Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.09.2014 05:00 - БЪДЕТЕ БОДРИ!
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 785 Коментари: 0 Гласове:
0



"Благодатта на Господ Исус Христос да бъде с вас." (1 Коринтяни 16:23) В края на чудното си първо послание към коринтската църква, апостол Павел дава няколко дълбоко съдържателни съвета. Всъщност, те са в кратка повелителна форма. Приличат на военна заповед към хора, които трябва да се покоряват. Такива каквито са наставленията на любящите родители или загриженият лекар. Тези заповеди са като разпореждане при военно или тревожно положение. Ние всички бихме желали да преминем тих, спокоен, несмущаван живот. Но действителността ни учи, че докато сме на земята, трябва да воюваме. 1. Бъдете бодри. Защото голяма част от земните жители са духовно заспали или дремят. Сънят е крайно необходим за тялото. Той възстановява изразходваните в труд сили. Отпочиналият може отново да работи. Помня, преди години с пастор М. Делчев и брат Христо Груев пътувахме пеша от Върбица до Шумен. Разстоянието беше 60 км и ние го изминахме доста бързо. Бяхме крайно уморени. Аз тогава хем ходех, хем дремех. През 1934 г. пътувах с влака от Виена до Цюрих. Влакът ни носеше през най-красивите местности от Тиролските Алпи. Но понеже преди това бях пътувал 4 денонощия с кораб по Дунава, аз все дремех и спях. По едно време се събудих и попитах седящият пред мен младеж: "Минахме ли Алпите?" "О, вие проспахте най-красивите местности." - ми отговори той. Като младеж великият Едисон постъпил като телеграфист в една гара. Но работел само нощно време, а денят прекарвал в своите опити. Длъжен бил всеки 15 минути да праща съобщението: "Буден съм." по морза. Но тъй като на младият откривател много му се спяло, той построил специален механизъм, който, прикрепен към стрелките на часовника, давал всеки 15 минути казаният сигнал, а Едисон в това време спял. Нуждата от сън ни води и до известна непочтенност. Сънят е заразителен. Това може да каже всеки шофьор. Когато в колата си нощно време има заспали хора, за него е много трудно да се бори със съня. Но колко е опасно, ако той, макар и само за миг, заспи! Колкото е естествен и нужен за тялото, толкова е опасен и гибелен сънят за душата. Заспалият духовно човек е поставил в бездействие съвестта си. Така той убива чувството за дълг. Чувах за ученици, които мразели учителя си. Причакали нощно време някъде, метнали чувал върху главата му и така го набили, без да му дадат възможност да ги познае. Заспалият е поставил подобно покривало на съвестта си - този Божиймонограм в нас. 2. Бъдете бодри. Това е жизнена необходимост за християнският живот. Бодрият преди всичко е буден. Но има и нещо повече: Радост. Бодростта е радостна будност. Бодростта дава първо място на Духа. Защото духът е бодър, когато плътта е немощна. Когато става преглед на една армия, първият въпрос е не каква е храната или какво е облеклото, а какъв е духа на войника. Отчаянието е първият враг на бодростта. Отчаяният е унил, отпаднал. Той е вече победен, победен - преди още да е влязъл в сражение. Върхът на отчаянието е описан в Лука 16:24, където богатият в пъкъла моли Авраам да изпрати бедният Лазар и да натопи края на пръста си във вода, и така да разхлади езика му. Знае се, че всеки, който влиза в ада, е оставил вече всяка надежда. За бодрост е необходимо да имаме някаква особена радост, която да обладава сърцето ни и да влива жизнерадост в цялото ни същество. В работилницата към затвора един затворник каза на нас другарите си: "Колеги, ей сега ме посети моят адвокат и ми съобщи, че касационният съд ме е оправдал. Тези дни очаквам да бъда свободен." Необикновена радост и бодрост бликаше от него. Във всичко беше като нас, останалите затворници. В работата, в храма, в начина на общуване, но в него имаше нещо, което ние нямахме. Очакваше всеки момент да го освободят. И това коренно го отличаваше от всички. Такава е бодростта на християните и тя ги отличава от невярващите земни жители. 3. Бъдете бодри. Това е заповед от Господ Исус Христос. "Пазете се." - казва Той - "да не натегнат душите ви с грижи, ядене и пиянство." (Лука 21:34). Той много добре знаеше от опит каква тежка борба трябва да води човек против плътта, за да запази своята бодрост. Гетсиманската борба беше поучителна за Неговите дремещи в този трагичен момент ученици. Бъдете бодри, защото опастностите са многобройни. Ако войник на пост заспи, може даже да бъде разстрелян. Колкото и добра да е войската, ако е заспала, ще бъде поразена. Група туристи пътували с автобус. Шофьорът спрял пред един ресторант и обяснил на учудените пътници, че не се чувства добре и че иска да си почине. Пътниците неохотно слезли. Поръчали си ядене в ресторанта. На шофьора му станало още по-зле и починал на място. Всички с ужас разбрали каква голяма опастност ги е грозяла. Какво би станало с тях, ако шофьорът умреше на кормилото? Колкото по-важен пост заема човек, толкова по-голяма бодрост се иска от него. В началото на нашият век в гр. Солун, Гърция стана силна експлозия, която разтърси не само този голям град, но и целият свят. Грамадното здание на турската отоманска банка беше вдигнато във въздуха. Комисията, назначена да установи причините, открила, че от едно близко, съседно на банката кафене, бил прокопан тунел, в който бил поставен взрив. Никой не подозирал страшното дело, което дълго време се извършвало там. Македонски революционери копаели под земята, а други в чанти и кърпи изнасяли изкопаната пръст. Чиновниците от банката посещавали кафенето, пиели си кафето, но не могли да узнаят това, което ставало там. Липсвала бдителност. Само бодрият може да бди. Истинската бдителност е бодростта. Преди години по Ниагарската река се движела лодка, в която лежал заспал индианец. Скоро течението станало по-бързо, защото наближавал грамадният водопад. От бреговете започнали да дават сигнали, викали, някои стреляли, за да събудят заспалия. Но той оставал непробуден. Скоро лодката полетяла като стрела към водопада. Индианецът се събудил, изправил се и надал отчаян вик: "Помощ!", но ... вече летял към бездната. Заспалият всъщност е почти загинал. По радиото разказваха за снега, който паднал тази година в Палестина. Нещо съвсем необичайно. Построените там нови жилищни блокове имали приспособление за защита от пустинният пясък. Но нещо не било взето предвид, а именно, че можело да завали сняг. Това създало маса страдания на обитателите на тези блокове. Нашето тяло е обкръжено от опастности. Освен многото опастности от катастрофи, маса микроби и бацили ни заобикалят, и търсят начин да се вмъкнат в тялото ни, за да ни разболеят. Четох, че холерата е болест на нечистите ръце. За да се пазим от нея, трябва винаги добре да си мием ръцете. Да бдим над себе си. Така е и с душата. Тя е обкръжена от маса врагове, против които трябва да бъдем бодри на пост. 5. Апостол Петър пише: "Бъдете трезвени и будни. Противникът ви дяволът като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне." (1 Петрово 5:8). Затова да бъдем бодри, защото не знаем от коя страна ще бъдем нападнати. Четох за една сърна, която пасяла в ливада, намираща се край морето. Тя била постоянно обърната към сушата, защото само от там очаквала да бъде нападната. Това забелязъл и ловецът, който се качил в една лодка, доближил я откъм морето и я застрелял. Трябва да знаем, че злото търси слабите ни страни, за да ни порази. Всеки си има ахилесова пета и трябва там да бъде най-предпазлив. В гръцките митове се говори за чудовището Аргус, което имало 100 очи. Постоянно било будно. Когато спяло, само две от очите му се затваряли. Останалите 98 били отворени и наблюдавали какво става наоколо. Но един ден дошъл Меркурий и започнал да свири най-обаятелни песни. Те унесли чудовището, което започнало да затваря все повече и повече очи, докато най-после затворило всичките си очи. В този момент Меркурий извадил скритият си меч и му отрязал главата. Нека не допускаме никакво влияние на злото върху себе си. Въобще да избягваме да се занимаваме в мисълта си със злото. Един студент по богословие, при последният си изпит получил задачата да отговори на следните въпроси: Какво знаеш за Бога? Какво знаеш за дявола? Душата на младият студент пламнала от любов към Бога и писал, писал, писал. За Божията власт, за Неговата мъдрост, за Неговата любов. Имал на разположение 4 часа. Когато изтекло времето, той все още не бил свършил с обекта Бог. И накрая написал думите: "За дявола нямам време. Нека това да бъде желанието на всички - да нямаме време за злото." 6. Да бъдем бодри, защото по естество сърцето ни е склонно към зло. Когато зимно време падне дълбок сняг, пътници, които изминават пеша големи разстояния, лесно се уморяват и чувстват нужда макар и за момент да поседнат на снега, и да си отдъхнат. Това е много опасен момент. Седналият чувства сладка умора и лесно заспива, за да не се събуди никога повече от бялата смърт - замръзването. Както тялото е склонно да заспи зимно време и да погине, така и душата е склонна към духовно заспиване, духовна умора и гибел. Затова да пазим нашите главни четири съкровища: всеки човек си има склад, камбанария, работилница и каса. Да пазим нашият склад т.е. нашата памет. Да не допускаме да навлиза в паметта ни зло. Да не гледаме пошли картини, да не четем лоши книги, да не се вслушваме в недобри разговори, нито да взимаме удастие в тях. Камбанарията - това е нашата уста. Да не излиза от нея никаква зла дума, клевета, удумване, безсолни приказки. Работилницата - това са нашите дела, нашето поведение. Да се стараем проявите ни да бъдат само за хвала на нашият Небесен Баща. Касата ни - това е нашата съвест. Да се трудим тя да бъде винаги чувствителна и да ни пази от отклонение от Божият път. 7. Да бъдем бодри, защото Господ е близо. Времето е близо, когато Господ Исус ще дойде да грабне църквата Си. Блажени са тези, които бодри и със запалени светилници Го очакват. Когато дойде, веднага Му отварят вратата. В една църква дошъл нов брат. Като го представил на паството, проповедника го запитал: "Брате, какво е твоето занятие?" Той отвърнал: "Моето главно занятие е да чакам идването на моя Спасител. В останалото време аз кърпя обувки." Какво е нашето главно занятие? Нека това бъде нашето главно занятие, нашият главен устрем при всички обстоятелства - да пазим нашата бодрост. Две са главните средства, които ни помагат тук. Първото е работата за Бога. Бездействието приспива. Трудът събужда. Нека всеки ден да правим нещо за Христос. Второто средство е молитвата. Тя ни пази от духовно заспиване, като поддържа жива връзката ни с Бога. Големият индийски проповедник Саду Сундар Синг разказва, че като пътувал из Хималайските планини, за да проповядва Евангелието на тибетчаните, се спрял на едно красиво място. Седнал на полянката там и наблюдавал красивата планинска местност. В това време към него се приближил друг пътник и му казал: "Стани от това място. Цветята около теб издават отровен аромат, който ще те упои и даже може да те отрови. Но за тази упойка, която вече си получил от цветята помириши от това шишенце." И той извадил от джоба си една малка стъкленица и му дал да помирише. Така Саду Сундар Синг се спасил от отравяне. Молитвата е подобно средство, което ни предпазва от духовно заспиване. Нека я употребяваме, за да останем винаги бодри, винаги на нашият пост. Пастор Симеон Попов Шумен, 4 февруари 1973 г.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693787
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031