„Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че понеже един е умрял за всички, то всички са умрели.“  (2 Кор. 5:14)

                                                                                     

Веднъж по време на обедната почивка, един млад мъж раздавал брошури пред голямо учреждение. Един господин, на когото също подал брошура, казал ядосано: „Няма ли поне едно място, където да не се срущне човек с някой набожен и да не иска да го накара да се покае?!“ Младият мъж отговорил: „Със сигурност, господине! Има едно място, където никога няма да срещнете Хрстиянин и никога няма да се проповядва Евангелието.“ „Къде е то? Аз там искам да отида!“ - извикал мъжа. „В ада! Там няма вече набожни, и няма да има възможност някой да се покае!“ Този отговор бил използван от Бога, за да доведе ядосаният мъж до покаяние.
Тази случка има да каже нещо и на всички Християни. Ако размислим, колко много хора са се запътили към вечна погибел, и какъв ще е вечният м дял, тогава трябва да се научим от Господ Исус, Който призовава всички непокаяни: „Елате при Мене всички, които сте отрузени и обременени, и Аз ще ви успокоя.“ (Матей 11:28). Не трябва ли тогава Хистияните да посочват на изгубените любовта на Господа, за да прибягнат и те при нея?
Затова, не се чудете на „натрапчивостта“ на Християните, които постоянно Ви „измъчват“ да се смирите пред Бога. Те го правят, понеже познават „страха от Господа“.