НЕ БЪДИ НЕВЯРВАЩ, А ВЯРВАЩ!

Драги приятели на нашето семейство,

Христос възкресе! Сърдечно ви поздравяваме с увещанието, което възкръстналият Христос отправи към съмняващият се ученик Тома: „Не бъди невярващ, а вярващ!” Тома беше прав да не вярва във Възкресението. Как го потресе страшната трагедия на Голгота! Нали видя, че любимият свят Учител беше подло предаден, грозно опозорен, срамно оплют! Чу зловещите удари на чука да забиват големи пирони в блаженото, чисто тяло на Богочовека. Видя как Той умря и положиха тялото Му в гроб, повалиха грамаден камък, видя ужасната римска стража и римският печат, с който запечатаха гроба. Разбра, че всичко е свършено. Нещо рухна в душата на Тома. Край на един красив, но празен блян! Какво горчиво разочарование! А как ожидаше Тома Исус да се възцари! А самият той – да заеме министерски пост. Но какво стана! Победиха лицемерите, тържествуваха убийците, ликуваха предателите, сияеха подлеците. Вярно е, че няма правда на този свят! Наистина лековерните жени и наивните ученици твърдяха, че Исус бил възкръснал, но Тома не може да повярва на казаното. Ами ако се разочарова отново? Ако те излъжат веднъж – лъжците са виновни. Излъжат ли те втори път – ти си си виновен. Тома е умен и не вярва. Дали пък не искаха да се подиграят с него? Фантазьорите считат призраците за хора. Не, Тома не вярва.

Фарисеите, тези заклети врагове, не вярваха от омраза към Исус. Тома не вярва от любов към истината. Такова неверие Христос лекува чрез близостта си. Тома и Исус се срещнаха. И ... неверието се изпари. Замести го гранитната вяра. Като най-смел апостол Тома разнесе благата вест за Спасението на душата до Индия, където и умря мъченически. И днес, там той има милиони последователи.

1.       Не бъди невярващ! Душа без вяра е като тяло без кръв.

Който вярва само на очите си, ходи с патерици. Вярата дава криле. И невярващият има знание, но не става по-добър. Владее науки, но не е по-човечен. Образован е, но не е по-правдив. Разбира от изкуство, но не е радостен; мнозина го галят, но не става по-благороден. Невярващият само отрича. „Ако Бог намери способ да ни се открие по по-ясен начин, хората, пак ще намерят причина, за да оправдаят неверието си.” (Жан Жак Русо)

Една басня разказва: Гълъбът се върнал от небето, където бил на посещение. Срещнал жерава, който стоял неподвижно в едно блато и му разказал за красотите на горния свят, като му предложил да го заведе там. „А на небето има ли жаби и змии?” – попитал жерава. „Не видях.” – отговорил гълъба. „Тогава нямам желание да отида на небето.” – отсякъл жеравът.

„Защо има толкова много хора, които не вярват в божествените истини? Дали защото не са доказани за тях? Не, но защото те не ги харесват.” (Блез Паскал)

2.       Но  бъди вярващ!

Два са източниците, които ни зареждат: знание и вяра. Знанието е ограничено. Волтер стене: „Колкото повече размишляваме, толкова повече се убеждаваме, че нищо не знаем.” Лаплас допълва: „Което знаем е ограничено. Което не знаем е безкрайно.” Гьоте заключава: „Най-хубавото щастие за мислещият човек е да изследва това, което може да се изследва, а това, което не може да се изследва, спокойно да уважава.” Знанието е сух хляб, който може донякъде да нахрани разума, но сърцето остава гладно. Оттук и устрема да вярваме. „Душата чувства глад за вяра.” (Стефан Цвайг) Августин обяснява: „Че има природа, това виждаме. Че има Бог, това вярваме. Всички се нуждаят от вярата: щастливият – за да не се възгордее; лишеният от щастие, за да има опора; нещастният – за да не се провали.” Сърцето се опира на вярата. Имаш ли сърце, имаш и вяра. Докато вярваш имаш и сърце. Човек без вяра е безсърдечен. Любещият вярва в любовта. Чистият вярва в чистотата.

3.       Що е вяра?

Тя няма нищо общо с очакването Бог да изпълнява нашите прищевки; нито с мисълта, че можем да избегнем последиците на нашето безумие и престъпления. Вярата е смело и цялостно упование в Господ Исус и приемане на Спасението, което Той извоюва на Голготският кръст за душите ни. Тя е увереност, че Бог винаги ни дава най-доброто, възнаграждава и увенчава с успех добрите усилия, и превръща неизбежното зло в извор на благословение. Тя ни учи, че всесилният и всемъдър Бог не прави грешки. Неговата святост не поощрява злото, а благостта Му възнаграждава доброто. Неговата милост прощава греха. Така приемаме сила да побеждаваме нашите грешни и порочни склонности, както и дребнавите, недостойни лични домогвания. Тя ни изпълва с дълбок вътрешен мир, щом ни смущава нашето безсилие и ограниченост пред  безкрайните мирови и лични страдания. Вярата ни крепи и в смъртният час, защото сме уверени, че смъртта не е унищожение, нещо, което в природата въобще не е познато, а врата към съвършенството на вечността.

Братко, измъчват ли те съмнения – срещни Исус! Той отдавна търси среща с тебе. Затова Исус възкръсна, за да бъде Господар на всички, но и твой личен Спасител. Прочисти от себичност представата си за Бога и от себелюбие отношението си към ближния. Да молим Бога да ни даде пропито с любов послушание! „Вярата започва не там, където завършва разумът, а където завършва упорството.” (Г. Гайс). Затова ела близо до Бога в молитва! Изучи живота на Исус в Новият Завет. Открий Му своите най-съкровени нужди и копнежи! Изповядай Му греховете си! Предай Му волята си! И Той ще те освободи от съмнения, ще изпълни душата ти с лъчезарна светлина и всичко побеждаваща вяра. „Да вярваме силно ще рече да побеждаваме наполовина.” (Максим Горки) Но да вярваме в живия и всемогъщт Господар на живота, да приемаме и притежаваме Неговата Бащина любов, значи да превъзмогнем всяка омраза и всеки страх, дори и пред смъртта. Това влива бодра свежест в сивото ежедневие и победна мощ във всяка ситуация и положение на нашият кратък земен живот. А на познатият великденски поздрав да отговаряме с желязна увереност: „Наистина възкресе!”

Приемете братски привети от вашите предани:

Елзи и Симеон Попови

Април 1976 г.

Шумен