„Събуди се ти, който спиш и стани от мъртвите, и ще те освети Христос.“ (Ефес. 5:14)

Този стих не се отнася за невярващите. Той е адресиран до Божиите  деца. Господ е наш Бог и Отец в Исуса Христа. Ние сме Негови деца и като хора се намираме в позиция наречена свята и безупречна. С право се очаква да се обхождаме достойно за едно толкова високо звание.
Но предупреждението по-горе ни показва, че вярващият може да изгуби способността си да осъзнава своята позиция. Той заспива духовно. Спящата мечка наподобява мъртвец. Също така и Християнинът може да стигне до положение, когато неговият нов живот почти не се проявява.
Може би такъв човек води неморален живот и не се любува на небесните благословения. Обходата му и начинът му на мислене са светски. В сърцето на такъв вярващ Господ не заема първо място, понеже той все още Го познава като помощник в нужда, а не като радост и наслада. Той може дни наред да не общува в Господа без да почувства необходимост от Него. Ежедневните неща са по-важни от Исус Христос и изразът „да живея с Христос“ не му е познат. Още по-чуждо за подобна душа е наслаждаването в духовните благословения в небесни места. Такъв Християнин не само, че не е щастлив, но има и безсъдържателен живот, който се разминава със своето предназначение.