„Защото в това, което Самият Той пострада, като беше изкушен, може и на изкушаваните да помага ...“  (Евреи 2:18)

Някои вярващи сърца гледат със загриженост към бъдещето. Това не винаги е в резултат на трудностите от материален характер, а често от страх от ежедневни изпитания, на които е подложен вътрешния човек. Вярващият, който желае да следва вярно Бога, трябва да насочи погледа си към Господа на славата, Който някога пребиваваше като човек на земята и я опозна изцяло. Той беше изкушен във всичко, но пак без грях остана. Сега Той е нашия верен, състрадателен Първосвещеник, Който може да ни помогне във всичко. Да, Той е в състояние и желае да ни оказва помощ. Колко пъти в минолото ни е помагал! Колко пъти ни е покривал с крилата Си, когато сме били в утеснение! Вземи със себе си думите: „Той може да помага“, в предстоящият път, припомняй си ги всяка нова сутрин и нека да те съпътстват през деня! Лесно се запомнят и са цялата истина; затова са изпълнени с голяма утеха и сила. „Той може да помага“, Този, „на Когото беше дадена всяка власт на небето и земята“; Този, „Който е милостив и жалостив“; Който „е с нас през всичките дни до свършека на века.“ Той е Този, Който напълно ни разбира, когато слабост и колебание завлядават сърцето ни; когато около нас има буря и сме в опастност; когато сме уморени по пътя на вярата. Да отправим погледа си към Него, Начинателя и Усъвършителя на нашата вяра, понеже Той може да помогне за разрешаването на материалните и духовните нужди. Той е в състояние да ни насърчи и успокои сред безпокойството и проблемите в света.