Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10.2014 05:00 - ХУЛАТА ПРОТИВ СВЯТИЯТ ДУХ НЯМА ДА СЕ ПРОСТИ - 1-ва част
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 716 Коментари: 0 Гласове:
0



"Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците, но хулата против Духа няма да се прости. И ако някой каже дума против Човешкият Син, ще му се прости, но ако някой каже дума против Святият Дух, няма да му се прости нито в тоя век, нито в бъдеще." (Матей 12:31-32) Извънредно сериозни думи! Принуждават ни да им посветим най-голямо внимание. Както Господ Исус, така и апостолите (1 Йоан 15:16, Евреи 10:29) ни предупреждават за един много странен и на пръв поглед много чуден, и същевременно страшен, съдбоносен факт: има един грях, който няма да бъде простен нито в този век, нито в бъдеще. 1. Твърде понятно е, че мнозина виждат в тези думи на Господ Исус основно противоречие срещу духа на Благата вест - Евангелието. Затова има усърдни богослови, богопредани проповедници, които отминават това място в Божието Слово, защото просто не могат да го хармонизират с останалата част на Небесното откровение. Знаем, че кръвта на Господ Исус Христос ни очиства от всеки грях (1 Йоан 1:7). Убедени сме, че всеки, който призовава името на Господ, ще се спаси (Деян. 2:21). Който вярва в Сина, има вечен живот (Йоан 3:36). Нито един, който вярва в Него, няма да погине (Йоан 3:16). По Своята безкрайна милост Бог благоволи преградата между Него и грешния човек да бъде разрушена от покаянието. Всеки, който се кае, приема от пронизаните ръце на Спасителя опрощение, Божествената радост, небесна благодат, душевен мир. Като имаме тези вечни основни истини, къде е тук мястото за непростим грях? Ето, Сам Господ Исус съветва ученика Си Петър да прощава 70 пъти по 7 на ден, на съгрешилият брат (Матей 18:22). Нима Същият Този Господ Исус не е готов да прощава толкова, колкото очаква от нас? Нима Бог може да бъде немилостив? Как тогава да приемем, че Той ще дава наказание, което не е съразмерно с вината от извършения грях? Защо е твърде естествено, че нашият текст създава сериозни вътрешни смущения сред много искрени Божии чада? За тях е просто невъзможно да му намерят място в съкровищницата на своята вяра. И когато трябва да му дадат тълкувание, те са склонни да направят известни поправки в евангелският текст, за да не допуснат смущение в духовният си живот. Други се спират на тази истина с известен суеверен страх. А суеверието е само по себе си мрак и никога не довежда до живота, и свободата на истинската вяра. 2. За да разберем по-добре и правилно истинското съдържание на тези Господни думи, трябва да видим кое Му даде повод да ги изрече. Господ Исус изгони злия дух от човек, обхванат от сляп и ням бяс. Случаят бил абсолютно безнадежден. При вида на това необикновено чудно изцеление "всичките множества се смаяха и думаха: Да не би Този да е Давидовият Син?" (Матей 12:23). Множеството народ, присъствал на чудото, бил обхванат от необикновено вълнение и раздвижване. Всички почувствали, че Бог действа и сега е време да вземат решително становище към Господ Исус. Явява се желание да Го приемат като Божий пратеник. Но там били, както и почти винаги, смъртните врагове на Спасителя - книжниците и фарисеите. Трябва да си признаем, че ние не винаги имаме правилно разбиране за тези хора. В основата си те са били почтени човеци. Тяхната вяра за тях била нещо свещено и извънредно сериозно. Но ограничени и заслепени, те отказаха да разберат и приемат Господ Исус. В суетната си гордост, те обичали човешката слава, но тя бягала от тях. Тъкмо обратното ставаше с Господ Исус. Той бягаше от славата, но тя непрекъснато Го следваше и все още Го следва. Ето, тези Христови неприятели се сблъскаха сега с факт, който не можеха да оспорят. Принудени бяха да признаят, че Господ Христос върши велики дела. Разполагаха с огромна власт и сила. Естествено било и те да са си задавали въпроса: Дали Този, неприятен за тях човек, не е Давидовия Син, Месия, Когото всички най-напрегнато очакват въз основа на пророческите предсказания? Обаче именно тази беше истината, която те по никой начин не искаха да признаят. Но и при настоящата безисходица техният антихристов гений намери изход в едно срамно и гнусно обяснение, което беше следното: Исус от Назарет не е Месия, а съдружник, приятел, пратеник на Велзевул - главният дявол. Делата, които Той върши, са безспорно велики и необикновени, но зад тях стои тъмна сила. Следователно, Той не е нито Месия, нито Божий пратеник, а най-върл враг на Бога, най-страшен Богопротивник. Подобна личност не трябва да се приема, а да се отхвърли и най-жестоко да се преследва. Как можаха тези земни жители да поберат в престъпните си души мисълта, че Този, Който е Истината, може да се сдружи с лъжата, за да мами света? Как бе възможно да приемат, че Онзи, Който заяви: "Аз Съм светлината на света.", ще стане оръжие на мрака, за да доведе човеците до гибел? Нима може да има нещо по-долно, по-отвратително, по-гнусно? Но Господ Исус "знаеше техните помисли." (Матей 12:25) и "ги повика при Себе Си." (Марк 3:23). Очевидно, бе необходимо да им говори отблизо по възможно най-ясен начин. Явно е, че тяхното пъклено обяснение накара божествената Му душа да потрепери, да се потресе от ужас. Той разбра, че те се придвижват към граници, отвъд които зее страхотна бездна, чака ги ужасна духовна катастрофа, намираха се само на една крачка от страшния непростим грях. Ето какво им обяснява приблизително Той: Ако Аз върша тези велики дела със силата на Сатана, както вие за жалост твърдите, тогава трябва да приемем, че Сатана воюва против себе си, защото Моите чудеса са атака против царството на тъмнината. Но вие много добре знаете, че това тъмно царство е необикновено сплотено и неразделно. Там цари желязна дисциплина. Тогава остава да приемете другото обяснение, а именно, че Аз изгонвам сатанинските сили, бесовете, злите духове чрез Святият Дух. В такъв случай обаче Божието Царство вече е дошло над вас. Вие чувствате Неговото влияние и понеже оставате със заключени сърца, вие се обявявате за Негови врагове. Само така може да се обясни вашата тъмна вражда против Мен, вашата упорита война против Моето влияние. Знайте обаче, че Божието Царство е достатъчно силно. То не се нуждае от нечистиви средства, не търси ничия чужда помощ, най-малко помощта на тъмнината. Ако имаха поне малко безпристрастие, книжниците щяха да разберат, че Господ Исус върши великите Си дела чрез силата и властта на Святият Дух. Той Го изпълни при кръщението Му в реката Йордан. Той Го отведе в пустинята, за да бъде изкушаван. Той беше главният Му двигател в Неговата дейност като Проповедник и Лекар. Той манифестира сега чудната Си велика победа над тъмните сили и бесове. Каква трогателна любов показва Господ Исус не към други, а към смъртните Си врагове. Разкрива им най-ясно опастността, която ги грози, защото в Своя заслепен стремеж да злепоставят Господ Исус, те се намираха пред прага да извършат най-тежкият грях: да похулят Святият Дух. 3.Всяка хула против Човешкия Син ще се прости, но не и хулата против Святият Дух. Има хула против Бог-Отец. Това също е много тежко престъпление. То е едно глупаво говорене против Бога, Когото човек не познава. Всички сме чували със сърдечно прискърбие как заслепени безбожници говорят глупости и нелепости против Бога. Но ако Го познаваха, те не биха били така лекомислени. С незнанието грехът не се премахва. Той си остава. Грехът е нещо ужасно и ни разделя от Бога. Той прави човека тъп, нечувствителен, сляп към всяко Божествено влияние. Какво величествено предупреждение са думите: "Не изговаряй напразно името на Господа твоят Бог, защото Господ няма да оправдае този, който изговаря напразно името Му." (Изход 20:7). Но и този грях може да бъде простен. Ето, змията измами първият човек и го прелъсти. В желанието си да бъде по-мъдър, да стане като Бога, човек съгреши и падна. Следствието на греха беше повече от катастрофално - човекът беше изгонен от Рая. И все пак този грях може да бъде простен. "Ако някой каже дума против Човешкия Син, ще му се прости." Божественото в Господ Исус е било и е скрито от човеците. Затова, Той много пъти бил криво разбиран. Никак не е правилно да си мислим, че Господ Исус е бил такава свръхестествена личност, че всяко съпротивление срещу Него замирало още в зародиш. Не е такъв образа на Спасителя, който евангелията ни поднасят. Даже братята Му не вярваха в Него (Йоан 7:5). Даже твърдяха, че не е на Себе Си и искаха да Го уловят (Марк 3:21). Той бил разбран само от тези, които имали сърдечен усет, духовен нюх. Имало е и има хора, които са се съблазнявали от долния произход на Спасителя. Скромната Му външност ги отблъсквала. Той беше обикновен дърводелец, дошъл от незначително провинциално селище. "Нима Този е нашия Месия?" - си мислели те. Господ Исус дойде на земята като човек, а не като Бог. А това можеше да заблуди мнозина и да Го похулят в незнанието си. Сам апостол Павел признава, че е бил хулител, гонител и пакостник против Исус Христос, но поради незнание (1 Тимотей 1:13). Разбира се, хулата срещу Исус Христос също е тежък грях. Това усещаше апостолът до края на живота си и затова наричаше себе си пръв грешник (1 Тимотей 1:15). Но при покаяние и този грях може да бъде простен. Спомням си, че на една изложба видях картина, представяща думите на Господ Исус: "Това е Моето тяло, това е Моята кръв." Ужасно богохулство! Бях потресен от отвращение при вида на неописуемата гавра с Господ Исус Христос и се запитах с какво заслужи нашият любящ Спасител подобно гнусно оскърбление? Как е възможно човек да падне тъй ниско? Но и този грях на хулещият художник може да бъде простен. От Матей 27:44 се учим, че и двамата разбойници, приковани до Исус на Голготският хълм, Го укоряваха, присмиваха Му се и Го хулеха. Но след време, може би при гласа на Христовата молитва за прошка, единият се покая. И Спасителят побърза веднага да Му даде Своето божествено прощение (Лука 23:42-43). За нас стана ясно колко дълбоко значение имаше молитвата на кръста: "Отче, прости им, защото те не знаят какво правят." Това беше молитва за поршка на тези, които в заслепението си Го хулеха. 4. Нека ни бъде ясно, че не всяко провинение, което има вид на хула против Святият Дух, е всъщност това фатално престъпление. Апостолът ни увещава: "И не оскърбявайте Святият Дух Божий, с Когото сте запечатани за деня на изкуплението." (Ефесяни 4:30). От самият тон се вижда, че се касае за нещо скръбно, нежелано, а не за престъпно деяние. Аз наример си спомням много случаи, когато съм наскърбявал моите мили покойни родители. Споменът за тези мои провинения често ме кара да си поплача. Но аз никога не съм ги хулил. Ние оскърбяваме Святият Дух в момент на раздразнение, нетърпение, когато нямаме достатъчно смелост да свидетелстваме за Бога, когато не разбираме Неговото ръководство, когато нямаме простителен дух към нашите ближни, когато думите ни не са подправени със сол, когато Му отделяме твърде малко време и място в нашия духовен живот. Но това още не е хула против Святият Дух. Хулата е плод на злоба, израз на презрение, демонстрация на дълбока ненавист. А това при оскърблението не се проявява. В 1 Солунци 5:19 апостолът ни увещава: "Духа не угасвайте!" И тук не се касае за хула против Святият Дух, а за нещо друго. Духът, Този небесен пламък, може да бъде угасен от нашата студенина, безразличие, незаинтересованост, резервираност, липса на готовност да вършим радостно това, което Той очаква от нас. Ние угасваме Духа, когато не се занимаваме с духовни неща, рядко четем Божието Слово и неохотно се разговаряме с псалми, химни и духовни песни, не пеем и не възпяваме Господ в сърцата си (Ефесяни 5:19), а се обръщаме към светските песни и шлагери. Грях, извършен след водно кръщение, не може да се счита за хула против Святият Дух. Големият богослов и апологет от първите векове на християнството Ориген (185-254 г.) бил на мнение, че грях, извършен след водно кръщение, е непростим. Затова през ранните векове мнозина от вярващите предпочитали да се покръстват в твърде напреднала възраст или когато виждали, че са пред прага на смъртта. Разбира се, водно кръщение, прието във възраст на духовно съзнание и отговорност, увеличава наказуемостта на извършен грях. Но апостол Йоан говори на съзнателно вярващи Божии чада: "Това ви пиша, за да не съгрешите, но ако съгреши някой, имаме Ходатай при Отца, Исус Христос, Праведния." (1 Йоан 2:1). Имало е и има едно особено страдание: човеци, обвзети от нечист дух, пълни с бесове. Това е голямо нещастие. Такива страдащи са жалки роби, подвластни на тъмно влияние. Когато срещаха Господ Исус, такива лица бълваха хули и силно негодуваха. Но каква чудна промяна настъпваше, когато Господ Исус изгонваше причинителя на страданието! Много хубав пример имаме в Марк 5:1-20. Такива оковани души приемаха прошка, пълно освобождение и радост. От това става ясно, че и болните, обвзети от зъл дух, не могат да се третират като лица, извършили тежкия грях - хула против Святият Божий Дух. Въобще не е ясно как започва това страдание и доколко лицето носи лична отговорност за него. 5. Сега вече можем да пристъпим към сърцевината на нашия необикновено важен и дълбок предмет: Какво е всъщност хулата против Святият Дух? Обаче ни се налага още едно малко разяснение. Защо - се питат мнозина - грехът против Святият Дух има такова особено място в духовния живот? Да не би Той да заема по-висока позиция от Бог-Отец и Бог-Син? С нашия малък и ограничен духовен ум ние приемаме, че Той е равен с другите две лица на Святата Троица. Има разлика обаче в Неговото действие. И можем да търсим причината за Неговото особено влияние и значение. Нашият текст ни посочва границите на Божията милост. Тези граници са поставени не от Бога, а от човека. Ние живеем по благодат и под благодат. Божията безгранична благодат е превелика. Прощава на всеки грешник. Това е пречудна истина. Тук човешкото сърце си отдъхва с облекчение. Тук отпада и най-тежкия товар от плещите. Грехът на младостта е забравен. Грехът на старостта е простен, заличен. Чрез покаянието грешникът се отказва от своето съпротивление, сломява сърдечното си ожесточение към Бога, обръща се съзнателно към Небесният си Баща и приема Неговата свята воля за своя. Благодатта го обладава. На Божието хлопане на сърдечните врата човек отговаря радостно с: "Влез!" Господ предлага спасение на всеки човек. Всеки, който е преживял божественият трепет на Божието присъствие, е простен. Тук няма граници, миналото е напълно заличено. Събудената за Божията любов душа приема спасение. Няма човек, който е молил за прошка, да е останал без отговор. Пастор Симеон Попов Шумен, 1967 г.



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693766
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031