НО СВЕТЪТ НЕ ГО ПОЗНА

„Той бе в света. И светът чрез Него стана. Но светът не Го позна.” (Йоан 1:10)

Апостол Йоан пише тези пълни със значение думи. Любимият ученик на Господ Исус. Не напразно сърцето на Спасителя така тясно се прилепя към неговото. Душата на апостола бе необикновено нежна и дълбока. И ето тук, само с няколко думи той ни представя цялата история на Богочовека на земята, както и поразителната трагедия, която Той трябваше да преживее на нашата планета.

1.       Той беше на света. Христос единствен можеше да каже: „Аз дойдох на света.” Ние всички се раждаме на земята. Той не само, че се роди, но и дойде. Ние сме земни. Той е небесен. Можем да станем и ние небесни жители, но по милост, а не по право.

Синът на най-висшият дойде в този долен свят. Светлината проникна в земния духовен мрак. Синът на славата навлезе в света на позор и срам. Най-чистият и съвършеният започна да гази в блатото и тинята на нашия опак  и грешен свят.

Той дойде като истинската светлина. Но това не означава, че Йоан Кръстител беше лъжлива светлина. И той беше светлина, но  много слаба, едва мъждукаща в сравнение с Неговата. Ето защо Христос заяви: „Аз Съм светлината на света.” Той дойде тук, не защото земните жители Го търсеха или викаха, а защото те се нуждаеха от Него. Лекарят бърза да даде помощ на изпадналия в несвяст, не защото пострадалият го вика, а защото знае, че тук е необходима лекарска намеса.

Трябва да имаме пред вид и това, че винаги видни представители на човечеството са чувствали необходимостта да дойде някой небесен представител тук на земята. Пророк Исая изплаква: „О, да можеше да раздереш небесата и да слезеш на тази земя!” А видният елински мъдрец Сократ говори: „Трябва да почакаме Оня – Бог или вдъхновен човек, който да ни научи в нашите религиозни задължения и, както Атина казва на Диомида в Омир, да вдигне мрака от очите ни!” Подобни размишления имаме и при Порфирий, и Платон.

Необходимо е следователно не човек да стане Бог, а Бог да стане човек. Той дойде,  не като турист или студен наблюдател, не като фото-журналист, който иска да попълни с интересни снимки колекцията си, а като работник, като слуга, като брат, като Спасител.

Той дойде, не защото животът тук на земята е много радостен и привлекателен, не защото очакваше много щастие и удоволствия, но защото Той обича човека, обича грешния долен, мръсен свят. Нашето сърце е повече там, където обича, отколкото там, където живее.

Той дойде, за да примири света с Бога. Той застана там, където беше ангелът с въртящият огнен меч. Имаше огнено-любящото сърце на Спасителя. Каква чест за земята! Никога тя не е преживявала такава висока чест, както когато Той ходеше по нея. Затова и Ойкен пише: „Христовото явление е върховната точка на едно световно историческо движение.” Папини твърди: „Нашата епоха, нашата цивилизация, нашият живот започват от рождението на Исус.”

Като разкри Божието любящо сърце, Той отправи вечен призив към земните жители: „Примирете се с вашият небесен Баща. Оставете вашите зли мисли и дела. Покайте се, приемете от Мен ново сърце и живейте като синове на Бога!”

2.       Но имаше ли право Исус да дойде на земята? Да. Единствен Той имаше това право, защото всичко стана чрез Него. Бог-Отец даде нареждането Си. И възложи тази величествена задача на Него, главният архитект на вселената. Никой не я познава по-добре от Него. Земните жители отидоха на Луната. И какъв беше резултата? Някои загадки се разрешиха. Но се появиха стотици нови и неочаквани. Какво всъщност знае човека? А Той създаде всемира, галактиките, с милиардите звезди, планетите и мировите тела. Те винаги са вдъхвали интерес и страх в човешкият ум. И всичко е станало чрез Него. Каква велика личност е наистина Той и колко малко Го познаваме! Най-великите учени винаги са благоговеели пред Неговото творение! Затова не е чудно, че четиримата най-велики учени на нашият 20-ти век – Алберт Айнщайн, Макс Планк, Иван Павлов, Робърт Миликан – са все дълбоко вярващи хора. Жан-Жак Русо, пред геният на когото и днес човечеството се прекланя, наричащ себе си „единственият вярващ французин”, пише: „Изучаването на човека и вселената ми показа съществуването на една Първопричина, на един велик Разум в света, Когото наричам Бог.” А великият астроном Кеплер прибавя: „В творението аз просто напипвам Бога с ръце.”

Той дойде следователно, в Своят собствен имот. Намираше се в нещо Свое. Не търсеше като готованец чуждото.

Учителят в едно неделно училище запитал децата: „Какво получаваме от Бога?” Отговорът бил: „Всичко.” Но той отново задал въпрос: „Наистина ли всичко?” Тогава едно дете казало: „От Бога не получаваме злото и греха.” Ето това, което не е от Него, Той дойде да изкорени и победи.

3.       И какъв беше ефекта от Неговото пристигане? Можем да предположим, че земните жители просто са викали от радост и възхищение. построени са били величествени арки. Множество цветя са били хвърляни по Него и неувяхващи венци са кичели Божествената Му глава.  Нищо подобно. Светът не Го позна. Той остана непознат. Мина като чужденец. Считан бе за излишен, непотребен, даже и вреден. Мнозина просто не Го забелязаха. Други презрително Го отминаха. За нищо не бе счетен.

Един брат ми разказа следното нещо, което бил преживял: „Имах приятелка в Базел, с която не се бях виждал много години. Трябваше да отида на една наша международна изложба в Дания. Писах й кога минавам през Базел. Тя отговори, че ще ме чака с нетърпение. Като стигнахме в Базел, слязох на гарата, носейки две щайги от нашето прекрасно грозде Болгар и тръгнах из гарата да я търся. Обиколих навсякъде. Не я намерих. Огорчен се върнах във вагона и влака потегли. След време получих писмо от нея. Тя пишеше със скръб, че ме е чакала с букет цветя. Обиколила цялата гара и влака, но ме питаше защо не бях дошъл? Разбрах, че ние двамата просто се бяхме разминали, минавали сме един край друг, но не сме се познали.” Каква трагедия!

Колкото е голямо чудото, че Той дойде, толкова е и чудно, че Той остана непознат. Ето братята на Йосиф са в Египет. Търсят да купят жито за многобройното си семейство. В дълбоко смирение падат на лицето си пред господаря на голямата египетска държава. Не могат да познаят, че това е техният роден брат, този, когото те мразиха и подло продадоха като роб. Те изобщо не очакваха да го видят в бляскави царски одежди. Но между тях и него имаше голяма пропаст: големият грях. Той дойде на света. И земните жители не Го познаха, защото беше в робски образ, а не такъв, какъвто те може би очакваха. Но между тях и Него зееше бездната на греха. И не Го познаха.

Чувал съм за едни родители, които след 20-годишно отсъствие, приели, след много колебания, своят син. Той обаче не им се бил открил, че е техният син. Като видели, че този човек имал много пари, те го убили и го заровили в двора на къщата си. На другият ден ги посетил приятел на сина им, с когото сина бил говорил при завръщането си. Дошъл да им честити голямата радост от срещата с родният им син. „Но това нашият син ли беше?” – изревал бащата и се самоубил. Майката се побъркала.

Мили братя и сестри! Иде ден, когато Той ще дойде в Своята слава. И ще Го видят всички. Също и тези, които Го прободаха. Може ли да се опише техния ужас? Напразно ще викат планините да паднат върху тях и да ги покрият, за да не виждат Този, Когото отхвърлиха.

Те не Го познаха, защото в искренността и мъдростта Си, Той трябваше да засегне мнозина по най-чувствителното им място – портмонето. Затова и гадаринците Го помолиха да си отиде от тяхната страна. Не беше лесно за тях  да забравят голямата материална загуба, при която се издавиха свинете им.

Те не Го приеха, защото делата им бяха зли. Ето защо, като дойде Светлината, човеците възлюбиха повече тъмнината, за да не се разкрият злите им дела. По им беше удобно да си останат обвити от мрака. Помраченият ум се отвръща от духовното просвещение. Други се страхуват, че Той ще постави някоя горчива капка в чашата на техните удоволствия. Но тъкмо обратното. При Него има пълнота от радост.

В едно семейство бащата чете Лука 23:22: „А той (Пилат) за трети път им каза: „Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; затова, като Го накажа, ще Го пусна.” Едно от децата прекъсва баща си: „Чакай татко, това никак не е правилно. Как така ще Го наказва, след като не намира никаква вина у Исус? Не е ли по-редно след като е невинен да Го освободи?” Но страхът заслепил Пилат и за да угоди на озверената тълпа, предава Христос на мъчителна смърт. Светът не позна Христа, защото се е предал на тъмните сатанински влияния и така остава под влиянието на любовта към греха.

4.       Но други Го познаха, обикнаха и приеха. Разбира се, това познаване е само отчасти. Но все пак достатъчно, за да спаси вярващите от вечната гибел. На тях Той даде право и власт да се наричат Божии чада.

Ние познаваме ли Го? Имаме ли увереността, че сме Негови и Той - наш? О, нека да се хвърлим в Неговите Божествени обятия. Да Го приемем като наш личен Спасител. Да Му уповаваме. Да Му се молим.  Да Му бъдем покорни. И да не Го оскърбяваме с мисъл, слово или дело.

Пастор Симеон Попов

10 октомври 1971 г., Шумен