"А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички? Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ; и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила". А ето втората [подобна на нея] заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма." (Марк 12:28-31) Благодарение на омразата, злобата, завистта, с които Господ Исус беше посрещнат, имаме много ценни и важни истини. Враговете му постоянно обмисляха какви хитри въпроси да Му задават, не за да получат някакви обяснения по отношение на интересуващи ги теми, а за да Го впримчат или направят смешен, или да направят дейността Му невъзможна, дори наказуема. Дълбоко впечатление направи на всички мъдрият отговор на Спасителя, когато фарисеите Му зададоха лукавият въпрос за данъкоплащането. Порази ги и чудният отговор на саркастичния въпрос на садукеите, които искаха да осмеят вярата във възкресението. Ето, сега идва един законник. Той беше един вид професор по богословие. Вещ в Писанията, той имаше за задача да тълкува Словото и да дава напътствия за неговото практическо приложение в живота. Тогава законниците в голямото си усърдие се стараеха да намерят библейско разрешение на всеки житейски въпрос. И бяха разработили 365 забрани и 248 заповеди. Общо 613. Не е чудно, че в този лабиринт от предписания и забрани мнозина се обърквали. Имало е много спорове за важността или предимството на всяка от тях. Затова този законник запита Исуса коя от заповедите е първа. Със свойствения Си божествен размах Господ Исус взема всички тези многобройни параграфи, поставя ги в банята на Божията благодат и ги сплотява само в две заповеди, които всъщност са една: ЛЮБОВ. В Старият Завет десетте Божи заповеди бяха издълбани в двойна каменна плоча. Едната със заповеди относно Бога и другата с отношения към ближния. Господ Исус също така отправя любовта в две посоки: към Бога и към човека. Всъщност, това е нещо чудно. Човек не може да обича двама едновременно. Пенчо Славейков казва, че сърцето не е пита. Не може да се разчупи и да се даде една част на онзи, а друга на този. Исус обаче споява любовта към Бога и човека в едно неделимо цяло. 1. Любов към Бога. Ето първата и най-голяма заповед! Любовта прави човека човек. Ние започваме да живеем, когато започваме да обичаме. Сърцето е създадено така, че трябва да обича. Бог е най-великият предмет на любовта. Тук сърцето намира своето истинско призвание и пълно доволство. Любовта към Бога е най-благородното и възвишено чувство, на което сме способни. така ставаме подобни на Него и приемаме неговото естество. Ние познаваме и омразата. Тя е много сложна и ни създава безброй трудности. Трябва да я прикриваме и да измисляме хитри и лукаво начини, за да я проявим, без да бъде открита. Затова та изхабява нервите. Любовта е проста, но ни прави щастливи, радостни и приятни. Мнозина считат Бога за автомат. На видни места се поставят автоматите. Пуснеш 20 стотинки и като натиснеш бутончето, получаваш шоколадче или кафе. Ако автоматът запецне, го удряме с юмрук. Горко и на Бога, ако не ни даде, и то много бързо това, което искаме от Него! Но Бог не е автомат, а Господар. Бог е само един. И ние трябва да Му дадем пълната си любов, цялото си сърце. А това ще рече да се боим от Него, да не смеем да сторим нещо, което би Го наскърбило и нещо повече от това. Любов към Бога е да Му служим с радост и вярност. Любовта към бога ни води към усърдна, пламенна молитва и нещо повече от това. Любов към бога е да Му се предадем, да му се доверим напълно и нещо повече от това. Любовта към Бога трябва да ни води редовно на църква. Разбира се, не всеки, който ходи на църква обича Бога, но всеки, който обича Бога, ходи на църква. В Посланието към галатяните, апостол Павел описва чудния плод на Святия Дух в нашите сърца (5:22). Всъщност, всички прояви на Духа са все любов. Така например, радостта е ликуваща любов. Търпението е носеща, понасяща любов. Милосърдието е деятелна любов. Кротостта е мълчалива любов. Мирът е почиваща любов. Вярата е воюваща любов. Въздържанието е побеждаваща любов. Но все любов. Който обича Бога, мрази злото (Псалом 97:10). Защото Бог и само Той е добър. Или обичаме Бога и мразим злото, или мразим Бога и обичаме злото. Една майка много увещавала сина си да повярва в Бог, но без успех. Оплакала се на проповедника, който я посъветвал: "Преди да говориш на сина си за Бог, говори на Бог за сина си. Той ще ти даде сили и любов." Всяко нещо сторено с любов, успява. Бог е, Който излива чрез Святият Си Дух любовта в нашите сърца. Иначе не можем да Го обичаме. 3. Защо трябва да обичаме Бога? Апостол Йоан отговаря: "Защото Той пръв възлюби нас." (1 Йоан 4:19). По естество ние не бихме се досетили, че Бог ни обича. Знаем, че Той не намира нищо добро в нас. Не открива нищо привлекателно в сърцата ни. Когато се опознаем, ние се презираме, отвращаваме се един от друг. Затова истинската подбуда за Божията любов си остава за нас пълна тайна. Да погледнем към Голгота! Там ни се демонстрира величието, дълбочината и безкрайността на Божията любов. Тя се изразява не в думи, които са лесни и евтини, а в най-великата жертва - Божият Син. Ето колко Бог възлюби света, грешния свят, мразещия Го свят, калния, паднал, прогнил, порочен свят. Тази любов е много по-велика от Творението. Възбужда у нас много по-дълбоко възхищение, отколкото безкрайната вселена. Поражда любов за любовта. Що е Библията? Тя е любовното писмо, което Бог ни изпраща. Да я четем именно като такова мило, най-скъпо и близко до сърцето ни писмо. А нашата любов към Бога е ехото на Неговата любов към нас. И езичниците имат богове. Но те са пълни с омраза, завист и мъст. А нашият Бог е любов. Езичника се страхува от божествата си и тайно ги ненавижда. Ние сме пълни с благодарност и обичаме нашият Небесен Баща. 4. Любов към ближния. Един брат ми се оплака: "Навъдил се е един такъв свят, опасна работа! Гледат само да те изиграят, да ти подложат динена кора, да стъпят на тебе, за да се издигнат ..." Та откъде ще дойде благородството, като сме изгонили от сърцата си любовта към Бога? В автобуса, трамвая или на улицата мнозина се държат така, като чели са само те и никой друг. Има страни, където хората са напълно равнодушни към неволите на ближните си. Може дете да бъде прегазено, да умира от глад, да се превива на две от болка, но всички го отминават без да му обърнат внимание. В много държави е въведена номерация. Всеки получава по един номер. Дали вече хората престават да бъдат човеци и не се превръщат в номера? Мнозина живеят в апартамент, но се чувстват ужасно самотни. никой не се интересува от съседите си. По нашето радио беше зададен въпросът: "Какво би сторил, ако беше невидим?" Един слушател отговори: "Аз и без това съм си невидим. Мене никой не ме забелязва ..." Млада дама живее в разкошен апартамент. Но няма място за майка си в това луксозно жилище и я изпраща в старчески дом. Един познат посещава старата жена и вижда на масата в стаята ѝ красив букет цветя и различни лакомства. "Кой ви донесе тези неща?" - пита той. "Дъщеря ми." "О, колко много ви обича тя!" "Дъщеря ми ли? Ако ме обичаше щях да бъда при нея. Това тя ми изпраща, за да успокои съвестта си." Исус обвинява книжниците и фарисеите в нагло лицемерие, защото избиват пророците и след това им издигат паметници, и подреждат гробовете им. Двама братя много се обичали и живеели в имота на по-стария. Хармонията им траела докато и двамата не се влюбили в едно и също момиче. Когато то предпочело по-младият брат, отношенията между двамата още повече се влошили. Старият престанал да говори с по-младият. Преди сватбата по-младият брат трябвало да се изнесе в дома на годеницата си. Натоварил багажа си на една каруца и отишъл да се сбогува с брат си: "Брате, прощавай, но трябва да се сбогуваме." - рекъл той. По-старият брат го изгледал злобно и просъскал: "Махай се и върви по дяволите!" Младият само въздъхнал и си тръгнал. Качил се на каруцата, шибнал конете и потеглил. Но само след 15 минути по-големият брат видял, че каруцата се връща у дома му, но карана от друг човек. Какво се е случило? На една стръмнина кошница със стъклени предмети паднала на земята, конете се подплашили, младият брат се олюлял и се озовал под каруцата. Бил прегазен. Скоро четирима души донесли мъртвото му тяло. Старият брат изгонил всички от къщи. Сам го окъпал, преоблякъл го и цяла нощ бдял над трупа. След погребението останал мрачен и затворен в себе си. Всяко свободно време прекарвал на гроба на брат си, като го обкичвал с най-скъпи цветя ... Всяка липса на човеколюбие води до катастрофа. След любовта към Бога следва любовта към човека. Обичаш ли Бога, ще обичаш и човека. Любовта към Бога има крака. Тя отива при ближния. Тя доказва, че любовта към Бога е нещо действително. Как можеш да обичаш Бога, Когото не виждаш, а същевременно да мразиш брат си, когото виждаш? Днес има много професори, инженери, учени, лекари, но къде са тези, които обичат Бога и човека? Едно лице ми каза: "Аз обичам хората, но не обичам Бога." Това е невъзможно. На думи, да. Но не и на дело. Защото силата за човеколюбието се дава само от Бога. Любовта към Бога се движи в отвесна посока - отгоре надолу и отдолу нагоре. Любовта към ближния простира влиянието си по водоравни пътища, във всички посоки на хоризонта. В едно семейство дават топло ядене на един приходящ скитник. Малкото момче се доближава до не особено почетния гост, сяда на коленете му, прегръща го, целува го и му казва: "Аз много те обичам." Скитникът плаче. Такава нежност той не е преживявал от дълги години. Каква е мярката за човеколюбието? "Обичай ближния си както себе си." Истинската вяра трябва да бъде пропита от любов към човека и човеколюбието се нуждае от мотора на вярата. Любовта е изобретателна. Една бедна жена горяла от желание да направи нещо добро. Започнала да събира пръснатите по улицата дребни стъкълца, остри предмети и гвоздеи и да ги хвърля в кофите за смет. Така тя предпазвала боси детски крачета от нараняване. Чрез човеколюбието ние кръжим около нашия Небесен Баща, Когото имаме в центъра на нашия живот. И колкото по-близо сме до Бога, толкова и разстоянията ни един от друг се намаляват. И обратно. Колкото повече се отдалечаваме от Бога, толкова по-големи са дистанциите ни един от друг. 4. Кой е най-големият грях? Един ще каже: убийството. Друг - блудството. Трети: предателството. Най-големият грях е нарушението на най-голямата заповед, т.е. липсата на любов към Бога и човека. Когато обяснява на законника тези заповеди, Господ Исус завършва: "Друга по-голяма заповед от тази няма!" (Марк 12:31). Колко голям грях е липсата на любов проличава от голямата реч, която Господ Исус ще държи пред последния, Страшен Съд. Тогава Той ще раздели човечеството на две групи. Едната, които се спасяват, ще постави от дясно, а тези, които погиват - от лявата Си страна. И в какво ще обвини погиващите? В някой тежък грях или срамно престъпление ли? Не. Ще им каже: "Огладнях и не Ме нахранихте. Ожаднях и не Ме напоихте. Гол бях и не Ме облякохте. Болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте." (Матей 25:42). С една дума - вие не сте сторили това на Моите малки братя, не показахте любов. "Затова, махнете се от Мене, проклети във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели." (стих 41). Явно е, че липсата на любов е майка на останалите престъпления, затова е и най-голям грях. Нека се стараем да угодим на Бога, а не на хората. Какво ще каже на нас Исус, когато дойде да ни съди? Затова се молим на Бог да излее чрез Святия Дух любовта си в нашите сърца. И всяка наша постъпка да има изходната си точка в Божията любов и в нашата любов към Бога. Една приказка разказва за един цар, който започнал да строи огромна църква, но строго забранил на поданиците си да жертват пари за строежа. Искал само той, със свои собствени средства, да построи величествения храм. След дълги години строене църквата била готова. На голяма паметна плоча били издълбани бомбастични похвали към монарха, който сам, със свои средства построил зданието. Царят бил доволен. похвални писма пристигали от всички страни, за да славословят неговото величие. Но една нощ царят сънувал сън: Един ангел слязъл от небето, изкъртил паметната плоча от мястото ѝ и на нейно място поставил друга, в която се казвало, че църквата била построена от една бедна вдовица. Отбелязана била улицата и номерът на дома ѝ. Този сън се повторил няколко пъти. Разгневен царят заповядал да доведат вдовицата и я запитал какво правела тя по време на строежа. Тя отговорила: "Царю честити, ти ни забрани да вземем участие, като дадем нещо за направата на църквата. А пък аз и без това съм бедна и нямам какво да дам. Но аз обичам бога и исках да направя нещо. Затова, когато каруците докарваха камъни и строителен материал, аз отивах и давах на уморените коне сено и трева." Малкото, дадено с любов за Бога, е много повече от многото дадено със себелюбие. Бедната вдовица, която даде 1 стотинка в храма, даде много повече от тези, които даваха много без любов. Бог гледа не в ръцете, а в сърцето ни. Колко любов намира Той там? Пастор Симеон Попов Шумен, 31 август 1975 г.