Иво Фердинандов Притча за свещите Четирите свещи горяха бавно в една стая. Светлината им е твърде слаба. Ако разбирахте езика на светлината бихте разбрали за какво си говорят те: Първата свещ каза: "Аз съм Мир, но напоследък никой не се интересува от мен." Пламъкът на мира бавно угасна с тези думи. Втората свещ казва: "Аз съм Вяра, но вече никой няма нужда от мен." И пламъка на Вярата бавно угасна. И третата свещ говори тъжно: "Аз съм Любов и останах без сили:" Пламъкът и бавно гаснеше: Изведнъж : Едно дете влезе в стаята и започна да вика: "Не изгасвайте? Имам нужда от вас." Тогава Четвъртата свещ прошепна тихо на малкото момче : "Не се страхувай, защото аз съм Надежда, и докато аз все още горя, мога отново да дам светлината на другите свещи. " С блеснали очи, детето взе свещта на надеждата и запали другите три свещи. Никога не позволявайте на пламъка на надеждата да угасне в живота ти. С надежда : и Мир, Вяра и Любов ще свети ярко в живота ти. *** А ние приятели знаем, че нашата Надежда е Христос. И каква само неизразима нужда, всекидневно имаме от Него! Надежда за днес, надежда за бъдния ден! Да извикаме Исус в живота си! Да запали в нас, пламъка на вярата, и любовта! Та всеки от нас, да живее един тих, и мирен живот. www.gracebg.org