Постинг
08.04.2015 09:25 -
БЛАГОДАТ
"До всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призовани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Исус Христос." (Римл. 1:7)
Апостол Павел обича тази дума "благодат". Обикновено започва своите писма по същия начин, по който и Посланието към римляните:"Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Исус Христос." (Римл. 1:7). И почти винаги завършва като в последното си пожелание към църквата в Коринт: "Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вас" (1 Кор. 16:23; срв. 2Кор. 13:14; Гал. 6:18; Еф. 6:24; Фил. 4:23; Кол. 4:18; 1Сол. 5:28 и т.н.).
Всъщност, апостолът споменава благодатта около 100 пъти - далеч повече от всеки друг писател на Новия Завет.
Защо е така? Със сигурност поради това, че винаги е съзнавал значението на Божията спасителна сила в своя духовен опит. Всеки грях е отвратителен, но този на ап. Павел е от такова естество, че го отделя от другите християни. Павел, първо известен като Савел, опустошава ранната християнска църква. Изгарящ от погрешно насочена ревност, той влива енергията си в изкореняването на омразните последователи на "Пътя". Нахлува в къщите им и хвърля мъже и жени в затвора.
Неудовлетворен от смазването на движението в и около Ерусалим, той иска писма от първосвещеника, за да може да го разшири до Дамаск. Думите на Лука в Деянията на Апостолите рисуват картината: "Дишаше още заплахи и убийство срещу Господните ученици." (Деян. 9:1)
Известността на Савел се разпространява на широко. Дори набожният Ананий, на когото Бог каза да отиде при него, когато е ослепял, неохотно го посещава (стих 13).
Павел никога не забравя откъде е излязъл, като нарича себе си най-големия грешник (1Тим. 1:15) и "най-нищожният от апостолите", недостоен да се нарече апостол, понеже е преследвал Божията църква (1Кор. 15:9).
Но може също да напише: "С Божията благодат, съм каквото съм; и дадената ми Негова благодат не беше напразна, но се трудих повече от всички тях - не аз обаче, а Божията благодат, която беше в мен." (стих 10).
Благодатта променя Павел - и неговия живот, и работата му. Не е чудно, че станала любимата му дума.
Из книгата: "ИСУС - Сърце, изпълнено с благодат"
Автор: Уилям Г. Джонсън http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?f=5&t=7484
Апостол Павел обича тази дума "благодат". Обикновено започва своите писма по същия начин, по който и Посланието към римляните:"Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Исус Христос." (Римл. 1:7). И почти винаги завършва като в последното си пожелание към църквата в Коринт: "Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вас" (1 Кор. 16:23; срв. 2Кор. 13:14; Гал. 6:18; Еф. 6:24; Фил. 4:23; Кол. 4:18; 1Сол. 5:28 и т.н.).
Всъщност, апостолът споменава благодатта около 100 пъти - далеч повече от всеки друг писател на Новия Завет.
Защо е така? Със сигурност поради това, че винаги е съзнавал значението на Божията спасителна сила в своя духовен опит. Всеки грях е отвратителен, но този на ап. Павел е от такова естество, че го отделя от другите християни. Павел, първо известен като Савел, опустошава ранната християнска църква. Изгарящ от погрешно насочена ревност, той влива енергията си в изкореняването на омразните последователи на "Пътя". Нахлува в къщите им и хвърля мъже и жени в затвора.
Неудовлетворен от смазването на движението в и около Ерусалим, той иска писма от първосвещеника, за да може да го разшири до Дамаск. Думите на Лука в Деянията на Апостолите рисуват картината: "Дишаше още заплахи и убийство срещу Господните ученици." (Деян. 9:1)
Известността на Савел се разпространява на широко. Дори набожният Ананий, на когото Бог каза да отиде при него, когато е ослепял, неохотно го посещава (стих 13).
Павел никога не забравя откъде е излязъл, като нарича себе си най-големия грешник (1Тим. 1:15) и "най-нищожният от апостолите", недостоен да се нарече апостол, понеже е преследвал Божията църква (1Кор. 15:9).
Но може също да напише: "С Божията благодат, съм каквото съм; и дадената ми Негова благодат не беше напразна, но се трудих повече от всички тях - не аз обаче, а Божията благодат, която беше в мен." (стих 10).
Благодатта променя Павел - и неговия живот, и работата му. Не е чудно, че станала любимата му дума.
Из книгата: "ИСУС - Сърце, изпълнено с благодат"
Автор: Уилям Г. Джонсън http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?f=5&t=7484
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005
