Св. Ефрем Сирин Душе, не се отчайвай, не скърби без край, не произнасяй над себе си окончателна присъда за множество грехове, не привличай към себе си вечния огън, не говори отчаяно: "Господ ме е отхвърлил от лицето си"! Тези думи не са угодни Богу, защото сам Той Вика към тебе, говорейки: "Народе Мой! Какво ти сторих и с какво те отегчавах"? (Мих. 6:3). Нима който е паднал, не може да стане? Или който се е отчаял не може да се възвърне? Душе, слушаш ли и видиш ли каква е Божията доброта? Не в ръцете на княза на тъмнината си предадена ти като осъдена. Не скърби, че в теб не е останало нищо духовно - не се срамувай, а разкай се и кажи: по-добре е да стана и да ида при Отца Си (Лук. 15:18). Стани и иди: Той ще те приеме, няма да те укори, напротив - ще се зарадва за твоето обръщане! Той те чака, само не се срамувай като Адама, нито се крий от лицето Божие като праотеца си. Христос се разпна заради теб - нима ще те отхвърли? Да не бъде това! Христос знае кой ни притеснява: знае, че нямаме друг помощник освен Него; знае, че човекът е немощен; за Него не е придобивка да ни брани на мъка; нито пък има нужда да ни хвърля в огън; затова нека не бъдем небрежни като онези, които са се определили за вечния огън. Човешкото следствие и земния съд носят сълзи и срам, ридание и мъка - но това е временно: но има място и съд, където времето не съществува и годините не се изчисляват в дни. Най-вече за това място трябва да се мисли. Много грехове ти тежат на душата - тогава разкай се пред Бога. Не се срамувай, пристъпи към изправление, последвай стъпките на блудния син. Пътят на покаянието е трънлив, подвигът на съвършенството е труден: но ти отърси от себе си пленничеството на света и подражавай на блудния син, който като разхити блудно всичко, не сметна за срам да се върне при баща си. Баща му скърбял не за разпиляното богатство, а за срамното пленничество: затова престъпилият безчестник се облича в чест; дошлият голтак получава нова премяна; предлагащият се за слуга става господар на слугите. Това слово и този пример са за нас - видиш ли последната дързост и добрия успех на този син? Последвай го и ти - да се приготвим и всички за този подвиг. И така: нека бягаме от града, който мори с глад; да напуснем срамното съжителство със свинете; нека не се храним с рошкови, които не всякога ни се дават! Нека се разкаем и молим за прошка: тогава ще се просвети умът ни, ще съзерцаваме славата Божия, ще ядем неоскъдна мана, храна ангелска, ще се заселим в рая на сладостта – всичко на земята е кратковременно и преходно; всичкото време от Адама до днес е минало като сянка. Нека всички се приготвим за този път и нека се заселим под покрива на Христовата благодат. Подготви: Протодякон Георги Ибришимов www.hristiqni.com