„Изпитвайте себе си дали сте във вярата.” (2 Коринтяни 13:5)

Какво правят децата в училище? Тичат, играят и слушат приказки. Но само това ли? Ако това е всичко, ние родителите не бихме ги изпращали в такова училище. В училището има учене, смятане ... и изпити.

1.       Когато у детето се породи съзнанието за себе си, то започва да опознава света чрез въпроси и постоянно пита: „Защо?” В храма на Аполон в Делфи стоял голям надпис: „Познай себе си!” Император Август, през чието царуване се родил Исус Христос, имал пръстен със същият надпис. С него той подпечатвал писмата, които изпращал. Щом ни преглежда лекар и ни успокои, че „няма нищо страшно”, ние се радваме. Но понякога недоверчиво го питаме: „Моля, кажете ми истината.” При един преглед на тежко болен човек, лекарят успокоил жена му: „Вашият съпруг ще се оправи много бързо.” Но още същата нощ болният починал. Жена му била страшно отчаяна: „Защо лекарят скри истината от мен? Аз щях да се подготвя за този удар.”

Който познава себе си, недостатъците си, може да се поправи. Затова учителят има червен молив. И колкото по-добре познаваме себе си, толкова по-малко склонни ще бъдем да съдим другите. По-лесно ще ги разбираме и по-радостно ще им се притичваме на помощ.

2.       Апостолът ни увещава: „Изпитвайте себе си, защото животът е пълен с опастности.” Когато пътуваме с кораб по Дунава, виждаме моряците от време на време да опитват дълбочината на водата с жалони. Неотдавна чухме по радиото, че един кораб заседнал някъди из Южният океан. Ако бяха проверявали дълбочината на морето, нямаше да пострадат. Неотдавна в нашия град бяха подложени на изпит всички шофьори. Установило се, че стари и опитни шофьори не познавали всички предупредителни знаци. Нима това е нормално? Всяка година ни препоръчват да се подлагаме на щателен лекарски преглед, за да се открият навреме някои вътрешни заболявания. Апостол Петър се мислеше за много сигурен във вярата. Но само няколко часа след като се беше клел във вярност към Исус, той с клетва се отрече от Него. „Изпитвайте себе си дали сте във вярата.” Някои оприличават вярата на гемия. Тя е винаги във вода, но тези, които плават на нея са винаги на сухо. Така вярата е в света сред зло, грях и падение, но запазва вярващите в чистота. Гемията не може да се движи от самосебе си. Трябва да има попътен вятър. И вярата се нуждае от силата на Святият Дух, за да укрепне. Корабът често бива нападан от бури, урагани и вълни. И вярата се подлага на тежки изпитания от гонения, изкушение и съблазни. Гемията не остава завинаги в открито море, а води към желаното пристанище. И вярата завежда християнинът до вечният живот.

Разбира се, по-лесно е да критикуваме другите, отколкото да изпитваме себе си. Много по-лесно е да извадя трън от крака на моя приятел, отколкото от своя крак. Но е необходимо да знаем къде стоим. В нас има много себелюбие, самохвалство и себеизмама. Ето защо, трябва и самокритика.

В една аптека влиза момче и учтиво моли да използва телефона. Когато му разрешават, то се обадило на един лекар. Аптекарят доловил следното: „Ало, доктор ... ли е? Вярно ли е, че се нуждаете от момче, което да кара колата ви и да почиства двора? ... Значи вече не се нуждаете ... Вие сте доволен от вашето момче ... Благодаря. Извинявайте.” Аптекарят казал на момчето: „Ако търсиш работа, веднага ще ти намеря. Виждам, че си добро момче.” Момчето отвърнало: „Благодаря. Аз служа при същият лекар, но исках да разбера дали той е доволен от мен.”

3.       Изпитвайте себе си. Предстои главно изпитание пред Божият престол. И затова е необходимо да подготвим себе си за този генерален изпит. Често в магазините влиза едно лице, затваря вратата, поставя ръка на касата и казва: „Ревизия!” Кой магазинер се страхува от този час? Само, който е объркал сметките си. Затова трябва всяка вечер продавачът да знае как е със сметките си. В онзи ден мнозина ще преживеят голямо разочарование: „Годподи – ще кажат те – нали в Твоето име сторихме велики дела?” Но ще чуят отговор: „Не ви познавам. Махнете си от Мене вие, които вършите беззаконие!” В земните неща е неразумно да живеем без сметка. В духовните е безумие да живеем, без да се самоизпитваме. Който сам съди себе си, си спестява съда от другите. Няма време да съди другите и се освобождава от Божият съд.

4.       Критерият при себеизпитването. Той не е посещаване на църква. Може да ходим в Божият дом и да си оставаме далече от спасението на душата ни. Дори можем и да вземаме святите дарове – хляба и виното – тялото и кръвта на Господ Исус, и пак да оставаме навън от Царството на Бога. Критерият е Божието Слово. То е онова огледало, в което се оглеждаме, за да се опознаем. На главатаря на едно африканско племе дали огледало. Той се оглеждал в него дълго време и накрая казал: „Ето, това е нещо, от което много се нуждая. То ми показва какъв съм.” Така и Словото ни посочва какви сме в сърцето си. Трябва да мислим за себе си. Да осъждаме себе си. Да наблюдаваме как сме и накъде отиваме. Да бъдем честни, строги, безпощадни. Да наричаме нещата с истинските им имена: грях, лицемерие, блудство, кражба, измама, завист, убийство, омраза. Това, което носим в себе си, вяра в Исус ли е? Четем ли редовно Словото? Изпитваме ли радост и умиление, когато Го четем? Редовни ли сме на богослужение? Или чуваме камбаната, но оставаме равнодушни вкъщи? Покорни ли сме на Божията воля? Как се отнасяме към съвестта си, когато тя ни изобличава. Молим ли се? Имаме ли желание да получим пълнотата на Святият Дух? Имаме пример за това в Данаил. Живеем ли в съзнателна близост с Исуса Христа? Кой живее в нас? Христос ли? Живеем ли за Божия слава? Търсим ли първо Божиято Царство и Неговата правда? Какъв е езикът ни? Изтърваваме ли понякога някой-друг нецензурен израз? Клетви, лъжа? Имаме ли любов към Бога и ближния? Или тя е само на думи? Как се отнасяме към нашите врагове? Стараем ли се чрез доброта, търпение и любов да ги направим наши приятели? Имаме ли простителен дух? Таим ли дълго омраза в сърцето си? Щом оскърбим някого, имаме ли желание и готовност да отидем при него и да си поискаме прошка? Свидетелстваме ли за Господ? Или оставаме равнодушни към тези около нас, които погиват в неверие? Чакаме ли явлението на Господ Исус?

5.       След себеизпитването трябва да следва и корекция. Като се видим в огледалото и открием някакво петно от кал, трябва да го измием. Огледалото не ни очиства. Трябва да приложим на дело това, което знаем. Освен огледалото, са ни нужни сапун и вода. Едно лице отива на църква за първи път в живота си. Вижда го съседът му, добър християнин и му казва: „Много се радвам, че най-после и ти се реши да дойдеш.” „Но аз никак не се радвам.” – му отговорил нашият човек. „Защо?” „Защото преди да дойда на църква, аз се мислех за най-добрият човек в града. Но днес се събориха всичките ми представи за самият мен.” „Много добре, много добре” – казал приятелят му – „Бог събаря нещо в теб, за да изгради нещо по-добро. Той иска да те подготви, за да Му служиш.” Всъщност,  ние сами ни можем да поправим себе си. Само Бог може да постави в ред нашите души. Всички наши усилия са напразни. Затова да се молим Той да поеме ръководството на сърцата ни и да ги преобрази в Своя образ. В едно индийско село отишъл някакъв шарлатанин и обявил чрез глашатай, че ще превърне водата в злато, т.е. ще извади парчета злато от водата. Цялото село се събрало на площада в уреченият час. Пред всички той поставил кофа с вода. Посипал в нея някакъв цветен прах и бъркал с тоягата си водата. Неусетно, като отвлякъл вниманието на зрителите си, пуснал във водата няколко късчета злато. След това промълвил някакви заклинания и  всички видели златото след като излял водата. Кметът на селото бил изключително впечатлен и предложил голяма сума за рецептата. Шарлатанинът му я дал, но го предупредил: „Ако по време на сеанса си мислиш за маймуна с червена глава, нищо няма да стане.” И наистина, винаги когато кмета се опитвал да направи злато от водата, образът на червената маймуна се явявал пред него.  Петър Велики, руският император, веднъж посетил един затвор. Разговарял с всеки затворник за причината на наказанието му. Всички единодушно му се оплакали, че са невинни, но поради долен донос, мръсна клевета или нещастно недоразумение, са попаднали в затвора. Само един затворник коленичил пред владетеля и признал вината си. „Аз съм виновен” – казал той – „Наказанието си получавам напълно заслужено. Даже си мисля, че трябва да бъда още по-строго наказан.” Царят се възмутил на това и отговорил: „Нещастнико, ти сам призна, че си престъпник в душата си. Какво търсиш между тези чисти и невинни хора? Нима не виждаш, че ти ще ги поквариш и развратиш? Такъв опасен човек не може да остане повече тук. Веднага си събери нещата и си върви у дома!”

Блажен този, който изпитва себе си. Той е вече годен да приеме най-голяма милост от Бога. Когато чистим някоя бъчва от утайки, ние наливаме вода и тогава я разклащаме наляво-надясно, и изливаме нечистата вода на земята. Чудно ли е, че Бог също така тласва и нас насам-натам, за да ни очисти и направи годни за присъствието Си?

Нека всяка сутрин, преди да започнем работата си, изпитваме това, което възнамеряваме да направим за себе си и Бога. И всяка вечер да се питаме какъв е резултатът от нашия живот през този ден.

Пастор Симеон Попов

13 февруари 1972 г., Шумен