УЧИТЕЛЮ, КЪДЕ ЖИВЕЕШ?
„А Исус, като се обърна, видя, че идват след Него и ги попита: „Какво търсите?” А те му казаха: „Равви (което значи учителю), къде живееш?” (Йоан 1:38)
Тази първа глава от Евангелието според евангелист Йоан е пълна с чудни мисли и духовни бисери. В нея възлюбеният ученик на Господ Исус Христос не ни описва подробно събитията около Неговото рождение, както правят другите евангелисти. Явно е, че Йоан е имал вече на ръка Евангелието според Матей и Лука. Затова той не е искал да повтаря вече известни неща в Църквата. Обаче тук ни се представя по един неоспорим начин великият факт – Бог стана човек. Словото стана плът, дойде между нас и живееше между нас. И ако във Витлеемската ясла имаме първата стъпка, която Бог направи, като слезе тук на земята, тук имаме втората важна стъпка – Неговото общение с човеците и събирането на кръга на учениците. Това беше като предизвестие, като зорницата на християнската църква. Това, което четохме, са три много важни дена, които апостолът не можа да забрави. И не само той, но и Църквата през тези хилядолетия си спомня с особено умиление за тези три дена.
През първият ден Йоан Кръстител приема делегация от Ерусалим, изпратена от фарисеите. „Ти кой си? Защо проповядваш? Защо кръщаваш? Каква е целта на твоята дейност?” И той им каза: „Аз не съм Месия, Когото очаквате, аз не съм Христос. Аз съм само един глас, но идва след мене Един, на Когото не съм достоен даже да развържа ремъка на обувките. Той е Който ще ви кръсти със Святият Дух и с огън. Него очаквайте.”
През вторият ден се явява Христос. Той идва от пустинята, идва след изкушението и минава покрай Йоан. Дали са говорили с него или не, не ни се казва, но Йоан е посочил: „Ето, Този е Божият Агнец.” Агнец – животното, което трябва да бъде принесено в жертва. Това е едно велико откровение. Всички се вглеждат в Него. Аз предполагам, че този 40-дневен пост в пустинята е бил оставил дълбоки следи по лицето на Исус. Той е отслабнал, но от очите Му се излъчвал блясъкът на победата, тържеството на победната стъпка, която Той направи, побеждавайки изкушенията. Никой не отива след Него, но Христос отминава величествен, като един Победител. Победител над злото и над човешките сърца.
Третият ден. Отново се явява Господ Исус. Отново минава. Отново Йоан казва: „Ето, това е Божият Агнец.” Той не казва: „Тръгвайте след Него.” , но естествено, щом Христос е обявен за по-велик от Йоан, Той е целта на цялата земна история, Той изпълнява ожиданите от всички земни жители пророчества. Естествено е да тръгнат след Него и от Него да искат да узнаят нещо повече – не само от Йоан, но от самият Господ Исус, т.е. да почерпят живата вода от нейният чист небесен извор.
Ето двама се отделят от Йоан Кръстител и тръгват след Господ Исус Христос – Йоан и Андрей. Интересно е, че Йоан беше последният от апостолите, който почина. Но братът на Йоан, Яков, беше първият мъченик, първият обезглавен апостол. Те тръгват след Исус Христос. Господ Исус тръгва по пътя на спасението и двама апостоли тръгват след Него. Тръгват по Неговият път. Христос знаеше техните мисли. Той знаеше защо Го следват. Така Той знае и нашите мисли, всяка една благородна мисъл в нас, всяко добро и чисто желание радва нашият Спасител. И в този момент Господ Исус разбира движенията, подбудите на нашите сърца. Още докато те са в зародиш. Даже когато те не са ясни на самите нас, Той ги разбира.
Изведнъж Христос се обръща и ги поглежда. На някои места в Новият Завет се казва: „Исус ги погледна.” В Неговият поглед е имало нещо, което човек не е можел да забрави. В Неговият поглед е имало нещо величествено и царствено. Апостолите се радваха, когато Исус ги гледаше. Книжниците и фарисеите си затваряха очите. Не можеха да понасят Неговият поглед.
В този поглед имаше радост, в този поглед имаше благодат. Христос се обърна. Този момент апостолите не можаха да забравят. Той се оказа повратна точка в техния живот. Исус се обърна. Исус отправи Своя поглед към тях. Като приятел, като лекар, като Спасител, Който съчувства на болния, като най-ближен брат. Достоен за обич, за доверие, за радост. Изведнъж Той ги заговаря. Не чака те да отидат при Него. Той пръв ги заговаря: „Какво търсите?”
Когато Блудният син се връщаше при своя баща окъсан, дрипав, миришещ на свине, баща му го видя отдалече. Той можеше да си остане там, на мястото и да почака да види какво ли ще каже синът му за извинение. Да го остави за назидание да хлопа но портата. Да му даде да почувства унижение, известно угризение на съвестта. Не. Той веднага изтича при него, прегърна го и го обсипа с целувки. Така и Господ Исус сам заговори Своите бъдещи ученици: „Какво търсите?” Мислите ли, че Той не знаеше какво търсят? Той много добре знаеше. И все пак ги попита: „Какво търсите?” Този въпрос има и друго значение. Представете си, че аз влизам в моя дом и виждам непознат човек отворил гардероба да търашува. Аз го питам: „Какво търсиш?” Това е един изобличителен въпрос. „Това не е твоят дом!” Това е въпрос на укор, на обида, на оскърбление. Не е така при Исус Христос. Той, когато казва: „Какво търсиш, какво искаш?”, иска ние сами да си изясним целта, с която се приближаваме при Него. Например: Слепият Вартимей чува, че Христос минава и вика: „Исусе Назарянино, имай милост към мене!” „Кажете му да дойде.” И той пада на колене пред Исус. „Какво искаш да ти сторя?” Не знае ли Христос какво иска един сляп човек? Той знае. Но Вартимей трябваше от сърце да извика: „Господи, да прогледам!” Ето тази хубава, сърдечна молитва. Тя е като балсам върху сърцето на нашият Спасител. Един вик като зрив от една измъчена душа, която няма никаква друга опора освен Господ Исус Христос. Това иска и Господ Исус от нас. Какво търсите?
В Свищов един бакалин имал хубав, голям магазин с много стоки. Той бил вярващ човек. Веднъж го запитали: „Брат Минчо, как започна търговията? Тогава беше ли във вярата?” „Бях”, отговорил той, „започнах с молитва. Бях предал сърцето си на Бога и реших: „Господи, искам да започна, обаче няма по никакъв начин да върша нещо, което Ти не одобряваш. Искам да бъда абсолютно честен.” Това беше моята молитва. В началото бакалницата ми беше много малка, имах много малко стока и клиенти. Изкарвах колкото да се препитавам. Един ден дойде в магазина един непознат човек, видя ми се интелигентен, купи си нещо и си замина. По едно време като погледнах на земята, видях един тефтер. Взех го, отворих го, а в него имаше банкноти. Сложих го на лавицата. След около половин час същият човек се върна, но влетя в магазинчето ми като побъркан. „Какво има?” – запитах аз. „Парите, парите ...” – чак не можеше да говори ясно. „Парите, изгубих ги някъде!” „Това ли търсиш?” „Да!” „Ето, ще ти дам част от парите.” – каза той. „Не, пари спечелени без труд не са благословени.” „Добре, аз ще ти се отплатя. Много добре ще ти се отплатя.” Така той отишъл в съседното село и от къща на къща разгласил: „Само от него ще купувате. Той е абсолютно честен човек.” Разказвал навсякъде какво се беше случило. Та, този човек ме създаде.”
„Какво търсите?” Този въпрос е към човек, който е изгубил нещо ценно, но пита Онзи, Който може да даде. „Аз имам това, което ти търсиш.”
В същият дух беше и въпросът на Господ Исус Христос към неговите ученици: „Какво търсите?” Това не беше просто един въпрос; това беше и покана: „Аз мога да ви дам това, което търсите. Имам на разположение небесните богатства, небесните съкровища, за които вие сте родени и които вие можете да намерите само при Мене.”
А учениците Му отговарят: „Равви”, което значи „Учителю”. Всеки, който бил образован, бил наричан „равви”. Оттам произлиза и думата „равин”. Това са духовните лица на евреите. „Учителю, искаме да се поучим от Тебе. Ти да ни говориш и ние да слушаме. Бихме желали да Ти дойдем на гости. Равви, къде живееш? Ще ни приемеш ли?” „Елате и вижте къде живея.” „Елате и вижте” – това значи да се убедиш в истинността на Христовите думи, в Христовото откровение. Христос въобще, винаги увещава „да дойдат при Него”, да искат, да хлопат, да се приближават при Него. „Дойдете, елате и вижте!” Това е най-добрият съвет. И те дойдоха и видяха къде живее. Дали в разкошна къща или в колиба, на нас не ни се казва. Но Христос винаги живее някъде. Винаги има някой, който да Му даде подслон. Има винаги готови сърца да Го приютят. Там, където Той хлопа, има отворена врата, отворено сърце за Него.
Блажени са онези, които приемат Христос да живее при тях. Блажени са тези, които отиват при Христа, гостуват при Него и се обогатяват от Него.
И ето – онзи ден е незабравим. Апостол Йоьн е на повече от 100 години, когато пише това Евангелие и ни се казва: „Беше около 10 часа.” Не се знае дали това се тълкува в римско или еврейско време. Ако е римско време – 10 часа преди обяд. Ако е еврейско – 4 часа следобед. Но те останаха там. Йоан помни часа, помни мястото, помни първият разговор, който са имали с Господа Исуса Христа. И това коренно промени техният живот. Коренно промени сърцата им. Те прекараха чак до другия ден с Господа.
Ако ние, когато се молим сърдечно, чувстваме близостта на Бога с едно духовно умиление само за 5 или 10 минути, какво е когато това трае с часове? Разбира се, то е съвършено друго нещо. Да прекараш един час с Исус Христос е много повече, отколкото да прекараш 1000 часа без Него. Когато човек разговаря дълго с някого, много пъти вижда, че вече няма какво да си каже с този човек. Всичко са си казали. А при Христа, колкото повече разговаряш, толкова по-богат, по-сърдечен и по-благословен става разговорът. Христос ги привлече като с един огромен магнит.
Един разказва: „Бях при шивач. Изведнъж една кутия пълна с карфици падна и се разпиря по пода. Наведох се да ги събирам, но шивача ми каза: „Чакай, не си прави труд.” Той взе един магнит и изведнъж събра всичките игли от пода.” Така и Господ Исус Христос привлича човешката душа с един огромен небесен магнит. И този час, разбира се, се помни. Ето тук имаме един пример – как човешкото сърце следва Господ Исус Христос.
Много хора Го следваха. Едни отиваха, за да чуят Неговите думи. Други, за да бъдат изцелени. Трети – носеха болни при Него. Четвърти отиваха да видят Неговите чудеса, а пети, за да бъдат нахранени от Него. Шести отиваха да Го изкушават с подготвените си въпроси, да Му подлагат динена кора, за да може Той да падне. Но при Исус отива истински онзи, който иска да получи духовната храна и водата на живота за своята душа.
Човек, който живее без Исус, без вяра в Него, е беден човек. Днес в света има много хора с изящни, скъпи дрехи, живеят в луксозни апартаменти, возят се в скъпи коли, но са бедни, но са просяци. Защо? Защото нямат Господ Исус Христос. Тяхната душа е празна. И чудното е, че такива хора в много случаи искат да си останат бедни. Отказват да получат духовното богатство. Защото, когато го имат, те трябва да се откажат от дрипите, с които обличат своята душа. Техните дрипи, техните скъсани дрехи са им по-мили, отколкото славната небесна премяна, която Господ Исус е приготвил за онези, които Го обичат.
Един лекар разказва: Бил в Индия. Видял как един индиец имал крива ръка и просел, защото не можел да работи. Хората го съжалявали и му давали по някоя-друга монета. Лекарят се приближил до него и го казал: „Дай да видя ръката ти. Ще ти направя малка операция и тя ще оздравее.” „А, не искам. Тогава няма да мога да прося, а така по лек начин си изкарвам прехраната.” Иска да остане просяк. Иска да остане един унизен човек. Не иска да получи здраве. Някои хора постъпват така и със своята душа. Отказват да получат благословение, здраве пред Бога, защото това здраве ще им създаде известни задължения да водат чист, богоугоден живот, а тъкмо от това те много се страхуват.
Има един въпрос: „Възможна ли е едностранна любов, едностранно приятелство?” Ти да обичаш един човек, а той да не те обича. Да, напълно е възможно. И това е една трагедия в нашия човешки живот. Най-голямата трагедия в тази насока е за Бога. Бог обича човека. Не всеки човек обаче отговаря на Божията любов. Едностранна Божия любов. Колко е щастлив нашият небесен Баща, когато човек отиде при Него и отговори на любовта Му!
С всички средства ние се стремим да спасим земният си живот. Полагаме неимоверни усилия и грижи за него. Това е много добре, но що е земният живот в сравнение с вечният – една спирка и нищо повече. А колко повече ние трябва да се грижим да спечелим вечният живот, като следваме Исус Христос и да помагаме и на другите да Го следват!
Нека се обърнем към Исуса Христа със същият въпрос: „Господи, къде живееш?” И нека да Го следваме и да пребъдваме с Него в радост и благодат, стоплени от Неговият любящ поглед! Амин.
Пастор Симеон Попов
