбужда глада им, а после им дава хляба [за насищане]. Понеже хората са объркани, когато огладнеят [ориг. – пред лицето на глада]. Гладуват за нещо, а за какво [точно] не знаят. [И] наситени, и [даже] преситени с [различни] земни храни, те все още изпитват някакъв неутолим глад. A макар да виждат, че цялата земя и всичкият хляб на земята не може да задоволи [ориг. – утоли] този тайнствен глад, те се нахвърлят на земните ястия, борейки се помежду си за [повече] земя и единствено за земята. Ала всъщност същинският глад на човеците е гладът за небето, за вечния живот, за Бога. Този глад Господ Иисус [Христос] най-напред възбужда, а сетне поставя [пребогата] трапеза за неговото утоляване. А трапезата – това е Самият Той. Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее. Той [дохождащият – Прев.] ще се насити, ще се съживи, ще познае Бога и сам себе си ще познае. О, братя мои – той [наистина] ще възкръсне от мъртвите! Защото непрекъснатото тъпчене с храна тленна, при липса на [ориг. – без] храна безсмъртна и духовна, постепенно умъртвява душата и накрая я прави да умре съвсем. [Да умре] от какво? Ами от глад. Тялото е от земята и се задоволява със земна храна. Но душата е от диханието [[5]] на Самия Източник на живота, та затова и търси храна и питие от този свой единствен Източник.

O, Господи Иисусе, Хлябът на живота вечен, на истинския и безконечен [ориг. – непреходен] живот, най-сладкият хляб, нахрани ни със Себе Си! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

[1] Както обичайно, и тук в разсъждението от „Пролога” свт. Николай изяснява поуките от житието на някой от честваните на тази дата светии. В случая това е св. прп Теодора Александрийска, чиято памет по православния календар е на 11 септември. – Прев.

2 Тук се говори за Фридрих II Хохенщауфен, германски крал и император на т. нар. Свещена Римска империя през XIII в. – Прев.

3 Реално, до същински годеж изглежда не се е стигнало, въпреки съгласието на брата на принцесата, чешкия крал,  тъкмо поради отказа на Агнес, за който се разказва по-нататък в текста. – Прев.

4 Приведеният пример с Агнес Чешка, вече след кончината на светителя канонизирана от римокатолиците (в края на миналия век), не би трябвало да смущава. Като непринадлежала към Църквата, свт. Николай нито я нарича светa жена, нито, по подразбиране, я приема за такава, и всъщност, както се вижда, тук оценява по-скоро благоразумието и мъдрото изказване на „отхвърления” крал Фридрих II, без, съвсем нормално, да порицава и подбудите на принцеса Агнес за отказ от брака. Още от първите векове на християнството църковни писатели и проповедници са сочели прояви на земна порядъчност и благочестие дори у езичниците, естествено, не за да хвалят езическото кривоверие, а точно обратното – за подбуждане на православните да показват с добродетелния си живот превъзходството на истинската вяра над езичеството и иудейството. – Прев.  

[1] Срв. «И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот» (Бит. 2: 7) – Прев.

Автор - св. Николай Велимирович

Превод - arviyor