„И който е жаден, нека дойде, нека вземе даром водата на живота!“ (Откровение 22:17)

Преди години, в Америка, един млад мъж загубил самообладание по време на игра на карти, извадил пистолета си и застрелял своите съиграчи. Бил заловен и осъден на смърт. Тъй като обаче дотогава водил безупречен живот, той имал много приятели и роднини, които се застъпили за него.
Скоро в затвора го посетил един възрастен господин. Когато влязъл в килията, затворникът забелязал, че дрехите му приличат на тези на някой свещеник.
„Вън!“, била единствената му реакция. „Не искам да ви виждам. Седмина от вашия сорт се изредиха вече. Достатъчно ми беше вероучението вкъщи!“
„Почакайте за малко, млади момко“, отвърнал посетителят. “Имам добра вест за Вас.“ И макар той да се опитвал да му я каже, младежът настоявал да напусне килията му.
Няколко минути след това се появил надзирателя. „Е, приятелю“, казал той, „гледам, че имаше посещение от губернатора?“
„Какво?! Искате да кажете, че този мъж, който приличаше на свещеник, беше губернатора?“
„Той беше“, отвърнал надзирателят, „и в джоба му беше писмото за амнистия. Но вие не пожелахте да го изслушате.“
Човек сигурно добре си представя ужаса на този млад мъж. Било обаче твърдекъсно.

„Колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошка прибира пилците си под крилата си, но не искахте!“ (Лука 13:34)

Пребледнял до смърт, младежът стоял безмълвно пред надзирателя. „Дайте ми нещо за писане и лист хартия“, сепнал се той. Тогава седнал и написал своите извинения до губарнатора.
Губернаторът прочел писмото, обърнал го и написал на гърба: „Този случай не ме интересува повече.“
Когато наближил денят на екзекуцията, осъденият бил попитан дали има да каже нещо, преди да умре. „Да“, отвърнал той. „Кажете на всички младежи по света, че не умирам заради деянието си. Няма да умра заради убийство, защото можех да живея. Кажете им, че ще умра, понеже отхвърлих помилването на губернатора.“
Скъпи читателю, очаква Ви едно много по-велико помилване от това на някой губернатор: Божието помилване възоснова смъртта на Исуса Христа.
Но така, както Господ Исус Христос може да бъде вашият Спасител днес, така може да стане вашия Съдия утре. Свещеното Писание казва за Него: „Божият Агнец, Който взема греха на света.“ (Йоан 1:29)
Сега и днес, Той все още е Спасител, но в последната книга от Библията същото това Агне и описано като Съдията на света. В Откровение 5:9 четем: „Ти си достоен да вземеш книгата и да отвориш печатите ѝ, защото си бил заклан и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, хора и народ.“