Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.08.2014 19:12 - НЕ СИ ОТМЪЩАВАЙТЕ!
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 677 Коментари: 0 Гласове:
0



НЕ СИ ОТМЪЩАВАЙТЕ!

„Не си отмъщавайте, възлюбени, а давайте място на Божият гняв; защото е писано: „На Мен принадлежи отмъщението, Аз ще сторя отплата”, казва Господ.” (Римляни 12:19)

Откакто човеците станаха врагове на Бога, оттогава те станаха и врагове по между си. Взаимното човешко отношение е отражение на тяхното отношение към Бога. Когато между родители и деца цари омраза, много е естествено тази омраза да доминира и в отношенията на чадата помежду им.

1.       Нашата ежедневна опитност ни учи, че не можем да се отървем от врагове. Не е възможно да бъдем приятни на всички. Има хора, които ни мразят без да знаем защо. Ти не си негов неприятел, но той те мрази. Просто се чудиш защо. Дори когато не само, че не му правиш зло, но и се стараеш да му правиш добро, той ти пакости. Проявяваш търпение, опрощение, даже обич, но той ти отговаря със злоба. Все се стреми да те наругае, унижи, дразни, нарани. Сам Христос пита с тъга: „Много добри дела извърших между вас, за кое от тях хвърляте камъни против Мене?” И малко преди да бъде задържан казва с въздишка: „Без причина Ме намразиха.”

2.       Колко е естествено в такъв случай да мислим за отмъщение. То се основава на правдата. Не може безнаказано злобата да вилнее. Нали тя трябва да бъде обуздавана? (Отмъщението е правда, обаче свързана с омраза.) В Старият Завет имаме основният закон: „Око за око, зъб за зъб.” Разбира се, тук имаме оправдание на саморазправата, а ни се дават нормите на съдопроизводството. Съдията не бива да налага по-тежки наказания от това, което е сторено. В последствие хората обаче оправдавали отмъщението си с този Моисеев принцип. За пострадалият отмъщението е като мехлем. То е нещо много сладко. И все пак, човек не може да заглуши вътрешният си глас, който му шепне, че всяко отмъщение е грях против Бога. Ето, човечеството вече хиляди години практикува отмъщението. Изкоренено ли е с това злото от земята?

3.       Вместо да премахне злото, отмъщението само го увеличава. Знаем за кръвното отмъщение, което заличава цели родове. Има ли логика в него? Когато искаме да угасим огън, ние не поставяме върху него горящи главни или сухи дърва. Има хора, които щом преживеят някаква неправда или оскърбление, замислят отмъщение. Всъщност, те се оставят да бъдат оковани от Сатана, който ги влачи на своите вериги. Отмъщението е нещо животинско, зверско.

4.       Затова апостола предупреждава: „Не си отмъщавайте.” Злият враг всъщност, очаква вашето отмъщение. Той е готов да го срещне с нова злоба. Той търси да оправдае злата си постъпка именно чрез вашето отмъщение. Радва се, че може да даде нова храна на злобата си. Но когато не срещне отпор, не се сблъска с очакваното отмъщение, той се вижда на бойното поле без противник. Сам. Разбира, че злобата му е излишна, даже смешна. И се засрамва. Това съдейства за унищожението на злобата. Отмъстителят няма уважението на ближните си. И се чувства нещастен, изоставен.

5.       Не си отмъщавайте, защото всяко отмъщение е намеса в Божествените прерогативи. Отмъщението е само Божие дело. То принадлежи не нам, а Нему. Ние сме свидетели в тази просторна съдебна зала, наречена живот. Бог е съдията. Вие виждалили сте някой свидетел да заяви на съдията: „Ти не си знаеш работата. Аз мога да съдя по-добре от теб. Я слез от своя стол, за да започна аз да съдя и издавам присъди!” Колко смешно би било това. А всъщност всяко лично отмъщение е точно това – сваляне на Бога от Неговият небесен, съдийски престол в стремежа на човека сам да седне на него.

Мнозина вярват истината, че Бог наказва, но нямат търпение или си мислят, че Бог не е достатъчно строг и затова „искат да Му помогнат.” Каква мечешка услуга Му правят те! Всеки грях е престъпление преди всичко против Бога. Затова нека си знаем гьола и не се месим в Божиите работи. Ако не сме в състояние да възнаграждаваме хората за добрите им дела и се ограничаваме в повечето случаи с едно „благодаря”, колко по-малко имаме възможност и право да отмъщаваме на злите!

Отмъщението носи със себе си проклятие, защото е недоверие към Бога и Неговото мъдро управление: счита Бог за слаб и неспособен да се справи с действителността. Всъщност, само Бог има право и може да дава възмездие, защото Той единствен всичко знае и вижда, както миналото, така и бъдещето. Ние виждаме само малко пред себе си. Той се грижи за всички и всичко, което за нас е невъзможно.

6.       „Не си отмъщавайте.” Защото вие трябва да докажете чрез живота си, че любовта е по-силна от омразата. Против злото, зло ще се изправи. Против оръжието, оръжие ще застане. Но какво ще поставите против любовта? При един християнин дошъл някой си негов неприятел и му казал: „Дойдох да се разправя с теб. Имам нещо против тебе и нека се разберем.” Нашият брат отговорил: „Много добре. Но нека първо се помолим и повикаме Бога при нашия разговор.” След като се помолил, братът казал: „Сега съм готов да те изслушам. Кажи какво имаш против мене.” Онзи отвърнал: „Аз ... всъщност забравих какво исках да ти кажа. Но виждам, че  не съм бил прав.”

Карл Девети от Швеция бил много избухлив и раздразнителен. Веднъж в изблик на гняв убил един от своите най-близки придворни. В залата настъпило объркване и при пълно мълчание убитият бил изнесен. След известно време и кралят умрял, и на неговият трон се възкачил синът му – Густав-Адолф, дълбоко вярващ и благороден младеж. Но младият крал виждал, че синът на убитият от баща му придворен го гледа някак си недружелюбно. Скоро устроили лов, на който кралят поканил и сина на убитият. По време на лова, Густав-Адолф повикал своя недоброжелател в гората. Като останали съвсем сами той му казал: „Моят баща уби твоят баща. Ако имаш желание да си отмъстиш, ето – сега ти се предоставя случай.” И той се разгърдил в очакване – „Ако не, нека бъдем приятели.” Онзи паднал на земята, прегърнал нозете на краля и отвърнал: „Наистина, аз не съм ви обичал, но отсега Ви се заклевам, че ще Ви служа до гроб.” Любовта победила.

Позната е приказката за спора между вятъра и слънцето, кой ще свали палтото на пътника. Вятърът задухал силно и повалил пътника на земята. Но палтото не било свалено. После слънцето пекнало. Пътникът се стоплил, свалил палтото си и благословил слънцето.

Който си отмъщава, носи отровна змия на гърдите си, която го хапе и трови. Като ученици ходехме да копаем лозето на едно държавно стопанство през трудовата седмица. Един намери едно малко змийче и го постави скришом в джоба на сакото на свой другар. Сега всички наблюдавахме под око какво ще стане. След известно време другарят ни бръкна в джоба си и като напипа змията пребледня. Изгледа всички ни с укор. Всъщност, ние се засрамихме, защото не го предупредихме. Той цял изтръпна, защото видя, че има змия в джоба си. Колко по-зле е, ако тя е на гърдите. Ето това е отмъщението.

Двама са скарани. Кой ще победи? Онзи, с омразата в сърцето е вече победен. Който има любов, е победител и то над трима: над себе си, над противника и над Сатана. Любовта не е плод на слабост, а на сила. Тя не се дължи на страх, а на любов към истината.

7.       „Не си отмъщавайте.” Учете се от Бога. Ето, Той е благ и към враговете Си. Затова дава слънцето Си и на злите, и на добрите, и дарява с дъжд праведните и неправедните. Още по-добре се учим от примера на Господ Исус. Когато Го арестуваха, Той отказа да се съпротивлява, въпреки че имаше на разположение 12 легиона ангели. А от кръста, при неописуеми мъки се молеше за Своите врагове и убийци.

Любовта не търси човек, който да й отговаря със същата любов. Не пита дали човек е достоен за нея. Тя търси този, който се нуждае от нея. А именно, пълните с омраза човеци най-вече се нуждаят от любов, както болните от здраве. Затова Божиите чада имат сили да благославят онези, които ги кълнат и отговарят с добро на злото. Те се стараят да бъдат учтиви и любезни с всички. Желаят доброто и за враговете в сърцето си, и се молят на Бога за тях. Какво от това, че някои ги считат за глупаци? Важно е да угодят на Бога. Това е важна разлика между християнството и останалите религии – то учи на любов към враговете.

За човек, който не познава Божият Дух, думите на апостола остават непонятни. Той не може да си представи как така ще може да отговаря на омразата с любов. Обаче, който живее в близко общение с Господ Исус, това е нещо напълно нормално. Много е сладка победата на любовта.

Някъде в Африка живеели двама негри – върли врагове. Постоянно се стараели да си напакостят. Един ден, единият намерил малката дъщеря на врага си, да събира плодове в гората. Той използвал момента и с брадвата си отсякъл  двете й ръце. „Иди и кажи на баща си, че аз съм си отмъстил.” Детето с последни сили се прибрало в къщи. Едвам спасили живота му. Но баща му разбрал, че за него няма повече живот на село и се преселил в града със семейството си.  Там те се запознали с християни, започнали да посещават църква и приели Господ Исус за свой Спасител. Минали години. Момичето станало жена. Тя не могла да се омъжи, но водила богоугоден живот. Веднъж на врата й похлопал просяк. Със слаб глас той помолил да му даде нещо за ядене, защото бил много гладен. Тя веднага познала, че това е онзи, който отсякъл ръцете й. Но го приела в дома си и го нахранила. След това разгърнала дрехата си, открила отсечените си ръце и го попитала дали той я познава. Просякът започнал горчиво да плаче. Молил я за прошка. Тя му казала, че му прощава и завършила с думите: „Тогава ти си отмъсти. Сега си отмъщавам аз ...”

„Не си отмъщавайте.” Злобата продържава да цари по земята. Но и борбата на любовта против нея не престава. Блажени са тези, които застават под чистото Христово знаме на любовта и продължават войната против злото, въоръжени с бойните средства на любовта.

Пастор Симеон Попов

7 ноември 1971 г., Шумен



Тагове:   римляни 1219,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693616
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031