Постинг
27.04.2015 21:02 -
КОЙ Е ИСУС?
“Казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз? Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос, Син на живия Бог.“ (Матей 16:15-16)
Въведение:
Кой е Исус? Какво трябва да правим с Него? Какво мислиш ти лично за Него? Ето въпросите, които ние искаме да разгледаме. Моето искрено желание е щото всеки един от нас да ги разреши със спокойна душа, бистър ум и искрено сърце. Този въпрос има за нас много голямо значение. Безспорно е за всички, че Исус Христос е една тайнствена личност в живота и историята на човечеството. Никоя личност не ни се явява така загадъчна, необяснима, непонятна и интересна при това, както личността на Исуса Христа. И колкото по-дълбоко и основно се занимаваме с Него, толкова по-дълбоко нахлуваме в неизвестна за нас област, толкова по-неузнаваем ни се представя Исус.
1. Исус е централната личност в историята на човечеството. Неговото появление е свършването на една и начало на друга, коренно различна епоха. Още от най-стари времена се говори за появяване на Един, Който ще обърне кормилото на световния кораб. Все се е говорило за едно време, когато живота ще се измени и човечеството ще се ощастливи, ще се избави от собстовеното лично вътрешно незадоволство и противоречие.
Персите и индийците вярват, че греховният период ще свърши с окончателното тържество на добрия принцип. Китайците хранят надежда за идването на личност, която ще сложи край на езичеството. А и прикованият Прометей на Есхил не ни ли говори за явлението на освободителя - Бог? И древният езически философ Платон ни представя картина на истинския идеал на праведник сходна с Христовата личност. А и самият Стар Завет на еврейския народ е пропит от идеята за бъдещият Месия. Тяхната съдба и религиозните формалности са символични показатели към централната личност на Исуса. И Неговите месторождение, произход, и дата на явяването са предречени с поразителна точност от свещената история на Израелския народ.
На едно място в швейцарските и италианските Алпи има един особено чудноват път, който през много различни изображения подобно живота и страданията на Исус, води към една църква. Църквата, през повечето време е празна. Наоколо в кръг са поставени фигурите на пророците и апостолите. А горе високо над тях е високата фигура на Исус. Всички от кръга посочват нагоре към централната фигура на Христос.
Исус е изпълнението на Стария и съдържанието на Новия Завет.
2. Исус е точка, пункт, където се разделят личните и обществени мнения.
а/ Днес, въпреки неопровержимите исторически данни, имаме хора, които твърдят, че Исус никога не е живял.
Те знаят, че щом отнемат на Християнството Христа, те му отнемат всичко.
б/ Но някои вярват, че Исус действително е живял, обаче свеждат живота Му до деятелността на един факир и фокусник, който е подмамил народа след себе си. Измамата скоро била открита и така Исус бил заслужено наказан.
в/ Други пък вярват, че Исус бил голям праведник - идеал, към какъвто човечеството от време на време се е стремяло. Но пък сам бил отчаян на края на живота си от собственото си дело. Разбира се, за божественост в характера Му, за свръхестественост на делата Му и дума не може да става.
Изложение:
Какво можем ние да твърдим за Исус?
1. Преди всичко, Исус като личност е един исторически факт. Освен Евангелията за Него ни свидетелстват Йосиф - прочут еврейски историк, роден 37 г. след Христа. Римлянинът Тацит говори, че Исус пострадал под властта на Пилат Понтийски. Първите християнски нападатели в острите си атаки против Християнството - Целзий и Луциян, никога не отричали съществуването на Исус Христос. А и самото съществуване на Християнската църква не е ли едно доказателство за съществуването на Христос? Но има и едно друго лично свидетелство, за което ще говорим по-късно.
2. Исус е водил чист и непорочен праведен живот. Той помагал на нуждаещите се, облекчавал страданията, не търсел собственото Си удоволствие. Търпял преследвания и унижения. Но главното, което Го отличава от всички човеци е ЛЮБОВТА Му към всички, най-вече към падналите, към безбожните, горделиви грешници. Да, Той обичал неприятелите Си. Нещо повече: Той положил живота Си за тях. Никой не може да открие недостатък или петно в Христовия живот. И кой би се осмелил да каже като Христос: “Кои от вас ще ме обвинят в грях?“
И сега възниква въпросът: Откъде това до сега още непостигнато съвършенство в Христос? Възможно ли бе то за века, в който Исус живееше? Самите юдеи наистина се отличаваха тогава с един морал, но той беше нещо епикурейско, стоическо, егоистично, гордо. Самият градец Назарет е бил прочут с лошите си нрави и невежеството си. Как е могъл Исус в тази лоша среда да проявява неопетнен живот?
Затова ни казва великият Байрон: “Ако човека някога е бил Бог и Бог е бил човек, то Исус е бил и Бог, и човек.“
Наполеон казал: “Аз познавам човеците добре и ви казвам, че Исус не е бил просто един човек.“
3. С това Исус се явява като главна и прицелна точка на нашия нравствен и религиозен живот, на нашето най-голямо внимание. Неговите чудеса са нещо необяснимо. Те са нещо като тълкуване на думите Му. Ние не вярваме в Словото Му заради чудесата, но в чудесата Му заради Словото Му. Исус не е нито философ, нито оратор, нито поет по призвание. Той е много прост в изразите Си. А именно тук е Неговото величие. Той сам се поставя като център на учението. Той е Християнството, Той е царството Божие. “Ако не вярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си.“, казал Той. Исус е учил, че който не е готов да остави дом, жена, деца, баща, майка, не е достоен за Него. Кой велик човек е казал подобно нещо? Той се поставя и обявява за най-близкото, най-скъпото, най-любимото, най-необходимото, което трябва да притежава човек.
Исус основава царството Си на любовта. Ето къде е тайната на успеха Му. Наполеон е казал на остров Света Елена: “Аз основах царството си върху силата на оръжието и никой днес не е готов да положи живота си за мене. Но за Исуса днес милиони са готови да умрат.“
Христос наистина е най-височайшето олицетворение на добродетелта. Един голям оратор казал веднъж в речта си: “О, добродетел, ти си тъй хубава и достойна за обич. Ако дойдеше на земята, всички човеци биха те обикнали и последвали.“ Тогава станал един стар Християнин и се помолил със следните думи: “О, добродетел, ти си дошла на земята във всичката твоя чистота и любвеобвилност. Но вместо да те обичат и да ти се удивляват, хората те взеха и приковаха на кръст. И като висише там умиращ, хората съскаха, хулеха по твой адрес и те убиха. Запечатаха гроба, постариха стража, за да не се явиш повторно.“
4. Само Исус се провъзгласява за Бог. “Аз и Отец, едно сме.“ , казва Той. “Които са видели Мене, видяли са Отца.“ Какъв е Исус? Лъжец, измамник, шарлатанин или наистина Той е Цар на царете и Господ над господарите. Ето въпросът, на който днес трябва да отговорим.
Исус е Божият Син. Той е ходатаят между нас и Отца. Той е посредник между Бога и нас. Той е целта на живота ни. Той донесе истинското познание за Бога. Познанието на Бога без познанието на нашата бедственост ни прави високомерни. Познанието на нашата бедственост, без познанието на Бога, ни води към отчаяние. “Христос е пътя, в който схващаме нашето бедствено състояние и Бога същевременно“, казва Паскал.
С това стои Исус високо над всички човеци, където ще стои през всички вечности.
В едно събрание в Англия бил зададен въпросът: “Какво ще направим, ако дойде Сократ?“
- Ще го почетем. - бил отговорът.
- Но ако дойде Гладстон?
- Ще му се изправим.
- А ако дойде Исус?
- Ще Му се поклоним.
5. Исус като даващият. Като имаме хубавият съвършен Христов идеал и не можем да го постигнем, ние ставаме нещастни. Тука е голямата разлика между Християнството и другите религии или морални течения. Те всички изискват от човека: това стори; това не струвай; това яж, онова недей и пр.
Исус не изисква това от нас. Той ни дава и то Сам Себе Си ни подарява. Той става наше собствено притежание. Но и ние трябва да станем Негово притежание. Така се възстановява първоначалната връзка между Бога и човека. Човек и Бог са същества, които трябва да живеят в непосредствено общение по между си. Личната опитност е най-голямото доказателство за Божествеността на Исуса Христа.
Запитали един прост човек, но дълбоко вярващ Християнин какво доказателство може да даде за божествеността на Исус. “Той избави душата ми.“ - извикал човека. И не е ли това най-силното и най-сигурно доказателство.
Сега, едно важно доказателство за нас - ако само знаем всичко това за Христос, нищо няма да ни ползва. Ако виждаме славната Му сила върху други личности и ние стоим безучастно настрана, пак няма да ни ползва. Ние трябва да приемем Христос за наш личен Спасител. Само тогава имаме вътрешно задоволство и мир в немирната ни душа.
Великата цел на божественото слизане на Исус от небето беше да ни покаже, чрез личен пример, какъв трябва да е съвършения християнин и да ни посочи пътя към спасението. “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16)
За да направи спасението за нас възможно, Той умря, проля кръвта Си, за да бъдем ние чисти. Чистият умря, за да бъдем ние опетнените чисти пред Бога.
Който от нас сега може да каже, че Исус е мой личен Спасител и че проля кръвта си за очистването на моите грехове и аз съм спасен, то той е в царството Божие, той е блажен, той има първото небе в душата си.
Директорът на нашата семинария във Франкфурт бил на 20 години водител на нашето дело в бившата Австро-унгарска империя. В сегашна Югословия във ... където имало много немци, той трябвало да държи първото събрание. Решил да постъпи по законен начин. Отишъл в града при началника на полицията и искал разрешение за събранието. Шефа грубо отговорил: „Забраняват ви се всякакви събрания! Чухте ли ме? Иначе ще ви арестуваме.“ „Но господине, ние не сме политическа партия ...“ „Да, но вие сте протестанти ... Сега аз пращам в ... писмена заповед, с която изрично се заповядва на властите да осуетят всеки опит за събрание в ...“ (бел.ред. - името на мястото не се чете). Д-р Мелле като видял, че с него няма да може да се разправи, се сбогувал и с тъжно сърце се отправил към селото. Още на пътя го посрещнали нашите братя и му съобщили, че полицаи пазят около къщата и че го търсели, за да му връчат някакъв акт. Хората се научили, че събранието е забранено и се трупали да видят какво ще стане. Д-р Мелле отишъл с убеждението, че нищо няма да стане. Като пристигнал, дошли полицаи и пред цялото събрание му връчили официално писмена забрана. Стаята била препълнена със слушатели, а също така и дворът. Д-р Мелле чувствал съдбоносността на този мошеник за делото ни там. Прочели му акта, понеже Д-р Мелле не знаел унгарски. Забранявало се проповядване, религиозни сказки, агитации в полза на протестантизма. Тогава Д-р Мелле запитал преводача, докато там били и стражарите:
- Забранено ли е да се пее?
- За пеене нищо не се споменава.
- Тогава нека всички изпеем една песен, понеже и без това сме се събрали. Защо да се разотидем без нищо?
И запяли ... (бел.пр. - не се чете текста на песента) ... Понеже било Рождество. Цялото село екнало от гръмогласното пеене там.
- А да се молим забранява ли се? - запитал отново Д-р Мелле.
- И за това нищо не се споменава. - отговорили.
Тогава той се молил, както се казва, с голямо усърдие и небесна сила. След молитвата Д-р Мелле видял, че очите на всички са впити в него. Той отново запитал:
- А забранено ли е да се задават гатанки?
- И това не се споменава в заповедта.
- Е, тогава кой от вас знае някоя хубава гатанка?, запитал Д-р Мелле.
Никой не се обадил.
- Като никой не знае гатанки, ще ви задам аз една: Кажете ми коя буква от азбуката е най-важна?
Един казал: “А“; друг - “О“; трети - “С“ и пр. Д-р Мелле все клатил глава отрицателно.
- Тогава кажете вие коя е най-важната буква?
- Най-важната буква е “М“. Защо ли? Като идвах насам видях една хубава къща с надпис - “Къща на блажените“. Но тя колкото и да е хубава, приятна и удобна, нищо не ме ползва. За да бъда аз задоволен, трябва да поставя буквата “М“ отпред, за да стане ... “Моята къща на блажените“. И тогава той обърнал темата в духовно отношение. Много хора знаят за Спасителя Христос и Го признават за Бог, но докато не кажат за Него, че Този Спасител е мой личен Спасител, те няма никога да са блажени. Не е ли и с нас така? Исус твой личен Спасител ли е? Приел ли си Го? Ако не си Го приел, приеми Го още сега. Днес, ако чуеш гласа не казвай, че е късно, защото иде нощ, в която никой не може да работи.
Амин.
Пастор Симеон Попов
17.X.1927 г.
Въведение:
1. Исус е централната личност в историята на човечеството. Неговото появление е свършването на една и начало на друга, коренно различна епоха. Още от най-стари времена се говори за появяване на Един, Който ще обърне кормилото на световния кораб. Все се е говорило за едно време, когато живота ще се измени и човечеството ще се ощастливи, ще се избави от собстовеното лично вътрешно незадоволство и противоречие.
Персите и индийците вярват, че греховният период ще свърши с окончателното тържество на добрия принцип. Китайците хранят надежда за идването на личност, която ще сложи край на езичеството. А и прикованият Прометей на Есхил не ни ли говори за явлението на освободителя - Бог? И древният езически философ Платон ни представя картина на истинския идеал на праведник сходна с Христовата личност. А и самият Стар Завет на еврейския народ е пропит от идеята за бъдещият Месия. Тяхната съдба и религиозните формалности са символични показатели към централната личност на Исуса. И Неговите месторождение, произход, и дата на явяването са предречени с поразителна точност от свещената история на Израелския народ.
На едно място в швейцарските и италианските Алпи има един особено чудноват път, който през много различни изображения подобно живота и страданията на Исус, води към една църква. Църквата, през повечето време е празна. Наоколо в кръг са поставени фигурите на пророците и апостолите. А горе високо над тях е високата фигура на Исус. Всички от кръга посочват нагоре към централната фигура на Христос.
Исус е изпълнението на Стария и съдържанието на Новия Завет.
2. Исус е точка, пункт, където се разделят личните и обществени мнения.
а/ Днес, въпреки неопровержимите исторически данни, имаме хора, които твърдят, че Исус никога не е живял.
Те знаят, че щом отнемат на Християнството Христа, те му отнемат всичко.
б/ Но някои вярват, че Исус действително е живял, обаче свеждат живота Му до деятелността на един факир и фокусник, който е подмамил народа след себе си. Измамата скоро била открита и така Исус бил заслужено наказан.
в/ Други пък вярват, че Исус бил голям праведник - идеал, към какъвто човечеството от време на време се е стремяло. Но пък сам бил отчаян на края на живота си от собственото си дело. Разбира се, за божественост в характера Му, за свръхестественост на делата Му и дума не може да става.
Изложение:
Какво можем ние да твърдим за Исус?
1. Преди всичко, Исус като личност е един исторически факт. Освен Евангелията за Него ни свидетелстват Йосиф - прочут еврейски историк, роден 37 г. след Христа. Римлянинът Тацит говори, че Исус пострадал под властта на Пилат Понтийски. Първите християнски нападатели в острите си атаки против Християнството - Целзий и Луциян, никога не отричали съществуването на Исус Христос. А и самото съществуване на Християнската църква не е ли едно доказателство за съществуването на Христос? Но има и едно друго лично свидетелство, за което ще говорим по-късно.
2. Исус е водил чист и непорочен праведен живот. Той помагал на нуждаещите се, облекчавал страданията, не търсел собственото Си удоволствие. Търпял преследвания и унижения. Но главното, което Го отличава от всички човеци е ЛЮБОВТА Му към всички, най-вече към падналите, към безбожните, горделиви грешници. Да, Той обичал неприятелите Си. Нещо повече: Той положил живота Си за тях. Никой не може да открие недостатък или петно в Христовия живот. И кой би се осмелил да каже като Христос: “Кои от вас ще ме обвинят в грях?“
И сега възниква въпросът: Откъде това до сега още непостигнато съвършенство в Христос? Възможно ли бе то за века, в който Исус живееше? Самите юдеи наистина се отличаваха тогава с един морал, но той беше нещо епикурейско, стоическо, егоистично, гордо. Самият градец Назарет е бил прочут с лошите си нрави и невежеството си. Как е могъл Исус в тази лоша среда да проявява неопетнен живот?
Затова ни казва великият Байрон: “Ако човека някога е бил Бог и Бог е бил човек, то Исус е бил и Бог, и човек.“
Наполеон казал: “Аз познавам човеците добре и ви казвам, че Исус не е бил просто един човек.“
3. С това Исус се явява като главна и прицелна точка на нашия нравствен и религиозен живот, на нашето най-голямо внимание. Неговите чудеса са нещо необяснимо. Те са нещо като тълкуване на думите Му. Ние не вярваме в Словото Му заради чудесата, но в чудесата Му заради Словото Му. Исус не е нито философ, нито оратор, нито поет по призвание. Той е много прост в изразите Си. А именно тук е Неговото величие. Той сам се поставя като център на учението. Той е Християнството, Той е царството Божие. “Ако не вярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си.“, казал Той. Исус е учил, че който не е готов да остави дом, жена, деца, баща, майка, не е достоен за Него. Кой велик човек е казал подобно нещо? Той се поставя и обявява за най-близкото, най-скъпото, най-любимото, най-необходимото, което трябва да притежава човек.
Исус основава царството Си на любовта. Ето къде е тайната на успеха Му. Наполеон е казал на остров Света Елена: “Аз основах царството си върху силата на оръжието и никой днес не е готов да положи живота си за мене. Но за Исуса днес милиони са готови да умрат.“
Христос наистина е най-височайшето олицетворение на добродетелта. Един голям оратор казал веднъж в речта си: “О, добродетел, ти си тъй хубава и достойна за обич. Ако дойдеше на земята, всички човеци биха те обикнали и последвали.“ Тогава станал един стар Християнин и се помолил със следните думи: “О, добродетел, ти си дошла на земята във всичката твоя чистота и любвеобвилност. Но вместо да те обичат и да ти се удивляват, хората те взеха и приковаха на кръст. И като висише там умиращ, хората съскаха, хулеха по твой адрес и те убиха. Запечатаха гроба, постариха стража, за да не се явиш повторно.“
4. Само Исус се провъзгласява за Бог. “Аз и Отец, едно сме.“ , казва Той. “Които са видели Мене, видяли са Отца.“ Какъв е Исус? Лъжец, измамник, шарлатанин или наистина Той е Цар на царете и Господ над господарите. Ето въпросът, на който днес трябва да отговорим.
Исус е Божият Син. Той е ходатаят между нас и Отца. Той е посредник между Бога и нас. Той е целта на живота ни. Той донесе истинското познание за Бога. Познанието на Бога без познанието на нашата бедственост ни прави високомерни. Познанието на нашата бедственост, без познанието на Бога, ни води към отчаяние. “Христос е пътя, в който схващаме нашето бедствено състояние и Бога същевременно“, казва Паскал.
С това стои Исус високо над всички човеци, където ще стои през всички вечности.
В едно събрание в Англия бил зададен въпросът: “Какво ще направим, ако дойде Сократ?“
- Ще го почетем. - бил отговорът.
- Но ако дойде Гладстон?
- Ще му се изправим.
- А ако дойде Исус?
- Ще Му се поклоним.
5. Исус като даващият. Като имаме хубавият съвършен Христов идеал и не можем да го постигнем, ние ставаме нещастни. Тука е голямата разлика между Християнството и другите религии или морални течения. Те всички изискват от човека: това стори; това не струвай; това яж, онова недей и пр.
Исус не изисква това от нас. Той ни дава и то Сам Себе Си ни подарява. Той става наше собствено притежание. Но и ние трябва да станем Негово притежание. Така се възстановява първоначалната връзка между Бога и човека. Човек и Бог са същества, които трябва да живеят в непосредствено общение по между си. Личната опитност е най-голямото доказателство за Божествеността на Исуса Христа.
Запитали един прост човек, но дълбоко вярващ Християнин какво доказателство може да даде за божествеността на Исус. “Той избави душата ми.“ - извикал човека. И не е ли това най-силното и най-сигурно доказателство.
Сега, едно важно доказателство за нас - ако само знаем всичко това за Христос, нищо няма да ни ползва. Ако виждаме славната Му сила върху други личности и ние стоим безучастно настрана, пак няма да ни ползва. Ние трябва да приемем Христос за наш личен Спасител. Само тогава имаме вътрешно задоволство и мир в немирната ни душа.
Великата цел на божественото слизане на Исус от небето беше да ни покаже, чрез личен пример, какъв трябва да е съвършения християнин и да ни посочи пътя към спасението. “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16)
За да направи спасението за нас възможно, Той умря, проля кръвта Си, за да бъдем ние чисти. Чистият умря, за да бъдем ние опетнените чисти пред Бога.
Който от нас сега може да каже, че Исус е мой личен Спасител и че проля кръвта си за очистването на моите грехове и аз съм спасен, то той е в царството Божие, той е блажен, той има първото небе в душата си.
Директорът на нашата семинария във Франкфурт бил на 20 години водител на нашето дело в бившата Австро-унгарска империя. В сегашна Югословия във ... където имало много немци, той трябвало да държи първото събрание. Решил да постъпи по законен начин. Отишъл в града при началника на полицията и искал разрешение за събранието. Шефа грубо отговорил: „Забраняват ви се всякакви събрания! Чухте ли ме? Иначе ще ви арестуваме.“ „Но господине, ние не сме политическа партия ...“ „Да, но вие сте протестанти ... Сега аз пращам в ... писмена заповед, с която изрично се заповядва на властите да осуетят всеки опит за събрание в ...“ (бел.ред. - името на мястото не се чете). Д-р Мелле като видял, че с него няма да може да се разправи, се сбогувал и с тъжно сърце се отправил към селото. Още на пътя го посрещнали нашите братя и му съобщили, че полицаи пазят около къщата и че го търсели, за да му връчат някакъв акт. Хората се научили, че събранието е забранено и се трупали да видят какво ще стане. Д-р Мелле отишъл с убеждението, че нищо няма да стане. Като пристигнал, дошли полицаи и пред цялото събрание му връчили официално писмена забрана. Стаята била препълнена със слушатели, а също така и дворът. Д-р Мелле чувствал съдбоносността на този мошеник за делото ни там. Прочели му акта, понеже Д-р Мелле не знаел унгарски. Забранявало се проповядване, религиозни сказки, агитации в полза на протестантизма. Тогава Д-р Мелле запитал преводача, докато там били и стражарите:
- Забранено ли е да се пее?
- За пеене нищо не се споменава.
- Тогава нека всички изпеем една песен, понеже и без това сме се събрали. Защо да се разотидем без нищо?
И запяли ... (бел.пр. - не се чете текста на песента) ... Понеже било Рождество. Цялото село екнало от гръмогласното пеене там.
- А да се молим забранява ли се? - запитал отново Д-р Мелле.
- И за това нищо не се споменава. - отговорили.
Тогава той се молил, както се казва, с голямо усърдие и небесна сила. След молитвата Д-р Мелле видял, че очите на всички са впити в него. Той отново запитал:
- А забранено ли е да се задават гатанки?
- И това не се споменава в заповедта.
- Е, тогава кой от вас знае някоя хубава гатанка?, запитал Д-р Мелле.
Никой не се обадил.
- Като никой не знае гатанки, ще ви задам аз една: Кажете ми коя буква от азбуката е най-важна?
Един казал: “А“; друг - “О“; трети - “С“ и пр. Д-р Мелле все клатил глава отрицателно.
- Тогава кажете вие коя е най-важната буква?
- Най-важната буква е “М“. Защо ли? Като идвах насам видях една хубава къща с надпис - “Къща на блажените“. Но тя колкото и да е хубава, приятна и удобна, нищо не ме ползва. За да бъда аз задоволен, трябва да поставя буквата “М“ отпред, за да стане ... “Моята къща на блажените“. И тогава той обърнал темата в духовно отношение. Много хора знаят за Спасителя Христос и Го признават за Бог, но докато не кажат за Него, че Този Спасител е мой личен Спасител, те няма никога да са блажени. Не е ли и с нас така? Исус твой личен Спасител ли е? Приел ли си Го? Ако не си Го приел, приеми Го още сега. Днес, ако чуеш гласа не казвай, че е късно, защото иде нощ, в която никой не може да работи.
Амин.
Пастор Симеон Попов
17.X.1927 г.
ОТНОСНО ГЛАГОЛИЦАТА И КИРИЛИЦАТА
Кеворк Кеворкян: ПРОСЛУШВАНЕ ПРИ ПУТИН, ...
ЗА "СЛАВЯНСКАТА" НЕПИСМЕНОСТ И...
Кеворк Кеворкян: ПРОСЛУШВАНЕ ПРИ ПУТИН, ...
ЗА "СЛАВЯНСКАТА" НЕПИСМЕНОСТ И...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005
