"А бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас." (Ефес. 4:32

ДА ПРИЕМЕШ БЛАГОДАТТА ОЗНАЧАВА ДА ДАДЕШ ОБЕТ ДА Я ДАРЯВАШ.

Ако раните ни бяха косми, то ние бихме заприличали на мечки гризли. Дори красавиците с нежна кожа по кориците на списанията, дори спокойните проповедници по амвоните, дори приятната стара дама, която живее до вас. Всички те. Всички ние. Щяхме да се превърнем в покрити с козина, космати зверове. Ако болките ни бяха косми, ние бихме се изгубили в тяхната гъстота.

Много са нали? Толкова много болки и рани. Когато децата се подиграват на походката ти - техните обиди те нараняват. Когато учителят пренебрегне работата ти, неговото нехайство те засяга. Когато гаджето ти те зареже, когато съпругът ти те изостави, когато те уволнят - боли. Отхвърлянето винаги боли. Така, както лятото води със себе си слънцето, така и хората ни причиняват болка. Понякога нарочно. Понякога без да искат.

Виктория Руволо със сигурност може да ви разкаже за болката причинена случайно. През една ноемврийска вечер на 2004 година, тази 44-годишна нюйоркчанка се прибирала у дома с колата си, който се намирал на Лонг Айлънд. Тя се връщала от концерта на племенницата си и с удоволствие очаквала да се отпусне на дивана пред камината, и да си почине.

Не си спомня да е забелязала сребристият Нисан, който се приближил към нея от източната страна. Дори не помни 18-годишното момче, провесено наполовина през прозореца на колата, което (от всички възможни неща на света), държало в ръцете си замразена пуйка. Момчето я хвърлило върху предното стъкло на автомобила ѝ.

20-паундовата птица преминала с гръм и трясък през стъклото, огънала навътре волана и потрошила лицето на Виктория, така както изтървана на циментовия под чиния се разбива на малки парченца. Жестоката шега я оставила да се бори за живота си в спешното отделение на местната болница. Тя оцеляла, но само след като лекарите съединили и заякчили челюстта ѝ със специална медицинска жица, поставили синтетичен филм в окото ѝ и титанови пластини в черепа ѝ. Виктория не може да се погледне в огледалото без да ѝ бъде напомнено за нейната болка и страдание.

Може би ти не си бил ударен от пуйка, но си бил женен за такава, работил си за друга и една такава пуйка те е зарязала. И тогава към кого се обръщаш? Hitman.com? Jim Beam и приятели? Кетъринг компанията, организираща партита за самосъжаляващите се?
Можем да разберем реакцията на едни американски войници, служещи в Афганистан. Един обикновен войник получил писмо в стил "Скъпи Джон" (бел.пр. - това е писмо, в което съпругата или гаджето съобщава на половинката си, че с брака или връзката им е приключено, най-често, защото на сцената се е появила нова любов). Той направо бил смазан. И за да посипе в раната още сол, момичето добавило: "Моля те, върни ми моята любима снимка, на която съм само аз, защото бих желала да я публикувам в местният вестник, обявявайки годежа си."

Ох!

Обаче неговите бойни другари му се притекли на помощ. Те минали през всяко едно отделение на казармата и събрали снимките на приятелките на другите войници. Напълнили цяла кутия за обувки. Заразяният, изпратил снимките на бившата си приятелка, прилагайки бележка със следното съдържание: "Моля те, намери снимката си и върни останалите. Да ме убиеш ... не мога да си спомня ти коя беше."

Отмъщението има своята сладка страна. Но Исус имаше по-добра идея.

В Евангелието на Йоан, 13-та глава са описани събитията от последната нощ, преди смъртта на Исус. Той и Неговите ученици са се събрали в Горната Стая, за да празнуват Пасха. Йоан започва разказа си с доста възвишено изказване: "като знаеше Исус, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива" (Йоан 13:3).

Исус знаеше, че „кой“ и „защо“ бяха част от живота Му. Кой беше Той? Синът на Бога. Защо беше дошъл на земята? За да служи на Отца. Исус знаеше кой беше Той и каква власт притежаваше: "стана от вечерята, съблече горната Си дреха, взе престилка и се препаса. После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан." (Йоан 13:4-5)

Исус - Главният изпълнителен директор, Царят на целият свят, Господарят на моретата - миеше крака!

Аз хич не си падам по краката. Да те погледна в лицето? Ще го направя. Да ти стисна ръката? С радост. Да те прегърна? Щастлив съм да го сторя. Да избърша сълза от бузката на дете? На секундата. Обаче да мия и подсушавам крака? Стига, бе!

Краката миришат. Никой не създава о дьо колон с името Мускус с дъх на фитнес чорап. Краката определено не са известни с приятната си миризма. Или пък с прекрасният си външен вид. Един бизнесмен не би поставил на бюрото си снимка в рамка на пръстите на краката на жена си. А бабите и дядовците не носят в портфейлите си снимки на внуците си от глезена надолу. "Не са ли това най-прекрасните извивки, които сте виждали?" Ние искаме да видим лицето, а не краката.

Краката имат пети. И нокти. Имат гъбички и първата става на палеца на крака се подува. Следват мазоли и калуси. А ... и кокоши тръни по ходилата! Краката миришат лошо и са грозни, което всъщност е темата на тази история.

Исус докосна миришещите, грозни телесни части на Своите ученици. Знаейки, че е излязъл от Бога. Знаейки, че само с едно повдигане на веждата Си или прочистване на гърлото Си, ще привлече вниманието на всеки ангел във вселената. Знаейки, че цялата власт принадлежеше на Него, Той предпочете да замени дрехата Си с престилката на слуга. Той се унижи, заставайки на колене пред тях и ... започна да търка. Първо праха и калта, после кирта, изобщо всичката мръсотия, която се беше насъбрала по тях по време на пътуването им.

Това беше задачата на роба; работата на слугата. Когато господарят се върнеше у дома след ден прекаран в ходене по заоблените камъни на кълдъръмените улици, той очакваше краката му да бъдат умити. Слугата, заемащ най-ниската длъжност в управлението на дома му, го очакваше на вратата с вода и хавлия в ръка.

Но там, в Горната Стая нямаше слуга. Стомна с вода? Да. Леген и хавлия? Ей, там на края на масата. Обаче никой не ги докосна. Никой не се и помръдна от мястото си. Всеки един от учениците се надяваше другият да поеме инициативата и да посегне към легена. Петър си мислеше, че Йоан ще го направи. Йоан от своя страна беше почти сигурен, че Андрей ще го стори. Всеки един от апостолите предположи, че някой друг, но не и той, трябваше да мие крака.

Но Някой го направи.

Исус не пропусна нито един от учениците Си, въпреки че не бихме Го упрекнали, ако беше подминал Филип. Когато Исус каза на учениците Си да нахранят множеството от 5000 гладни души, Филип се изрепчи: „Това е невъзможно!“ (Виж Йоан 6:7). И така, какво прави Исус с някого, който поставя под въпрос заповедите Му? Ами очевидно, умива краката на съмняващият се.
Яков и Йоан поинтригантсваха за позии в кабинета на Исусовото Царство. И как постъпва Той с хора, които използват Неговото Царство за собствена изгода? Исус плъзва легена към тях.

Петър престана да се доверява на Исус по време на бурята. После се опита да „вразуми“ Христос, като Го разубеди да не отива на кръста. Само след няколко часа Петър щеше да се отрече от Исуса и да побърза да се скрие. Всъщност, всичките тези 12 чифта крака, които принадлежаха на „последователите“ на Христа, много скоро щяха да офейкат, изоставяйки Го сам, лице в лице със Своите обвинители. Чудили ли сте се някога как Бог постъпва с тези, които не спазват обещанията си? Той умива краката им.

Ами Юда? Лъжещият, кроящият тайни планове, алчен плъх, който продаде Исуса за шепа пари. Исус не би му измил краката, нали? Определено се надявам, че не. Но ако Той уми краката на Своя Юда, ти също ще трябва да умиеш краката на твоя. На твоят предател. На този грубиян и злодей, който хвърли пуйката по тебе. На този, който никога не може да направи нещо добро и който не става за нищо подлец. Юда - този на Исус, си тръгна с тридесет сребърника. А твоят си тръгна с девството ти, сигурността, съпруга ти, работата, детството, пенсионният ти фонд, инвестициите, които си направил.

И ти очакваш от мен да му умия краката и да го пусна да си ходи?

Повечето хора наистина не искат да го направят. Те използват снимката на злодея като мишена за дартс. Техният Везувий изригва отново и отново, разнасяйки по въздуха омраза, която замърсява и поразява света. Повечето хора таят в себе си гърне пълно с гняв, което постоянно къкри на тих огън.

Но ти не си „повечето хора“. На тебе ти се е случила благодатта. Погледни краката си. Те са мокри, прогизнали са от благодат. Твоите пръсти, глезени и пети са опитали прохладната, свежа Божия благодат в легена Му. Исус уми най-мръсните моменти от живота ти. Той не те подмина и не понесе легена към някой друг. Ако благодатта беше поле с жито, то Той ти подарява щата Канзъс. Не можеш ли да споделиш благодатта си с другите?
[b]
„Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв. И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.“[/b] (Йоан 13:13-14)

ДА ПРИЕМЕШ БЛАГОДАТТА ОЗНАЧАВА ДА ДАДЕШ ОБЕТ ДА Я ДАРЯВАШ.

Виктория Руволо направила точно това. Девет месеца след своята злощастна ноемврийска вечер, тя се изправила в съда с лице, натъпкано с титанови пластини в лице със своят злосторник. Райън Къшинг вече не бил това нафукано, мятащо замразени пуйки момче с Нисана. Той треперел, плачел и се извинявал. За Ню Йорк сити той се превърнал в символ на едно поколение от младежи, които били извън всякакъв контрол. Залата била претъпкана от народ, който искал да стане свидетел на неговото заслужено възмездие. Присъдата на съдията вбесила тълпата - само шест месеца зад решетките, пет години изпитателен срок, малко консултации със специалист и полагане на обществено полезен труд.

Съдебната зала избухнала. Всички били против. Всички, с изключение на Виктория Руволо. Леката присъда била нейна идея. Момчето се приближило към нея и тя го прегърнала силно. Там пред съдията и претъпканата зала тя го прегърнала и погалила косата му. Той, със сподавен плач, а тя, изричаща думите: „Прощавам ти. Искам живота ти да бъде възможно най-добър.“

Тя позволила на благодатта да придаде форма на отговора ѝ: „Бог ми даде втори шанс в живота и аз го предавам“, споделя тя за своята щедрост. „Ако не се бях освободила от този гняв, аз щях да бъда разяждана от нуждата да си отмъстя. Прощавайки му, аз имам сили да продължа напред.“

Злополуката ѝ я повела към нейната цел: да работи като доброволка в окръжният отдел за изпитателен срок на пристъпниците. „Опитвам се да помогна на други, но от друга страна зная, че до края на живота си аз ще бъда известна като „Дамата с пуйката“. Можеше да бъде и по-лошо. Райън можеше да хвърли по мен свински бут. Тогава щяха да ме наричат „Мис Пиги“ (бел.пр. - Мис Прасенце)“. Виктория Руволо знае как да напълни легена.

Ами ти?

Може да си построиш затвор от гняв, в който всяка тухла да е болка. Проектирай го само с една килия и едно легло. (Определено няма да привлечеш съквартиранти.) Окачи огромни видео екрани на всяка от четерите стени, така че да можеш да си гледаш записаните, запаметени образи на злодеянието отново и отново, 24 часа на ден. Слушалки на разположение при поискване. Колко примамливо! Не, колко ужасно! Таените яд и злоба изсмукват радостта от живота ти. Отмъщението няма да боядиса отново небето над теб синьо или да възстанови енергията и пъргавостта на походката ти. Не. То ще те остави изпълнен с горчивина, прегърбен и ядосан.

Подари благодатта, която е била подарена и на теб.

Когато го направиш това не означава, че одобряваш стореното ти от злосторника. Нито пък Исус подкрепя твоите грехове, когато ти прощава. Благодатта не казва на дъщерята, чийто баща я изнасилва, да го харесва. Не казва на угнетеният, потиснат човек да си затвори очите пред несправедливостта. Оформената от благодатта личност все още изпраща крадците в затвора и очаква бившият съпруг да плати издръжката на детето.

Благодатта не е сляпа. Тя вижда болката много ясно. Но пък избира да види Божията прошка, още по-ясно. Тя отказва да позволи на болките и раните да отровят сърцето: „И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава, и мнозинството да се зарази от него;“ (Евреи 12:15). Където липсва благодатта, изобилства горчивината. Където изоблиства благодатта, изобилства прошката.

На 2 Октомври 2006 г., около 10 часа сутринта, Чарлз Карл Робъртс влязъл в училището West Nickel Mines Amish School в Пенсилвания. Той носел 9 милиметров пистолет, 12 калиброва ловна пушка, винтовка, торба с барут, два ножа, инструменти, револвер, 600 броя муниции, K-Y балсам за сексуално стимулиране, жица и пластмасов шнур за връзване. Използвайки гъвкавият пластмасов шнур, той завързал 11 момичета на възраст между 6 и 15 години. Докато се приготвял да ги застреля, Мериън Фишър, на 13, престъпила напред и казала: „Застреляй ме първа.“ Нейната по-малка сестра Барби помолила Робъртс да я застреля втора. Той убил 10 малки момичета. После се самоубил. Три от момичетата починали на момента; други две в болницата. Трагедията потресе цялата нация.

Но прошката на Амишите още повече.

Повечето от половината, които присъствали на погребението на Робъртс, били Амиши. Една акушерка от тяхната общност, която помагала при раждането на някои от убитите момичета, решила да занесе храна в къщата на семейството на убиеца. Тя казала: „Това е възможно, ако имаш Христа в сърцето си.“

Последователността има значение. Исус мие пръв; после ние. Той ни показва; ние следваме. Първо Той използва хавлията, а после ни я подава, казвайки: „Сега ти го направи! Направи няколко стъпки по пода на твоята Горна Стая и умий краката на своя Юда.“
Така че, давай напред. Намокри си краката. Свали чорапите и обувките си, и ги натопи в легена. Първо единият; после другият. Позволи ръцете на Бога да изтрият всяка мръсна част от живота ти - твоето нечестие, прелюбодеяние, изблиците ти на гняв, лицемерието, порнографията. Позволи Му да докосне всяка от тях. И докато Неговите ръце работят, ти огледай стаята.
Прошката може да не стане на момента. Но може да се случи с теб. В крайна сметка, краката ти са мокри.

Макс Лукадо
http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?f=11&t=8062&hilit=%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B8+%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B0