Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09.2014 18:29 - КАРТИНАТА НА БЪДЕЩЕТО
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 648 Коментари: 0 Гласове:
0



"Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища от единия край на небето до другия." (Матей 24:31) Величествена реч на Господа Исуса имаме в тази чудна 24-та глава от Евангелието на Матей. Историята недвусмислено потвърждава истиността на Неговите пророчества. Неговата църква премина през реки от собствена кръв. Остави след себе си пирамиди от оглозтани от зверовете кости. Но остана! Гордият, враждебен на Господа Ерусалим, беше разрушен. А от превърналият се в разбойнически вертеп бляскав храм, не остана камък върху камък. Картината на бъдещето според Господа Исуса не е розова. Преди 60 години човечеството живееше в измамата, че се предвижва към златният век на световното братство. Мислеха, че с умножаването на съобщителните средства - влакове, автомобили, телеграф и телефон, човеците ще се разберат и сближат, и милиони хора ще се прегърнат. Но дойде първата световна война, а след това и втората. Последва известното загрубяване, опошляване на нравите и ние отрезвяхме. Разбрахме, че когато хората се опознаят, се намразват, отвращават се един от друг и се хващат гуша за гуша ... Не е чудно, че има толкова революции, бунтове, войни, атомни бомби, готови да се употребят. Днес се знае, че всяка година умират от глад по 10 милиона души. И всеки си остава спокоен ... 1. Като описва трагедията на човечеството, което съзнателно живее далеч от Бога, Господ Исус предсказва едно чудно събитие, а именно Първото възкресение, възкресението на праведните или грабването на църквата. Това беше велик момент в човешката история, когато на 20 юли 1970 г. човешки крак стъпи на Луната. Случи се немислимото дотогава пътуване на човека из космоса. А Луната отстои от Земята на 384 000 км. Грабването на църквата обаче е много по-славно и забележително пътуване из космоса на Божията църква. Тогава, обвзети от небесна сила, милиони вярващи от цялата земя ще се надигнат към висините, за да срещнат Господа Исуса Христа. И това няма да стане с помощта на ракета със шеметна скорост, а спокойно и безопастно. При един такъв полет с ракета и тримата космонавти изгоряха живи. Тук няма да има подобна угроза. Защото няма да пътуват с човешка, а с Божия сила. Ние не можем да опишем това, защото е невъзможно да се изрази с думи неизразимото. Но кой очаква това славно грабване? Когато Исус дойде като малко дете във Витлеем, кой го очакваше? Само старецът Симеон, старата Анна, овчарите и мъдреците. Когато последните се явиха в Ерусалим и запитаха за новороденият Цар, целият град се смути, воглаве с кръволока цар Ирод. Един брат от Съветският Съюз дошъл в една от нашите църкви в България и казал: "Вие, братя, не очаквате идването на Исуса. Вашите очи ми казват това." Дали този упрек е неоснователен? Едва ли. Събитието, което разглеждаме ще стане на свой ред. От 1 Коринтяни 15:23 е ясно, че най-напред възкръсна Господ Исус. ПОСЛЕ иде възкресението на Неговата църква. И най-после е възкресението на всички земни жители за съд. Но Бог има време. Той не бърза като нас. Неговите мелници мелят бавно, но много ситно. 2. Сам Господ ще слезе и ще дойде много близо до земята (1 Солунци 4:16). Досега Той действа чрез Святият Дух и Своите ангели. Няма да стъпи на земята, само ще се доближи до нея. И оттам ще повика Своите Си. Ще се разнесе силен тръбен глас. Сега Той говори тих; нежно хлопа на човешкото сърце. Кротко приканва земните жители да Му предадат сърцата си. А ние лесно можем да запушим ушите си. Но тогава ще Го чуе всяко ухо. Ще Го разберат най-вече Неговите. Той ще бъде Същият, Който се роди в оборската ясла и беше повесен на грубият Голготски кръст. Но е облечен в небесна слава и величествено тържество. 3. Първото възкресение. Починалите вярващи ще излязат от гробовете. Ще се разнесе "повелителен вик". Мощна заповед като по време на парад ще прокънти над земните гробове. Тази същата повеля най-напред чу мъртвият Лазар: "Лазаре, излез вън!" Можем да си представим действието на тази заповед, която всички умрели във вяра ще чуят и ще възкръснат. Но апостол Павел споменава, че ще има "глас на архангел" (1 Солунци 4:16). Какво е неговото значение? Някои свързват този стих, със стих 9-ти от посланието на Юда. В него ни се разказва за спора между дявола и архангел Михаил, за тялото на Моисей. Възможно е врагът да предяви подобна претенция за телата на тези, които възкръсват. Но гласът на архангела ще осуети това ново намерение на тъмнината. "Но тези тела са изгнили през многото векове ... минали са хилядолетия ..." - ще възразят някои. Това е съвсем вярно. Много гробища са ликвидирани най-безцеремонно от багери; кости и прогнили, превърнати в пръст тела, са разпръснати на най-различни страни. Други хора, починали по морета, отдавна са разкъсани и изядени от рибите; няма никаква следа от тях. Обаче тук се говори за възкресение на вярващите с ново тяло, което се дава от Бога. Това тяло, произлиза от старото, но е вече съвсем друго. Небесното тяло е нов дар от Бога за човека. Един вярващ брат разказва за своето посещение в Националният музей в Лондон. Там той, сред многото изложени мумии в египетският отдел на музея, видял една разповита мумия. Пред него било голото тяло на млад египтянин, живял преди 5000 години, т.е. 1500 години преди Авраама. Тялото било съвсем черно, грозно и изсъхнало. Нашият брат си помислил: "Този младеж, живял преди толкова хилядолетия, имал същите копнежи, ожидания, надежди, които питае всеки младеж. И ето какво може да направи науката от тялото му." А какво Бог ще направи от нашите тленни тела? Не една фигура, изсушена като гьон, а свежо, живо, лъчезарно, пълно с живот небесно тяло. В Матея 27:52-53 ни се казва, че гробовете се разтворили и много тела на покойни светии възкръснали, а след Христовото възкресение влезли в Ерусалим и се явили на мнозина. Какво чудно нещо! Защо станало така - не знаем. Но което е станало веднъж, може пак да се случи. Представете си, че ваши близки, починали преди много години, изведнъж се явяват пред вас и ви заговорят. Колко чудно ще бъде, ако внезапно пред мен се яви моята майка или баща ми! 4. Видоизменението на живите вярващи. То ще настъпи при последната тръба. Явно е, че ще има много тръбни сигнали. Вазов ни говори за "втората тръба". И той вярва във възкресението. Но както Христос се преобрази при преображението, така и ние ще се преобразим. Тялото ни ще стане от смъртно и тленно, безсмъртно и нетленно. Тъкмо обратното на това, което стана с първата брачна двойка. След грехопадението безсмъртното и нетленно тяло стана смъртно и тленно. Във филипяни 3:21 ни се казва, че Бог ще преобрази нашето унизено от грях и зло тяло, за да стане съобразно с Неговото тяло. Апостол Йоан твърди, че ще бъдем подобни на Него. А подобни не значи еднакви. Може да сме много по-малки, но все пак ще имаме същият вид като Него. Небесното тяло няма да има никакви недостатъци: рани, слабости, болести; няма да има куци, слепи, глухи, нервно болни, страдащи от сърце, бъбреци, рак. Няма да зависим от времето, нито ще сме обвързани с пространството. Тази надежда е много странна за нашия човешки разум. Затова апостол Павел си служи със сравнения, взети от наблюденията върху природата. Посеем житно зърно и какво изниква? Пак зърно ли? Не, изниква кълн, трева, но изникналото е все пак същото растение. Посеем луковица и изниква красиво цвете. Но то е същата луковица, макар и в друг вид. Така ще бъде и с небесното тяло. Същото и все пак съвсем друго. Това преобразяване ще стане във възможно най-кратко време. Мигновено. В оригинала се казва: "В един атом." Атомът е най-малката възможна частица. Нещо много по-кратко от секундата (1 Коринтяни 15:52). Колко много съдбоносни неща могат да станат в най-кратко време! Земетресение, бомбандировка, наводнение, превръщат в развалини цветущи селища за миг. Природата е много бавна, но може да действа и светкавично. Така е и с нашият Бог. Ние няма да имаме време да се сбогуваме с близките си. И ще започне величественото възнесение на Божията църква. Ще се понесат към въздушните висини милиони човешки същества. Както Христос се възнесе, така ще се възнесат и те. Кой може да си представи тази картина? Без взрив, без ракета, без шеметна бързина от 11 км в секунда. Но бавно и величествено! На известна височина въздухът ще бъде осеян с множество Божии чада, които радостно ще се издигат и ще коментират това, което става с тях. Тогава Христос "ще изпрати Своите ангели от четирите ветрища, от единият край на небето до другия". Това е тайна, ни казва апостолът (1 коринтяни 15:51), която не можем да разберем. Но можем да получим известна светлина и да имаме малко понятие. 5. Съединението на църквата с Исус. При този полет към висините Божиите чада изведнъж ще разберат, че са част от едно и също тяло, че са едно. На земята те са били разделени. Не винаги са питаели безупречни чувства едни към други. Стараели са се да ограничат Исусовото влияние само в своя тесен кръг. Но сега виждат, че са едно в Христа. Колко по-радостно би било, ако бяха разбрали това по-рано! И каква незабравима среща с Този, Когото те винаги са обичали! Незабравим миг! Досега Той е бил невидим при тях. Ето че Го имат видим в Неговата обстановка. Ще се наситят на Неговото лице. Това чудно духовно съединение на Главата с тялото е факт. Исус получава Своето тяло, което изкупи с кръвта Си. Каква радост и за Него! Църквата е едно с Главата! Какво щастие! Можем да се запитаме: защо Господ посреща църквата във въздуха? Нима това не може да стане някъде на земята? Предположението е, че въздухът не е вече обиталище на падналите духове и Господ Исус иска да се съедини с църквата несмущавано, в пълно уединение. Нещо подобно има и в историята на Йосиф. Този чист младеж е вече министър-председател на грамадната египетска държава и разполага с почти неограничена власт. В една голяма зала той се намира в царствени одежди. Пред него са родните му братя, които още не са го познали. Считат го за свой враг, защото Йосиф многократно ги поставя в безизходица. Уплашени за живота си и главно за живота на своя млад брат Вениамин, те коленичат в строхопомитание пред брат си Йосиф и се чудят как да измолят благоволението му, и да отклонят неговият несправедлив гняв. Но кръвта на Йосиф кипи. Той повече не може да понася това положение. Иска да се разкрие на братята си, обаче присъстващите египтяни, стража и чиновници, му пречат. И той със строга заповед повелява всички египтяни да напуснат залата. Останал сам с братята си, Йосиф извиква: "Аз съм вашият брат Йосиф." Плаче, вика, прегръща братята си, които стоят като вцепенени и не вярват нито на ушите, нито на очите си. Възможно е нещо подобно да преживеем, когато се съединим с Господ Исус. Тогава нашата вяра ще стане виждане. Всички сълзи ще пресъхнат, защото няма да има за нас нито грях, нито смърт. Във 2 Коринтяни 5:10 четем: "Всички ще застанем открити пред Христовото съдилище." Обикновено се разбира, че се касае за съд, където ще се произнасят наказателни присъди. Но тук се употрубява не съдийската дума "тронос", а терминът "бематос". Това е спортен израз. Означава катедра, на която спортният съдия раздава награди на отличилите се спортисти. Явно е, че верните Божии чада въобще няма да застанат на съд, но ще се явят пред Господ Исус, Който от катедрата ще раздава награди. Тази е и мисълта на апостол Павел, който очаква "венеца на правдата" (2 тимотей 4:8). 6. Какво ще бъде отражението в света? Отначало изненадата ще бъде всеобща. Защото всички ще чуят тръбните сигнали. Ще преживеят поразителни изчезвания. Така например, ще пътува влак и машинистът внезапно ще изчезне. Много пътници ще изчезнат от местата си. При богослужение голяма част от присъстващите ще изчезнат. При футолен мач много от играчите ще изчезнат и играта няма да може да се доиграе. Леки коли внезапно ще останат без шофьорите си. Някъде, автобус пълен с пътници, ще остане без водач. Пилот от летящ самолет ще изчезне. В много семейства ще изчезне бащата, в други - майката, а някъде децата. Цели семейства ще изчезнат в миг. Това събитие ще причини стъписване, изненада, хаос и паника. Но постепенно ще се забрави. Земните жители "ще преминат на дневен ред". Нещо подобно преживяваме при погребенията. Като отиваме към гробищата, нашите разговори са сериозни. Разговаряме за покойника, питаме се за състоянието след смъртта. Но като поставим тялото в гроба и го затрупаме с пръст, ние се връщаме с облекчение в къщи и нашите разговори и мисли са заети със сивата ни ежедневна действителност. Всъщност, света ще бъде щастлив, че се е отървал от вярващите. Те винаги са били нежелани на земята. Светът ги чувства като чужд, нежелан елемент, смущаващ грешния живот чрез присъствието си. Но с това започва една безкрайна верига от страдания. Защото - какво ще стане със самолет без пилот във въздуха? С автобус без шофьор? Какво ще бъде на земята когато се лиши от сол? Когато няма вече светлина? Но Благата Вест на Евангелието пак ще се проповядва. Сега вече еврейският народ ще поеме тази задача. Той и преди вършеше същото. Но отпадна и църквата пое неговата обязаност за много векове. Църквата я няма, но благовестието остава. Заключение: Величествено, славно бъдеще ни чака. То е озарено от лъчите на радостната надежда. Иде Победителят Исус! Но кой ще участва в това блажено възнесение? Божието Слово е много ясно по този въпрос: тези, които са се приближили при Бога в покаяние и са приели от Него чрез новорождение небесният подарък - новото сърце. Тях е записал Святият Дух в Книгата на Живота. Те са живели в чиста любов към Бога и ближния. Как сме ние? Уверени ли сме, че ще участваме при първото възкресение? Ако не сме уверени, братко, сестро, отвори сърцето си за Божията любов. Предай Му се още сега. Видяхме, че там Господ Исус ще раздава награди. Неговата катедра се намира сред пирамиди от венци на правдата, които Той е готов щедро да раздава. Но на кого? Само на тези, които са се подвизавали в добрият подвиг. Затова да си зададем въпроса: Какво правим ние за Христа? Носим ли нашият кръст всеки ден? Що е кръст? Това е страдание, което ние доброволно взимаме, приемаме в името на Господа Исуса Христа. Кръстът не ни се дава. Ние сами го вземаме. Това нещо е много важно условие, за да получим венеца на живота. Господ иде, за да вземе църквата си. Тя не е една земна организация. Бог не се съобразява с нашите църковни регистри. Той ще събере Своите от всички църкви и общества, от всички църковни подразделения и деноминации. Той много добре ги познава. Святият Дух вече ги е запечатал и направил неприкосновени за злото. Ето защо, за нас е много важно да бъдем готови. Срещата с Господа налижава. Готови ли сме? Една пословица гласи: "Не се копае кладенец, когато ожаднеем." Когато се чуе тръбният сигнал, няма да има вече време за покаяние. Сигналът е за напълно готовите. Затова, братя, ако имате някаква омраза, ако питаете злоба или завист към някого, ако не сте простили някому, побързайте да направите нужното. Вижте пътниците на гарата, които чакат влака. Всички имат готови куфари и билети. Щом влакът пристигне вече е късно да подреждаме багажа си. Влакът иде и прибира готовите пътници. Господ Исус Христос иде, за да вземе Своите готови ученици. Апостол Павел ни увещава: "И така, да не спим, както другите, а да бъдем будни и трезвени." (1 Солунци 5:6). Това велико събитие ние очакваме всеки ден, всяка нощ. Нека всяка вечер, преди да заспим, да си помислим, че тази нощ Господ може да дойде. Всяка заран, като се събудим да знем, че днес Господ може да дойде. Тази велика истина нека закали вярата ни. Да влее желязна кръв в нашия духовен живот. Нека тя да влее нова струя на ликуваща радост в нашата надежда. Да прибави нов небесен пламък към нашата сърдечна любов. Пастор Симеон Попов Шумен, 14 декември 1975 г.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1694017
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031