ВЯРАТА "А без вяра не е възможно да се угоди на Бога." (Евреи 11:6) Освен грижите за храна, жилище и облекло върху нас тегне още една важна грижа - да угодим на другите. Детето се старае да угоди на родителите си. Ученикът иска да угоди на учителя. Войникът трябва да угоди на офицера. Часовникът угажда на началника. Защо се обличаме модерно, а не както хората преди 100 или 200 години? Защото може би несъзнателно се стараем да угодим на околните. Не е приятно да понасяме всякакви подигравки заради дреболии. Но тук се говори за нещо друго: да угодим на Бога, на нашият Небесен Баща. Дълбоко в душата си ние съзнаваме, че в нас има прояви, които не са Му угодни. Има също така поведение, което Му е приятно. Какво е то? И тука Словото ни се притичва на помощ. То ни посочва едно средство, с което да угодим на Владетелян на Всемира - Вярата. Нашата християнска проповед е всъщност стремеж да разглеждаме вярата от многото страни, които ни се представят в живота. И както нашата ежедневна опитност е разнообразна, така и вярата ни се явява в най-различни форми. 1. По отношение на вярата можем да поставим хората на няколко нива. На най-долното стъпало са безбожниците. Вярата в Бога, у тях е заменена с друга вяра - с вярата, че няма Бог. Затова те никак не се стараят да угаждат на Твореца. Колко неестествено е неверието! То е отричане от собствения произход. Какво да кажем за този, който се оплаква от родителите си? Безбожието е заслепение, слепота. То си затваря очите за действителността и я отрича, като махва с ръка и заявява: "Няма. Няма и толкова!" Но трудностите в живота не се разрешават с това да си затваряме очите и да крием главата си като щрауса. Не е чудно, че върху безбожието лежи проклятие. Затова и видният шведски писател Август Стриндберг признава: "Отдавам всичките си нещастия на факта, че съм бил безбожен." На малко по-високо стъпало стоят тези, които вярват, че има някаква Сила, която управлява света и вселената. Но те не знаят дали тя се намесва в живота ни. Разбира се, те отхвърлят Библията и я считат за лъжлива книга, пълна с противоречия, без да са в състояние да ги посочат. Още по-високо стоят езичниците, будистите и пр., които се покланят на идоли и кумири. Техните познания за Бога са твърде оскъдни. Ето защо не бива да ги осъждаме, а по-скоро да ги съжаляваме, защото имат малка духовна светлина и затова се заблуждават в мисленето си. Бог ще иска от тях толкова, колкото са имали. Отговорността им се мери със съзнателните им понятия. Още по-високо след тях стоят онези вярващи, като народа Израил, които ограничават Словото Божие само в Старият Завет. Те се стремят да угодят на Бога като спазват строго предписанията на Моисеевият закон. Но за благодатта те твърде малко знаят и нямат желание да я приемат, защото може би я считат за унижение. А добрите си дела смятат за единственото средство, чрез което могат да застанат пред Бога. Но ако самият пророк Исая признава, че правдата ни е като нечиста дреха, как ще могат другите да устоят пред Божието лице? Най-високо стоят съзнателните християни, не номиналните. Между тях има и такива, които в голямото си усърдие отричат всеки, който няма тяхната духовна опитност. Те могат да срещнат някого и да го запитат дали е Божие чадо. И ако отговорът не е достатъчно сигурен, те бързат с присъдата си: "Ти още не си спасен. Ти си дете на дявола." Тези братя забравят, че има Божии чада, но има и Божии слуги. Не всеки Божий слуга е Божие чадо. Слугата върши Божията воля с покорност. Но Божието чедо я върши с радост. Трябва, следователно, не да осъждаме такива ревностни вярващи, а да им посочим начина как да преминат от степен на слуга към по-високата степен Божие чадо. А това става с повече молитва и познание на Словото, когато Бог възнаграждава Своите с нова, дълбока вътрешна радост, признак на осиновлението. 2. Човек не може без Бога. Оттук идва и необходимостта от вяра. Има безбожни човеци. Безбожни народи няма. Още древният Плутарх твърдял: "... и може да срещнеш в странстванията си държави без укрепления, без писменност, без управници, без домове, без монети, без театри, без гимнастики, но никой до сега не е видял, нито ще види в бъдеще, държава без бог, без жреци, без молитви, без оракули, без религиозна практика, без жертвоприношения." Навсякъде и всякога народите са били религиозни. Идеята за Бога е поразително жива в съзнанието на човечеството. Тя е дошла тук не по пътя на разумни разсъждения, а посредством сърцето, което по непосредствен начин е добило дълбоката увереност в Битието на Върховното Същество. Достоевски пише: "Никога не е имало народи без религия, т.е. без понятие за добро и зло." Сега чета дневника на английският капитан Кук. През 18-ти век той обиколил света няколко пъти и открил много непознати дотогава земи и острови. Голяма била изненадата на туземците, които за първи път виждали европейци. Но навсякъде той откривал религиозни култове. Човек мисли за Бога. Времето, което прекарва с мисъл за Бога, е най-щастливото за земния жител. Тогава се появяват най-благородните пориви в душата му. Мисълта му се оплодява с най-велики вдъхновения. Въобще у човека има устрем да падне на колене пред Създателя на Всемира и да изповяда пред Него своето падение и дълбок копнеж да бъде като Бога. Много болезнено усеща човек своето поведение. Грехът, който поставя преграда между нас и Бога е дълбоката трагедия за нас. Ние искаме да се доближим до Бога не на разстояние, защото усещаме навсякъде Божията близост, а вътрешно, с мисъл, желание, мироглед, чувства, поведение. А тези, които отричат Бога, пак си намират малки богчета, идоли като пари, богатство, земна слава, глупави моди или най-вече обожават себе си ... 3. Без вяра нямаме достъп до Бога. Вярата е входният билет за блажената зала на Божието присъствие. Обикновеният човек намира много невъзможни неща в Словото. Той счита за невъзможни великите дела, които Христос вършеше, отхвърля чудесата, които ставаха чрез ръцете на апостолите. Отминава небрежно това, което и днес Бог върши в църквата. Обаче Словото ни казва, че има нещо друго невъзможно. И то е да угодим на Бога без вяра. Човек без вяра не познава Бога. Той не може да разбере, че за Бога няма невъзможно нещо. Иначе Той не би бил Бог. Невъзможното е у нас, а именно да угодим на Твореца без вяра. 4. Какво е тогава вярата? За мнозина тя е съгласие с мнението на други. Каква вяра е това? Ето, веднъж един християнин отивал на църква. Срещнал го негов приятел и го запитал къде отива. "На църква." "Ти вярваш ли в Бога?" "Разбира се, иначе не бих ходил на църква." "Кажи ми тогава в какво вярваш." - пак казал другия. Нашият ботомолец се позапънал и отговорил: "Аз вярвам в това, в което и църквата вярва." "Добре, но в какво вярва църквата?" - продължавал оня с въпросите си. "Ех, тя вярва в това, в което и аз вярвам." "Това е ясно, но в какво вярвате вие, ти и църквата?" "Ние - църквата и аз, вярваме в едно и също нещо." - отговорил християнинът и с това разговорът бил изчерпан. Вие искате ли да имате такава вяра? Словото ни казва, че вярата е твърда увереност, радостно убеждение. Тя не е слабост, не е желание да мислим това, което мислят другите и да правим това, което вършат те. Напротив, вярата дава сила на човека да мисли и говори това, в което е убеден, при все че всички други не са съгласни с него. Така Мартин Лутер на Вормския събор се изправи титанически против целият свят, застанал тогава пред него. Светският човек не познава вярата, но се бои от сътбата. Той я счита за жесток валяк, който немилостиво прегазва всяко същество, което му се изпречи. И ако има късмет, може да оцелее, иначе ще бъде безпощадно премазано. Вярата е упование. Връзката с Бога създава увереност, че сме плячка не на своеволна съдба, а че се намираме в любящата ръка на Небесният Баща. С това животът не става изведнъж лесен. Но е пълен със съдържание и е крайно интересен, защото ние уповаваме във всемирната борба на светлината против тъмнината. Вярата е освобождение от игото на злото, от оковите на общественото мнение, от гнета на сатаната. Вярата събаря нашите малки колиби и ни премества в зданието, което Бог е съградил неръкотворно за Своите. Вярата не затваря очите ни за трудностите. Но тя ни посочва, че над тях се намира Бог, който ни избавя от тях или ни въоръжава със сили, за да ги претърпим. Затова пророк Елисей се помоли на Бога да отвори очите на слугата, за да види, че над многобройната неприятелска войска се носи още по-многобройна небесна армия. 5. Ето такава вяра-доверие е угодна на Бога. Човек с такава вяра е приятен на Бога. Ако посрещаме наши близки с музика и цветя, то Бога трябва да посрещнем с вяра, за да Му угодим. Блудният син се завръща. Още отдалеч баща му го вижда, смилява се и тича да го посрещне с отворени обятия. Кое в завръщащият се син така много угоди на бащата? Красивият му външен вид ли? Той беше облечен в парцали. Благоуханието му ли? Той смърдеше на свини, сред които беше спал досега. Но имаше нещо много привлекателно в него - смирението му и покаяното му сърце. Авраам получи заповед от Бога да напусне своята родина, своя висококултурен град, своя бащин дом с толкова много мили роднини и да отиде ... но къде? Бог още не казваше. И Авраам тръгна без още да знае къде го води Бог. Това е вяра, това е доверие. Ето кое е угодно на Бога. Един приятел ми разказа: "Имам куче, което много обичам. Но то често прави пакости в градината. Веднъж го заварих да рови и разваля хубавите лехи. Аз грозно му се скарах и отдалеч захвърлих бастуна си по него. Но кучето ми не побягна, а захапа бастуна и го донесе в краката ми. Радостно въртеше опашка и така мило ме гледаше в очите, че аз забравих гнева си и го прегърнах." Доверието на едно куче може да спечели сърцето на човек. А колко повече се затрогва Божието сърце от такова доверие! 6. Пътят към Бога се нарича вяра. Пред нас тече голяма река. Над нея е изграден мост. Аз мога да отида на отсрещният бряг като мина по моста. Но ако съм много умен, мога да опитам да преплувам реката или да я прецапам. Вярата минава по моста. Съмнението, себеупованието се опитва със свои сили да стигне на отсрещния бряг. Кой път избираме ние? Докато са млади мнозина мислят, че могат без Бога. Но Бог изпраща изпитания, които ни уверяват, че силите ни са недостатъчни. Други се опитват чрез построения на мисълта да се убедят, че няма Бог. И питат защо има страдания, болести, неправди, войни по света. Те забравят, че има един железен закон, според който всеки жъне това, което е посял. Всъщност, техният разум иска да оправдае отдалечаването им от Бога, защото делата им не са за пред Бога. Вярата ни уверява, че Бог е достъпен. Той познава нуждите ни. Чува въздишките ни. Вижда бремето ни. Слуша молитвите ни и им отговаря. Но към вярата трябва да се прибави и усърдие. Бог обича усърдното християнство. Баща и син пътували в гемия. Момчето, като всички палави деца, не винаги правело това, което е разумно. Веднъж то се изкачило по въжената стълба до върха на мачтата и застанало в налюдателният кош. Но внезапно избухнала буря. Гемията започнала страхотно да се наклонява на една страна. Момчето се държало вече с последни сили и се виждало, че скоро ще отпусне ръце и ще падне на палубата, където ще намери смъртта си. Бащата взел тогава тръбата и извикал на сина си: "Когато гемията се наклони силно настрани, скочи в морето!" Съвсем неохотно синът се подчинил. И оттам го извадили моряците. Момчето било съвсем измокрено, но здраво. Затова да се стараем да държим вярата си в пълна изправност. Нека не пренебрегваме нашата лична, тайна молитва. Тя е котвата, която ни държи здраво. Да четем всеки ден от Словото. Там ни се разкрива величествена картинна галерия от образи на обикновени хора, които извършиха велики дела чрез простата си вяра. Трябва да търсим за всяко наше начинание Божието благословение, да се питаме какво иска Бог от нас днес. Двама пътували по Ниагарската река. Може би не били съвсем трезвени, затова се увлекли и водата ги подела с доста голяма скорост, за да ги въвлече във водопада. От брега им хвърлили въже. Единият се хванал за въжето, завързал го около себе си и така бил изтеглен. Другият се обърнал и като видял едно плаващо наблизо дърво, се хванал за него. Първият се спасил. Никой вече не видял какво станало с втория. Едни се предават на вярата и се спасяват. Други се уповават на своите дела и погиват. Главата на едно семейство получил голямо наследство и решил да си купи собствено жилище. Обзавел го с нови мебели. Преди още да се пренесат в новото жилище, той взел малкото си момче, за да му покаже мястото, където ще живеят. Момчето не можело да се начуди на хубавите мебели и красивите стаи, и обсипвало баща си с въпроси: "Татко това наше ли е? И това ли е наше, татко?" "Да, моето момче и това е наше." - отговарял щастливият баща. Той не се сърдел, че момчето не казвало "твое", а "наше". То знаело, че което е на баща му е и негово. И за бащата също било нещо естествено. Един ден и ние като отидем на небето, нашият Спасител ще ни развежда из Неговото селение и ние радостно ще Го питаме: "И това ли е наше?" И златните улици, и бисерните стени, дървото на живота и небесната музика. Може ли нашият малък човешки ум да си представи какво велико наследство ни чака? На 22 срещу 23 октомври моят покоен баща отново ме посети насън. Не бях го виждал повече от 34 години. Той беше много красив, с бяло-червено лице, както го знаех от най-добрите му години. "Тате!" - запитах го аз -"ще имам ли възможност като умра да бъда при тебе?" "Да." - отговори ми той - "но трябва още повече да обичаш." Следователно, Бог очаква от мен повече любов. И от теб Той очаква нещо повече. Какво е то? Дали повече вяра? Дали повече търпение? Или повече любов? А може би послушание? Бог чака да Му угодим с нещо. Нека това да бъде нашето желание, нашата воля, нашата страст - да угодим на нашият Небесен Отец! Пастор Симеон Попов Шумен, 24 октомври 1971 г.

Как може толкова огромен материал с най-дребния шрифт. Смяташ ли, че ще се намери поне един да го прочете целия.

Напоследък компа ми ми играе номера и ме ограничава в много неща. Когато копирам материала тук не ми дава възможност да го редактирам, а иначе е и с курсив, и добре подреден, и с определено по-голям шрифт. Но ... тук нещо не ми се получава. А ти прочете ли го или се отказа като видя шрифта? :) И да смятам, че ще се намери не един, ами доста повече, които въпреки шрифта ще го прочетат :) Поздрави!