Бях седнал на една ограда, а около нея се беше насъбрал сума ти народ. От едната страна на тази тълпа беше застанал един човек - Исус. А от другата ѝ страна имаше друг мъж - Сатана. Оградата минаваше по средата на тълпата, разделяйки я на две. Тогава Исус и Сатана започнаха да призовават хората по именно и всеки, след като решеше накъде да тръгне, отиваше или при Исус, или при Сатана. Това продължи доста време и при Исус се бяха събрали повече хора, отколкото при Сатана. Аз обаче си седях на оградата, без да се присъединя нито към Единият, нито към другият. Тогава Исус заедно със Своите Си изчезна. После изчезна и Сатана със своята групичка. Останах съвсем сам, седейки на оградата. Но изведнъж Сатана се появи отново. Изглеждаше така сякаш търсеше нещо, което беше изгубил. "Да не си загубил нещо?" - запитах го аз. Сатана ме погледна право в очите и отговори: "Не. Ето къде си бил. Тръгвай с мен!" "Но" - казах аз - "аз си седя на оградата и не избрах нито теб, нито Исус." "Няма значение. Аз съм собственика на тази ограда. Ти принадлежиш на мен."

си седя на оградата... а ако дойде единият или другият ще ги смеля от бой :-)