„А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца - на тези, които вярват в Неговото име.“   (Йоан 1:12)

                                  
За да имаме правото да носим фамилното си име, е било нужно след раждането ни да бъде записана нашата синовна връзка в кръщелното свидетелство и родилния регистър. Библията ни учи, че е нужно новорождение, за да се носи с право името на Исус Христос и за да бъде някой приет в Божието семейство. Само при това условие нашето име може да се отрази в „книгата на живота“ - „небесния родилен регистър“ - там, където Бог вписва онези, които са повярвали в Неговия Син и са Го приели за свой личен Спасител. „А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца.“ Това е право и то се основава на делото на Христос, а не на някакви наши заслуги. Всеки Християнин трябва да каже: Не съм Християнин, понеже съм по-добър или по-религиозен от останалите, но понеже между мен и Господ Исус Христос съществува една жива връзка.
Християнството не е - както често се счита - сбор от церемонии, догми или правила; то е познаването на Господ Исус Христос, една връзка между Него, Който дарява живот, и нас, които го получаваме. Тази връзка се създава веднъж завинаги при нашето покаяние (обръщение), когато се познаем като изгубени грешници и приемем чрез вяра скъпоценното спасение, което Той ни предлага. Стойността на Неговото дело за нас се състои в това, че греховете ни биват покрити. Да си Християнин означава да можеш да кажеш заедно с апостол Павел: „... Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мен.“ (Галатяни 2:20)