ВЛЕЗТЕ ПРЕЗ ТЯСНАТА ПОРТА
„Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са онези, които минават през тях.” (Матей 7:13)
Накратко казано, човек, който живее без Бога,не наблюдава своя път. Мисли, че пътят, по който е тръгнал, го извежда към някоя добра цел или въобще не си задава този въпрос. Той живее със завързани очи. Върви напред, без да се запитва: „Накъде отивам?” Всеки, който пътува с влака има билет. Тези, които пътуват с кола също знаят накъде пътуват. Но колко са онези хора, които мислят за своя духовен живот: „Как ще завърша земния си живот? Какво ще стане с моята безсмъртна душа, когато склопя очи?” Христос казва на Своите слушатели: „Влезте през тясната порта, през тясната врата.”
Град Ерусалим бил обкръжен от висока здрава стена. Имало е няколко големи порти. През тях през деня хората минавали пеша, яздейки животни или с колесници. Но до голямата порта имало една малка портичка. Тя се отваряла и човек можел да мине сам, едвам промъквайки се през нея. Голямото множество минавало през широката порта. Когато турците превземали Цариград, византийците забравили да заключат една от тези малки портички. Оттам нахлува турската армия и завзема града.
Влезте през тясната порта. Сега Христос вижда не само тясната и широката порта, но Той вижда и накъде води пътят, който има за начало тясната или широката порта. Всъщност ние човеците нямаме голям избор. Когато някой влезе в сладкарница, вижда много хубави и вкусни сладкиши и се чуди кой да избере. Ако отидете в ресторант ви дават меню с много ястия и вие се чудите кое да изберете. В духовния живот нямаме богат избор: или широката, или тясната порта. Трета порта няма. Или има Бог, или няма Бог. Нещо средно между това не съществува. Накъде водят тези две порти? И двете водят към вечността. Само че широката води към гибелната вечност, към ада, а тясната води към блажената вечност – към небето. Всъщност, този, който е тръгнал по широкият път, той вече има ада в душата си. Този, който е тръгнал по тесният път, той вече има небето в душата си, което никой не може да му отнеме. Голямо множество пред портите: едни влизат през едната, други през другата врата. Това е Божественото сито. Бог пресява земните жители още отначало, когато те се решават да живеят с Бога или без Него. Пред широкият път има навалица, има много хора, има много шум, много развлечения. Пред тесният път има уединение. Христос казва: „Малцина са онези, които минават по тесния път.” Това е външния недостатък. Обаче убеждението, че човек се движи към една славна цел, побеждава. Едно друго заблуждение, една друга измама на човеците без Бог е тази, че мнозина мислят, че овчата кожа е достатъчна да превърне вълка в агне. Достатъчна ли е? Пазете се от лъжливите пророци. Колко са страшни те! Те се представят като Божии служители, употребяват Божии думи в устата си, обаче в сърцата си остават вълци.
Четох за един лекар, който поставил табелка на вратата си: Д-р Еди Кой си – приема болни. Облича си този човек бяла престилка, слага големи очила, обаче пациентите се оплакват, след като са ходили при него: „Никаква полза.” Решават да разследват що за доктор е той и се оказва, че този мъж не бил завършил дори гимназия, а камо ли медицина. Бялата престилка и очилата с дебели рамки на можаха да направят от него лекар, така както овчата кожа не може да превърне вълка в агне. Рано или късно този лъжлив пророк ще покаже своето истинско естество за свой срам. Има една детска приказка: Събрали се животните на конгрес. Отвсякъде се стичали, за да даседават. Магарето и то тръгнало за конгреса. Обаче по пътя видяло една лъвска кожа: „Ха” – казало си то – „Сега ще облека тази лъвска кожа и ще стана лъв!” Облякло то лъвската кожа и така се явило пред животните. Когато го видели всички уплашено се разбягали. Това толкова се харесало на магарето, че то започнало да реве от радост. „Аааа .... Това не било лъв!” И всички се върнали по местата си.
„Пазете се”, казва Христос, „от тези, които идват при вас, облечени в овчи дрехи, обаче отвътре са вълци грабители.” Когато тези агнета, тези овце започнат да грабят и да разкъсват, проявява се тяхната вълча природа и човек разбира какво е тяхното сърце. Господ Исус предупреждава не само по външният вид да преценяваме хората, но да се стараем да видим и делата им, не само думите им. Думите са нещо много важно, но много по-важни от тях са делата.
Веднъж едно вярващо лице ме запита: „Когато Исус дойде на земята, по какво ще познае Своите Си?” По какво ще ги познае ли? Кой ще бъде външниеят ни белег, по който ще се разбере, че сме Божии чада? Исус отговаря на този въпрос: „По плодовете им ще ги познаете.”От живота, от поведението. Лъжливите пророци са опасни. Те говорят от името на Бога. Представят се за Негови слуги, обаче делата им показват, че са нещо съвсем друго.
Когато започна Втората световна война през 1939-1940 г., вестниците съобщиха един много интересен случай: Французите имаха укрепена бойна линия, която се казваше Мажино. Един ден от Париж получават съобщение, че Мажино ще бъде посетена от генерал и полковник, които ще инспектират дали всичко е в изправност. Скоро пристига кола с генерал и полковник. Прекарали около 2 часа там, съставяйки протокол, че са намерили съоръженията в такова и такова състояние. И си заминали. Половин час след тях се появява друга кола и в нея пак генерал и полковник. „Какво обичате?” „Ние дойдохме да инспектираме линията.” Веднага ги арестуват. „Как така? Инспекцията вече мина. Кои сте вие?” Завързват се дълги телефонни разговори. Оказало се, че първите които направили прегледа, били германски шпиони. Те огледали цялата бойна линия. Говорели на френски. Били облечени в униформите на френски генерал и полковник, но ... не били такива.
Колко са опасни такива лъжливи пророци, които се представят за агнета, а са вълци-грабители. Лъжливият пророк има в душата си бодили и тръни. Той наранява, вместо да утешава. Вместо да води към Бога, той води към ада. Защо Господ Исус казва: „Пазете се от лъжливите пророци.”? Ние трябва да бъдем внимателни към себе си. Трябва да подхождаме внимателно и към онези, с които се срещаме. Всеки човек носи нещо ценно, което можем да вземем, но и във всеки човек има по нещо вредно. Него, ние трябва да отхвърлим, а не да приемем. Животът излъчва от себе си добри и зли влияния. Те имат отражения в нашите сърца. Ето защо, ние трябва да внимаваме кое приемаме в живота си и кое трябва да отхвърлим. Ето и друга мисъл: „Безумие е това, че можем да изградим на пясък нашия живот, а не на канара.” Който изгражда къща не на здрава основа знае, че тази къща рано или късно ще рухне. От време на време от общината идват техници да мерят камбанарията на нашата църква. „Защо я мерите?” „Проверяваме дали няма отклонения наляво или надясно. Такива високи строежи трябва да се контролират. Ако започне да се наклонява, камбанарията трябва да се събори, за да не рухне върху хората.” Но досега нашата камбанария, слава Богу, не е дала и милиметър отклонение. Защо? Предположението е, че е основана на камък, на канара. Намерили са здрава основа, въпреки че реката е минавала тук някъде. Камбанарията е изградена на камък. Тази мисъл Господ Исус казва и за живота на всеки човек. Не може човек да бъде сигурен, когато изгражда живота си на пясък. Какво значи да изградиш живота си на пясък? Всеки един живот, който не е основан на Божието Слово, е основан на пясък.
Всеки един брак, който не се основава на Божието Слово, е основан на пясък. По-лесно се гради на пясък, отколкото на камък. Трудно се дълбае камъкът, за да се положат основите. Трудно се дълбае камъкът, обаче сградата, която се изгражда на канара, е сигурна. Защо? Защото всеки ден няма приятен ветрец и топло слънце. Идват бури, урагани, изпитания, изкушения, съблазни. Един живот, който не е основан на Божиято Слово, рухва. Един брак, връзките, на който не се основават на Божието Слово, не е ли брак, който рухва? Мъжът и жената се отчуждават един от друг. Изпитанията са необходими. Те са, които доказват дали сградата е здрава или не. Когато в един завод където се произвеждат коли, се произведе нов модел автомобил, той се подлага на изпитание. Пуска се върху един стенд и се вижда какви дефекти се получават. Новият модел се подлага и на други изпитания, за да се провери неговото качество. Бог подлага твоя и моя живот на изпитание, за да провери качеството му. И всяко нещо, което не е достатъчно качествено, се отхвърля не само от нашата държава, но и от хората, когато се касае за нашият вътрешен живот.
Любезни братя и сестри, с тези думи Господ Исус иска да каже на Своите слушатели: „Престанете да се мамите! Не се самозалъгвайте; не лъжете себе си; не лъжете ближните си, а най-малко се старайте да излъжите Бога. Ако искате да имате истински живот трябва да приемете Мене в живота си. Да се трудите с Моята сила. С Моето търпение да понасяте несгодите в живота. С любов да се отнасяте към вашите ближни. Заедно да си претърпявате, както Аз очаквам от вас.” Истинският живот е това: Да живеем с Исус! И колкото по-голямо място Исус заема в нашия живот, в мислите, чувствата, деянията ни, толкова по-пълноценен и по-качествен духовно става той. Един ден, ти и аз – всички ще застанем пред Бога. Нещо много по-важно: Тук на земята ние можем да правим каквото си искаме – добро или зло. В живота ни има сеитба и можем да сеем каквото си поискаме – добро или зло. Свободни сме. Бог никого не спира да върши грях. Ако искам, тази нощ аз мога да взема един чук и да изпотроша прозорците на нашия комшия. Мога. Това е моята сеитба, но след нея ще дойде и жътва. Започне ли жътвата, тогава ние ще жънем само това, което сме посяли. Можем да сеем каквото си искаме, но не можем да жънем каквото си искаме. Жънем само това, което сме посели. Каква ще бъде жътвата на моя живот? Каква ще бъде жътвата на твоя живот? Какви плодове ще поднесем на Господ Исус един ден, когато застанем пред Него? В Словото Божие се казва: „Никой не бива да се явява пред Мене с празни ръце.” Никой не бива. Това беше в Ерусалимският храм. Никой нямаше право да се явява там с празни ръце. Трябваше да донесе нещо: овца, агне, птиче ... всеки според своите материални възможности. Когато застанем пред Бога никой от нас не трябва да бъде с празни ръце. Какво ще Му поднесем? Ще Му поднесем онова, което сме сторили за Него. „Блажени са, които умират в Господа.”, се казва в Откровение. Защо? Защото делата вървят след тях. Те имат какво да поднесат на Господ Исус Христос. Притчата за талантите ни разказва, че един Господар дал на слугите си таланти. На единият дал 5, на другия – 2, а на третият – 1 талант. Всеки трябвало да търгува. Този, който получил петте таланта, спечелил още 5. „Господарю, Ти ми даде 5 таланта, но аз спечелих още пет. Вземи ги!” И Господарят го благославя. Онзи, който получил два таланта казал: „Господарю, Ти ми даде два таланта и аз спечелих още два. Вземи ги!” Този слуга също получил благословение. А онзи, който бил получил само 1 талант го заровил в земята. „Господарю, Ти ми даде един, ето – връщам Ти един!” „Ти си длъжен да работиш. Ти си длъжен да сториш нещо за Мене. Един талант имаше, можеше да спечелиш още един. И ако го беше направил, ти също щеше да бъдеш възнаграден.” Бог очаква от тебе, очаква от мене, да сторим нещо за Него. Не можем да бъдем наблюдатели. В Божието царство няма наблюдатели. Всички ние сме актьори. Всички сме играчи. Всички се подвизаваме. Това е една олимпияда, при която всички посетители участват в надбягванията, в спорта, в духовният спорт, в духовната работа, в духовния подвиг на Бога. Бог ще ни съди не според това, което сме сторили, но според това, което сме можели да сторим. Нека Бог да ни даде сили и благодат, каквото можем – да направим за Него. Всеки ден да си правим равносметка, рекапитулация – какво сме сторили, какво сме направили. Направихме ли една малка крачка напред? Така нашият живот е основан на канара. Така изпитанията, трудностите, страданията само ни закаляват, затвърдяват и ни правят още по-годни за други, нови задачи, когато отидем при Него във вечността! Амин!
Нека се помолим на Бога!
Благодарим Ти, Спасителю благи, за тази възможност, че ние можем да участваме в съзиждането на Твоето царство и да действаме като съработници на нашият Небесен Баща в Неговата работа - изграждането на царството на любовта, тук на земятя. О, Боже наш, изпълни всяко едно сърце с Твоята небесна любов. Дай на всеки един от нас с такова желание да върши онова, което Ти искаш, но със сърце, предадено напълно на Тебе, в което живее Святият Дух и управлява Божията любов. Ние се молим и за нашите сестри и братя, които отсъстват, и особено за нашите мили болни. За тези, които са далеко от нас; за онези, които се нуждаят от Теб, но все още нямат смелост да Ти предадат сърцата си. О, събуди такива заспали! Дай нов живот на духовно мъртвите, на ония, които гледат назад. Молим Те, привлечи ги към Себе Си, към Твоите вечни истини и нека кръвта на Господ Исус Христос, пролята на Голготският кръст, да очисти всеки един от нас за нов живот, наситен с вяра, надежда и любов. Слава на Твоето име! Заради Господ Исус просим това! Амин!
Пастор Симеон Попов
Гр. Шумен
