Рожденният ден на Спасителя. Тогава великият, вечен Бог стана човек. Вечността се оформи като време. Безкрайността прие граници. Словото стана плът. Любовта се материализира. Имаме повратна точка в световната история. С пълно право я наричаме начало на новата ера. С рождението на Исус Христос започна новорождението на човечеството. Нова атмосфера облъхна земята с вътрешни и външни промени. Обстановката беше най-проста. На полето – неуки овчари при стадата си. В нечист, миришещ на тор обор, млада майка полага детето си в груба дървена ясла. Но ангели се явиха и небесна светлина озари земята. Така, човечеството вече две хилядолетия не забравя това събитие.

Звездата доказва, че само тази светлина е истинска, която посочва Христа. А всеки враг на Бога е несигурен, заплашен и мисли, че мекото му кресло е обсипано с тръни. Затова малкото дете вся ужас и страх у въоръжения до зъби окървавен цар.

Рождество Христово доказва, че Бог провежда Своя план въпреки всичко. Едва узнал за рождението на Месията, Ирод решава да Го убие. На ликуващата ангелска песен земята отговаря с бунт, яростна омраза и лъжи, много лъжи.  Нали по-лесно вярваме в една лъжа, която се повтаря 100 пъти, отколкото в истината, която чуваме за първи път?  Рождество Христово ни разкрива типичното сблъскване между небесните и тъмните сили, които ненавиждат Божията любов и се втурват да изгасят изгрялата светлина. Но „гаси ли се, туй що не гасне”? И Божественият Младенец пое рано по пътя на страдание, изгнание, лишения, гонения, а с Него и майка Му Мария и Йосиф, както и тези, които любят Бога. Това е Исус: непознат и все пак добре познат; огнено мразен и пламенно обичан; отхвърлен и гонен, но и тържествено честван; заплашван и преследван; оплют и поруган, но възвеличаван както никой друг; считан за нищо, но имащ всяка влас; зверски изтезаван и коварно убит, но живеещ во веки веков.

Рождество Христово е Божият отговор на най-дълбокият общочовешки копнеж. В религиите се долавя стонът на човека, който не може без Бога и простира ръце нагоре. Непознатият Бог остава най-великата реалност. Европеецът издига бяла, азиатецът – жълта, африканецът – черна, индианецът – червена ръка. Но напусто. Всички човешки усилия да стигнем Бога са напразни. Бог е много високо. А човека е паднал твърде ниско. Обаче Сам Бог слезе от небето на Рождество. Стана човек. И задоволи нашият най-съкровен копнеж. Той слезе в бездната на нашето падение, газеше в нашата воняща кал, съедини се с нас, за да ни спаси. Не се стресна от яслата, не се отчая от дивата злоба, с която Го обкръжавахме, не се огорчи от черната неблагодарност за благодеянията, не Го озлоби ненавистта за любовта Му. Нашите запушени уши за словата Му и заключени сърца за истината не Го спряха. Не се уплаши от грубия дървен кръст. Затова езичника търси истината, а християнинът я притежава.

Исус заяви, че дойде да отвори очите на слепите. Има физически, има и духовно слепи. Телесно слепите са скромни и страдат поради своя недъг. Обаче духовните слепци се гордеят с недостатъка си, заемат позата на съдници и шумно твърдят, че който не е сляп като тях, не е нормален. Духовно късогледите гледат само отрицателното в живота.  Това ги сломява, защото виждат колко бързо любовта се превръща в омраза, радостта в скръб, славата в уединение, животът в смърт. Надарените с духовно зрение виждат, че на Рождество Божието влияние обгръща земята. Исус ръководи живота и е поел нашите грижи.  Той е с нас чрез Духа Си и никой не може да ни грабне от ръцете Му.  Разочарования идват, но окончателно победа има Божията любов. Светът се държи от Христа. Отнемете Го и всичко ще се сгромоляса. Раждането на Исус Христос се яви в три фази: първата е рождението Му от Бога Отца преди всички векове. Тази велика тайна нашият малък ум не може да побере. Но можем да приемем, че с това започна нова ера в небесните селения.  Второто Му рождение е като човек от Дева Мария във витлеемския обор. С него започна новата ера на човечеството. Третата фаза е рождението Му в нашите сърца. Тогава започва нова ера в нашия личен живот. Блажени, които живеят в тази радостна ера. Затова молим от Божия страна всички, в чиито сърца Исус още не се е родил, да се обърнат с молитва към Бога. И когато се покаят, да молят смирено Исус да се роди и расте в сърцата им.

Често след дъжд наблюдаваме красивата дъга. Нейните багри радват окото. Но най-важни и лековити са невидимите ултравиолетови лъчи. Така и невидимият Свят Дух действа в покаяното сърце и му дарява духовни дарби и плод. При рождението на Исус множество ангели пееха радостно, а при новорождението на всеки човек има радост сред ангелите на небесата. Една песен гласи: „Всички ангели  се радват, арфите им как звънят, щом се грешници покайват и пред Бога се смирят.”

„Аз ви нося голяма радост!” – прогласи ангелът. Истинската радост е отражение на небесната в сърцата ни. Който я няма не я отразява, защото сърцето му, това вътрешно огледало, е нечисто. „Днес се роди вам Спасител!” – продължава той. Спасител ви трябва защото сте грешни. Грехът ви поробва. Но Христос носи прощение и освобождение.  Вие, пренатоварени с грижи, знайте, че Той се грижи за вас. За вас, болни – Той е истински лекар. На скърбящите, Той изпраща Утешителя. Не е чудно, че с такава радост пеем рождествени песни. А те са само слабо отражение на ангелската музика.

Да благодарим на Бога, че Исус дойде! Нека да празнуваме Рождество с дълбоко смирение, твърда вяра, радостна надежда и готова за служение любов.

Пастор Симеон Попов

Честито Рождество,сестро!
Благодарим за прекрасната проповед на пастор Попов!
Бъди благословена и отстоявай вярата си,дадена ти от Господ Бог Исус Христос,и следвай пътя си,даден ти от Господ Бог Исус Христос!
Уважавай вярата и пътя на другите,даден йм също от Господ Бог Исус Христос,защото Той е Властелинът и Господарят на Световете и на всички човеци–Той йм възлага и дава по кой път и с кое от неговите учения да вървят към върха,където той очаква всички!Заедно с Богородица!
Защото всички учения и религии на Земята са от Него съставени и всички за него говорят,но винаги в свещен код,включително и Християнството!
И понеже никъде в писанията ти не срещаме Исусовата Любов,те подсещаме с

Химнът на Любовта

Да говоря всички езици човешки и дори ангелски,
щом любов нямам,
ще бъда мед,що звънти,или кимвал,що звека.

Да имам пророчески дар и да зная всички тайни,
да имам пълно знание за всички неща
и такава силна вяра,че да мога и планини да преместям, -
щом любов нямам,
нищо не съм.

И да раздам всичкия си имот,
да предам и тялото си на изгаряне, -
щом любов нямам,
нищо ме не ползува.

Любовта е дълготърпелива,
пълна с благост,
любовта не завижда,
любовта се не превъзнася,
не се гордее,
не безчинствува,не дири своето,
не се сърди,зло не мисли,
на неправда се не радва,а се радва на истина;

всичко извинява,
на всичко вярва,
на всичко се надява,
всичко претърпява.

Любовта никога не отпада,
а другите дарби,ако са пророчества,ще престанат,
ако са езици,ще замлъкнат,
ако са знание,ще изчезнат.

Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
но,кога дойде съвършеното знание,тогава това "донейде" ще изчезне.

Когато бях младенец,
като младенец говорех,
като младенец мислех
и като младенец разсъждавах;
а като станах мъж,оставих младенческото.

Сега виждаме смътно като през огледало,
а тогава-лице с лице;
сега зная донейде,а тогава ще позная,
както и бидох познат.

А сега остават тия три:
вяра,
надежда,
любов;
но по-голяма от тях е Любовта!

Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни, 13. глава


Когато те покани някой на трапезата си,яж и пий с него–казва ни Исус,–и се не плаши,защото ти имаш Мене в Душата си и си облечена със Святият Дух!
Не обиждай домакина си,който те е поканил да те нагости с Любов,а му благодари!

Бъди благословена още веднъж,Исус и Мария те обичат!