Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.09.2014 04:33 - ПОДАРЕНА ПОБЕДА
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 582 Коментари: 0 Гласове:
0



"Но благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос." (1 Коринтяни 15:57) "Борба непрестанна е тоз наш живот." - така гласи една наша духовна песен. И ние мислим, че воюваме и се борим. Всъщност нашата борба е нищо в сравнение с борбата на Господ Исус. Целият Му земен живот беше непрестанна борба. Тя започна още от Витлеемската ясла, от момента, когато малкото Бебе трябваше да бяга, за да спаси живота Си. И завърши с празния гроб. Кои бяха оръжията, с които си служеше Спасителят в Своята тежка бобра? 1. Неговият чист живот. Земята е видяла много жители. Но Той е и си остава единственият чист. Може да запита смело враговете Си, които непрекъснато Го следяха, за да открият нещо нередно в живота Му и да Го обвинят: "Кой от вас Ме обвинява в грях?" 2. Неговите невинни страдания. Никой не бе страдал така невинно, незаслужено като Него. 3. Неговата мъчителна смърт и пролята невинна кръв, изкупителна кръв. 4. Неговото славно възкресение. И кого победи Христос? Греха, сатаната и смъртта. Сатана все още прелъстява хората. Но е вече толкова слаб, че побягва щом му се съпротивим. Той обладава само онези, които доброволно му се предадат на разположение. Китайският проповедник Ний разказва за мисионерското си посещение, което той и група благовестители направили на един малък остров в китайско море преди години. Работата на Божиите работници била усърдна и себеотрицателна. Те били приети учтиво, но никой не приел Господ Исус. Това озадачило много Божиите люде. Тогава най-младият от тях - 16-годишният Ву, задал въпроса: "Защо никой от вас не иска да повярва в Исус?" Отговорили му: "Имаме си наш бог - Та-Ванг (което означава "Велик цар")." Тогава Ву отново ги запитал: "Откъде знаете, че вашият идол е толкова велик?" "Защото ето - вече 286 години ние правим манифестации из острова с него и винаги имаме най-хубавото слънчево време." "И през тази година кога ще бъде вашият празник?" - попитал младежа. "На 11 април." Тогава проповедника възразил смело: "Щом е така, аз ви заявявам от името на Исус, че на тази дата ще падне дъжд." Слушателите отговорили: "Не искаме да ни говорите повече. Ако на 11 април падне дъжд, то тогава не нашият Та-Ванг, а вашият Исус е истинският Бог." Благовестителите се събрали на съвещание: "Дали не направихме голяма грешка като заявихме това? Дали Бог ще иска да чуе и отговори на една наша прищявка? Ами ако не завали?" И се помолили на Бога: "Боже, ние сме готови да бъдем изгонени от този остров най-позорно. Но много ще страдаме, ако Твоето свято име се опозори, а се прослави Та-Ванг, зад когото стои сам дяволът." Те престанали да проповядват и прекарвали времето си в пост и молитва. На 11 април сутринта осъмнали при ясно и слънчево време. С наведени глави те насядали на масата за сутрешна закуска. Но към края на закуската започнали да ръми и след малко заваляло като из ведро. Жителите, като видели, че заваляло, побързали да изнесът идола на носилка навън, за да спре дъжда. Но тогава се развихрила буря. Улиците били залети от поройни реки. Трима от носачите на идола паднали и той пострадал - строшили се брадата му и едната ръка. Поправили го набързо, но дъждът не спрял. Трябвало да се приберат, за да не се удавят в пороя. Тогава запитали шамана си защо така се е получило и той заявил: "Ооооох ... ние сме сбъркали. Празникът и парада трябвало да проведем на 14 април, а не на 11." Но на 14 април отново валял проливен дъжд. Каква величествено победа за Христос било това преживяване! Христос победи времето, като скъса неговите прегради. Враговете Му искаха Той да бъде забравен. Да остане само за Своите тогавашни съвременници и близки приятели, и след смъртта Му никой вече да не споменава Неговото име. Но Христос каза на учениците Си: "Това правете за Мое възпоминание." - и се установи Господната трапеза. Христос не е забравен. Днес ежедневно всички вестници и списания, всички радиопредавания Го споменават. Защото, когато се споменава датата, се припомня на човечеството за Христовото съществуване. Защото всяка дата ни говори, че преди толкова време се е родил Христос. Нашето летоброене започва с рождението на Исус. Кои бяха Христовите врагове по онова време - Каяфа, Пилат, Ирод, предателят Юда. Къде са днес тези имена? А колко много срещаме Христос, Петър, Тома, Андрей, Марта, Мария ... Христос победи смъртта и гроба. При възкресението смъртта бе принудена да върне обратно това, което беше взела. По-лесно е да отнемеш агнето от устата на вълка, отколкото да заставиш смъртта да върне плячката си. Христос беше отнесен безсилен в гроба. Враговете Му знаеха за възможността да възкръсне, за което уениците Му в паническата си скръб бяха забравили. Христовият гроб беше единствен, пазен от стража не за почит, а за отбрана. Но могат ли земните стражи да се портивопоставят на небесните сили? Поставяйки Христос в гроба, запечатвайки и охранявайки това място, враговете на Спасителя искаха да Го заставят да остане само в това малко и ограничено от стените на пещерата пространство. Влиянието на Господ Исус трябваше да се ограничи само в гроба и никъде другаде. Но ето ангел отвали камъкът на гроба и Христос възкръсна, и изпълни цялата земя. Затова Той заяви на апостолите: "Идете по целия свят и проповядвайте Евангелието." Цялата земя е Негова. И Той я предаде на апостолите и на тези, които идваха след Него, да я напълнят с Благата вест за спасение. Христос победи човека. И Неговата победа е истинска, трайна. Някой може да ме накара да работя, да викам "ура", да ръкопляскам против моето желание, да плащам данъка си и някаква глоба, но никой не може да ме застави да го обичам. Ето това направи Христос. Той принуждава човеци да Го обичат, да се жертват за Него, да Му предадат сърцата си. Историята ни представя разбойникът Варава. Този главатар на разбойническа банда очаквал да бъде прикован на кръст заради престъпленията си, когато в килията му дошъл вестител с новината, че е свободен. Отначало той не повярвал, но после разбрал, че не е шега, а истина. Запитал на какво основание е освободен. Отговорили му, че един друг на име Исус ще бъде разпнат вместо него. Тогава Варава се запътил към Голгота. Там видял двама от своите другари-разбойници, вече повесени на кръстовете си. Пред очите му повесили и Исус на кръста, който бил приготвен за него. Тогава Варава си казал: "С този от тази страна добре се познавам. С него обирахме. С другият съм приятел - с него деляхме плячката. Но кой си ти? Ти никак не приличаш на нас. Не те познавам. Но зная, че Ти умираш за мен." И Варава потърсил близост с Христовите ученици. На Петдесятница и той получил Святият Дух, и станал свидетел на Христовата победна мощ. През миналото столетие, когато в Съединените Щати още имало робство, един млад роб намерил буквар и се научил да чете. Дали му Нов завет и той жадно зачел Божието Слово. След като повярвал в Исус, той запламтял от жар да споедли и с други това, в което повярвал. Започнал да проповядва спасение чрез вяра в Господ Исус. Господарят му се разярил и грозно му се заканил: "Аз ще изгоня от душата ти твоят Спасител!" Но робът продължавал да проповядва. "Не се ли страхуваш?" - го потали другите. "Страхувам се, но моите страдания са нищо в сравнение с Христовите за нас." Господарят му го посрещнал с камшик в ръка. "Защо все още проповядваш" - го запитал яростно той - "когато никой нищо не ти плаща и само бой ядеш?" "О, господарю, аз не мога другояче. Той умря за теб и мен. Как да Му бъда неблагодарен?" "Иди на работа!" - мрачно отвърнал госпадарят му, без да го бичува този път. Още същият следобед един слуга изтичал на полето, където работел робът и му казал задъхан: "Жак, господарят е тежко болен и те вика." Робът отишъл. "Жак" - прошепнал господарят му - "моли се за мен." Жак се молил за спасението на душата на господарят си. След два дни той починал. Последните му думи били: "Жак, проповядвай колкото можеш и нека Бог те благославя." Кой бе победителят? Господ Исус Христос! Но апостолът отива по-далеч. Той ни уверява, че Бог дава тази победа и на нас. Словото многократно ни говори за победата на Християнина. В Откровението ни се дават редица обещания за "този, който победи". Но тук играе важна роля не нашата победа, а победното дело на Господ Исус, което Той оставя на наше разположение. Ние не воюваме. Ние просто приемаме наготово Неговата победа. Берем плодове, които не сме сели. Имаме радостта от труд, който ние не сме положили. По време на войната една армия превзема град. и тъй като трябва да продължи преследването на противника, предава владението и управлението на завзетия град на друго отделение. То не се е борило. То не е воювало. Поема владението на града наготово. И се държи като победител. Ето нашето поведение. Христос побеждава. Ние приемаме завладените от Него възможности, победи и духовни блага. И днес ние се молим за спасението на души. Просим от Бога изцеление на болни братя и сестри. Но много добре знаем, че не ние, а Той дава спасение и изцеление. Затова Негова е и силата, и славата. Наши са ползата, радостта и мирът. Така и ние побеждаваме греха и влечението към грях. Има наистина неща, които могат да ни увлекат. Но, като си помислим само, дали чрез това ние растем; дали Той би сторил това на наше място, и ние получаваме свелина и нова сила, за да преодолеем злото влечение. Така побеждаваме грижите, тези наши постоянни спътници и врагове. Но победата на Христос ни вдъхва увереността, която прие старият Авраам, когато трябваше да заколи сина си Исак: "Йехова ире, Господ ще промисли." Така побеждаваме и злите навици, които ни спъват в духовният ход напред. Така побеждаваме и страха от смъртта. Невярващият човек панически се бои от смъртта. Божиято чадо я приема като неприятно преживяване, но като победен враг, който може да ни нарани, но не и да ни отрови. По време на войната в едно село дошла наказателна команда. Тя строила всички мъже на селският мегдан. И се дало нареждане всеки десети мъж да излезе напред и да бъде разстрелян. Един младеж, когото числото 10 засегнало, започнал да трепери. Не било леко на младата душа да се срещне със смъртта. До него стоял старец. Той тихо го привлякъл към себе си и заел мястото му. "Аз съм примирен с Бога и мога спокойно да умра." - прошепнал той. Една хубава духовна песен гласи: "О смърт, ти можеш да събориш само моята колиба, но тя е от кал. Мен ти не засягаш, защото моят грях е простен." По време на Първата световна война рота войници се намирали в поход. Уморени, те насядали край една горичка на хубава сянка. Подпрели пушките си и скоро заспали. Поставеният на пост също заспал. Неприятелят ги нападнал, мнозина избил, а други пленил. Защо? Защото не употребили оръжията си. И днес много християни вместо да бъдат победители, са победени. Защо? Защото не употребяват оръжията на Святият Дух и не си служат с победата на Господа Исуса Христа. Така побеждаваме страха в живота и пред бъдещето. В един вестник някакъв читател написал: "Много ясно ми стана неотдавна, какъв панически страх от бъдещето завладява хората. Получих писмо от Берлин. Мой познат ми пише: "Искаме да напуснем Берлин и да се преместим в Холандия, защото нашият град се намира върху едно буре пълно с барут." След известно време получих писмо от същият приятел, който ми пишеше вече от Холандия. Искали да се преселят в Ню Йорк, защото, ако започне трета световна война, първо щяли да пострадат малките държави. След това получих писмо и от Ню Йорк, в което други общи познати ми съобщаваха, че приятелят ми се мести в Калифорния, защото многомилионният град е прекрасен обект на нападение от атомни бомби. Но и от Калифорния дойде вест, че искат да се преселят от там в Азия, защото Калифорния много щяла да пострада при една евентуална война. Не след дълго дойде и писмо от Азия, в което казваха, че искат да се преселят в Европа, защото било сигурно, че третата световна война щяла да избухне в Азия ..." Къде да намери отрудената човешка душа мир и покой? Има едно място и то е в обятията на нашият Спасител, Който ни казва: "Елате при Мен всички отрудени и обременени." И какво е следствието от великата победа на нашия Спасител? Апостолът отговаря: "Бъдете твърди и непоколебими." Войната е спечелена. Победата е извоювана. Бъдете само верни на своя пост. Не се стряскайте от празният шум на света. Гледайте напред и нагоре. Там е венецът на живота. Който гледа назад и надолу като Петър, потъва в развълнуваното море. Един поповедник бил повикан при умиращ брат. Смъртта оставила отпечатъка си върху лицето му. Той не можел повече да говори. Но разбрали, че искал да напише нещо. Дали му плочка и калем. Писал, но никой нищо не разбрал. И той с последни сили много бавно написал една-единствена дума: ПОБЕДА! Пастор Симеон Попов Шумен, 13 юни 1971 г.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693073
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031