Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.09.2014 05:00 - БОЖИИ СЪРАБОТНИЦИ
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 770 Коментари: 0 Гласове:
0



"Защото сме съработници на Бога ..." (1 Коринтяни 3:9) Би трябвало да се учудваме на куража на апостолите, които така решително огласиха труда за нещо почтено в един век, в който работата бе твърде непопулярна. Безделието се считало за идол. Всички издигнати люде презирали труда. Оставяли го на робите и некултурните народни слоеве. Даже Сократ явно изразил липсата си на благоволение към труда. Днес обаче ние не мислим така. Трудът прави човека способен, мисълта - достоен, а сътрудничеството - благороден. И девизът на апостол Павел: "Който не работи, да не яде." , е твърде популярен. Решаващо значение за нашето поведение има изходната точка на нашия мир. За някои светът е затвор. Така го нарича Шекспировият Хамлет. Затова има толкова страдания, изтезават ни безброй мъчения. За други той е гостна стая, дори салон за танци. Тук ние се наслаждаваме на пищни гуляи и прекарваме времето си в забави и танци. Християнинът много добре знае, че светът не е нито затвор, нито помещение за празни забави. Той е работилница. Тук кипи работа. Създават се блага. Кове се бъдещето. Преобразява се живота. Трудът произхожда от Бога. Това лежи в основата на нашето битие. 1. Ние сме съработници на Бога, защото Бог работи. Той е Бог на труда (Йоан 17). Древните гърци не приписвали на божествата си трудолюбие. Боговете им наблюдавали живота на човеците или с безразличие, или със завист и готовност да им напакостят. Мнозина си мислят, че Бог е създал света и го е оставил на самотек. Нищо подобно. Бог наистина е създал света, но продължава и сега да създава, и главно да поддържа, като се намесва пряко или косвено, като твори и претворява. Той е не само Господар, но и най-великият Творец. Неговата работа започна от първия момент на сътворението. Всяко здание, след като се построи, се нуждае от поддръжка. Така е и с вселената. Творческият дух на Бога я поддържа. Често четем в пресата справедливи възмущения от бездушното отношение на някои ръководители на предприятия. Стоят си в канцелариите и само дават нареждания по телефона. Нямат желание да отидат сред трудещите се и да наблюдават работата отблизо. Не е така с Бога. Където са събрани двама или трима в Неговото име, Той е вече между тях. Чрез Духа Си е винаги при Своите. Бог е работник. Това не е по вкуса на безделниците. Те предпочитат господар, заобиколен отблясък и величие, тиранин и сатрап като Наполеон или Нерон. На тях биха се покланяли най-унизително. Но Бога-работник те отричат. Бог е създал вселената на основата на пълната автоматизация. Неговата ръка не се вижда, обаче тя е деятелна навсякъде. Посетете един напълно автоматизиран завод. Минавате по просторни зали. Всички машини работят трескаво, но никъде не виждате човек. И във вас възниква мисълта, че намесата на човека е ненужна. Та и без него всичко работи безупречно. Но това не е така. Някъде, скрит в една стая има ръководител. Пред него има безброй бутончета, копчета, сигнални мигачи. Той е душата на всичко. Бог е навсякъде. Но е колкото велик, толкова е и скромен. Скрива се зад делата Си. Представя не Себе Си, а творението. Не се натрапва на вниманието ни, а иска ние да Го търсим и открием. Той движи с поразителна точност небесните тела, поддържа високата температура в слънцето и милиардите звезди на небесните галактики, дестилира утринната роса, дава аромат на цветята, украсява природата. Ако можехме по-добре да Го разберем, повече бихме вярвали в Него и още повече бихме Го обичали. Божиите ръце достигат и до нас. Но те не са груби, а нежни. Не ни нараняват, а благославят. Те са като ръцете на майката. Вижте как тя повива своето бебе. Ние бихме му строшили ръчичката, ако го докоснем. Майката така го повива, че детето изпитва удоволствие. 2. Ние сме съработници на Бога. Затова сме призвани не да стоим настрана със скръстени ръце, а да Му сътрудничим. Оше първият човек беше поставен в рая, не за да се излежава под хладните му сенки, а да го работи и пази. Чудил съм се от кого е трябвало той да пази рая. Нещо велико става, когато Бог и човек си подадат ръка. Плодородието е резултат на сътрудничеството между Божията влага и топлина в човешкия плуг. Бог е вложил велики възможности в земята: въглища, желязо, различни метали, нефт и е казал на човека, че му е дал разум, за да оползотвори даденото в своя полза и Божия слава. Всички живеем от Божието благословение. Сполуката ни зависи от Неговата подкрепа. И това е много вярно. Но този факт има и друга страна. Бог също търси нашата помощ, нашето сътрудничество. Той може без нас. Но не иска да бъде навсякъде без нас. Когато трудът е в съдружие с други, става по-приятен, по-интересен, по-продуктивен. Не знаем дали затова Бог търси нашето сътрудничество. 3. Що е сътрудничество? То е нещо много повече от това да играем с някого или да се разхождаме с него, или да се храним с някой случаен гост в ресторант. Моят съдружник споделя с мен работата ми и е изложен на всички трудности, опастности, несгоди, свързани с нашия труд. Ние не говорим много с него. Стискаме мълчаливо ръце и работим рамо до рамо. Вътрешно, душевно ние сме в хармония. Общият труд ни сближава. Каквото засяга единия, засяга и другия. Когато единият побеждава, побеждава и другият. Ние имаме пълно доверие един на друг. Гледам продавачите в магазина. Всеки продава, взима пари от клиентите и връща остатъка. И всеки знае, че другарят не злоупотребява. Матилде Вреде, известна финландка, наречена "Ангелът на затворниците", често посещавала затворите и помагала на много нещастници да намерят спасение в Христос. Н Тя се стараела и да намери работа на излежалите наказанието затворници, и така да се приобщят към живота. Един ден тя наела като кочияш бивш затворник, който някога бил член на разтурена разбойническа банда. Пътувала сама с него. Когато файтонът минавал през една гъста гора, файтонджията спрял конете, обърнал се назад и казал: "Госпожице Вреде, истина ли е, че носите със себе си голяма сума пари?" Матилде отговорила: "Да. Те са тук в тази чанта." "Но как не се страхувате с толкова пари да пътувате сама с мен и то през такава гъста гора?" Тя обяснила: "Но аз имам доверие в теб и зная, че ти си честен човек." Кочияшът отново подкарал конете. Но след малко Матилде Вреде забелязала, че той навел главал и заплакал. "Какво става с теб? Защо плачеш?" - запитала тя с изненада. Той отговорил: "Плача, защото вие казахте, че имате доверие в мен ..." Ние сме съработници на Бога. Той има доверие в нас. Не ни ли затрогва до сълзи тази велика истина? Каква велика чест е да работим заедно с Него, да споделяме частица от Неговата работа, страданията Му, Неговия позор! Щом Христос беше намразен, явно е, че и Неговите съработници няма да бъдат посрещани с цветя. Но и славата Му ще бъде присъдена на тях. Божият съработник помага да се тика Божията колесница по нанагорнището. Този, който в такъв случай удря спирачките, е съботьор. Сътрудникът има ясно съзнание за величието на работата, която върши. Иначе, не би бил доволен. Някъде се строял величествен храм. Много работници работели като пчели. Един журналист обиколил трудещите се и попитал един от работниците: "Ти какво правиш?" Отговорът бил: "Бъркам вар." Друг казал: "Дялам камъни." Трети: "Изкарвам си надницата." Четвърти: "Работя за изграждането на храма." Ето този бил истински съработник. 4. Как се изразява нашето сътрудничество? Изразява се в готовността да вършим всяко нещо, което знаем, че е по волята на Бога. При тайната вечеря Господ Исус се препаса с престилка. Тя беше окачена на стената, но всички ученици я подминаха. Просто не я забелязаха. И трябваше Господ Исус да я вземе. И днес има много престилки в църквата, в християнският живот. Виждаме ли ги? "Вие сте светлината на света." - казва Господ Исус. Каква привилегия е да светим с Неговата светлина в нашия тъмен свят! "Вие сте солта на земята." - казва пак Той. Мнозина биха предпочели да бъдат цветята на земята, а не солта. Кой украсява жилището си със сол? Солта заема третостепенно място някъде в кухненския долап. Но солта е важна не самата по себе си, а според действието, което упражнява в околната среда. Тя изважда вкуса на гозбата. Без нея яденето е безвкусно, блудкаво. Така всеки може да сподели с ближният си неговата тревога и скръб, да посещава болни, да дава утеха на отчаяни души, да бъде свидетел за това, което Бог е за него, да кани познатите си на църква, да се моли за своите ближни и за богослужението, да дава жертва от средствата си за Божието дело. По-блажено е да дава някому, отколкото да взема. Защото, който взема има пълни ръце, а който дава - пълно сърце. Ние търсим мир в Бога и с право. Но този мир не е бездействие и лежане в Неговите обятия, а по-скоро успешен, полезен, благословен труд. Воденичарят може да спи спокойно, когато воденицата работи с пълна пара. Щом стане нещо, воденицата спре и настъпи тишина, той скача и тревожно се пита какво е станало, че е така тихо. Трудът успокоява. Безделието тревожи. Един младеж пожелал да помогне на брата, който почиствал църквата. Братът му казал: "Вземи тази кърпа и избърсвай праха от скамейките. Но не забравяй да се молиш на Бога за този, който седи на пейката, да приеме Господа Исуса в сърцето си." Съработници на Бога! Каква чест! Един младеж заявил: "Дайте идеал, за който да бъда готов да дам живота си." Ето такъв идеал е работата заедно с Бога. Някой е казал, че ангелите на небето искат да дойдат на земята и да работят за Бога, но Бог не ги допуска. Той Си има Свои съработници-човеци и има доверие в тях. 5. Ние сме съработници на Бога. Ето защо да се подготвим за това високо призвание. Трябва да се очистим. От хлебаря и готвача се изисква чистота. Затова често има медицински контрол. От всеки съработник на Бога се иска пълно себеотдаване, цялостно посвещение. Това дава възможност на Божият Дух да действа непосредствено в нас и от нас върху други хора. Когато Моцарт починал, оставил една своя творба - Реквиема - недовършена. Но неговите ученици я довършили. И то така съвършено, че не се познава докъде е работил Моцарт и откъде учниците му са допълнили творбата му. Те така се вживели в духа на моцартовата музика, че могли да творят по неговия начин. Когато четем Евангелието от Йоан, срещаме пасажи, за които не можем точно да кажем чии думи имаме пред себе си - Христовите или Йоановите. Любимият ученик така се пропил с Духа на Исус, че всичко негово било Христово. Нашата цел трябва да бъде следната: Христос така да живее в нас, че и ние да кажем: "Живея, но не аз, а Христос в мен." Светът кипи от работа. Тя започва още от първия момент на сътворението. И днес труда поддържа живота. Имаме културна дейност, хуманна дейност, труд свързан със здравето на човека и пр. Но най-свещена е работата на Бога и за Бога. Бог винаги е търсел сътрудници. При първото чудо, което Исус направи в Кана галилейска, когато превърна водата във вино, Исус се нуждаеше от съработници. Затова не Той, а слугите напълниха делвите с вода. Те разнесоха и новото, доброто вино по масите. При Галилейското езеро Исус нахрани 5000 души. Трябваше едно момче да Му даде своите пет хляба и две риби. Затова всеки от нас е получил повече или по-малко таланти, за да ги употреби в служба за Бога. Божията работа продължава, както и въртенето на земята. Нашето сътрудничество също. Докато има на земята непокаяни грешници, нашата задача не е завършена. Божият глас се разнася по цялото земно кълбо към Неговите чада: "Синко, иди, работи на лозето Ми! Никой няма да ти плати надница, защото си син, а не наемник." Всъщност Бог говори: "Ела да работим заедно в лозето. То е наше - и Мое, и твое." Блажени сме, ако с радост приемем и сторим, каквото можем. Едно малко момиченце събирало трохичките от една обща трапеза. "Защо са ти?" - попитал един от гостите. "Искам да нахраня птичките." "Но Бог ги храни. Защо тогава ще ги храниш ти?" "Аз зная, че Бог ги храни." - отвърнало то - "но искам да помогна на Бога." Каква мъдрост има в тази детска невинност! Нека същият дух да подтиква и нас към съработничество с Бога. Пастор Симеон Попов Шумен, 28 септември 1975 г.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693078
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031