Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.07.2014 00:03 - ИСКАМЕ ДА ВИДИМ ИСУС
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 610 Коментари: 0 Гласове:
0



ИСКАМЕ ДА ВИДИМ ИСУС

„Господине, искаме да видим Исус” (Йоан 12:21)

Празникът Пасха привличал голямо множество гости от цяла Палестина, Египет, Мала Азия и дори от по-отдалечените местности. Повече от милион и половина гости се стичали в Ерусалим. Сред тях имало и гърци. По онова време гръцката култура доминирала навсякъде. Александър Велики я разпространил чак до Индия. А грамадната Римска империя приема съдържанието й и я разнася до Англия. Големият римски оратор Цицерон, който е образец за най-изящен латински език, говорел в къщи с домашните си на гръцки.

Мъдреците били първите другородци, които потърсили Исус Христос. Тези гърци са вторите. Мъдреците намериха Господа в ясла, при най-голямо унижение. Гърците Го срещат пред кръста. При най-дълбоко страдание. В момента, в който Исусовите сънародници търсят случай да Го погубят, гърците се стараят да Го срещнат като велик Учител. Когато евреите затвориха сърцата си за Христовата истина, гърците дойдоха, за да Го вземат със себе си в Атина и да Му дадат там нов, неочакван простор за просветна дейност. И веднага изявяват целта си: „Искаме да видим Исус.” Какво благородно очакване за всяко сърце! Дошли отдалеч, те знаят, че само тогава са изминали далечен път, когато могат да видят Богочовека.

1.       Зрението е пречуден Божи дар за човека.

Окото е най-съвършеното пречудно творение, което ние познаваме. Затова и искрено съчувстваме на слепите. Една хубава картина, някой прекрасен пейзаж оставят незабравимо впечатление и обогатяват нашата душа. Наистина окото не се насища с гледане, но душата приема много храна чрез него. Казваме, че някой умрял с отворени очи, т.е. не можал да види това, за което най-вече копнеел. Но има една още по-чудна способност. А тя е да виждаме със сърдечните си очи. Има  хора със силно зрение. Има късогледи. Има и слепи. Същото е и със сърдечното зрение. Обаче съществува грамадна разлика. Телесно слепите съзнават големият си недостатък и страдат поради него. Не е така обаче с духовно слепите и късогледи хора. Такива обикновено застават на съдийски престол и произволно издават мнения и присъди за неща, които не виждат и не им са познати, неща, за които нямат никаква опитност. Горко на този, който не е съгласен с духовно слепия!

2.       „Искаме да видим Исус.”

С това се изразява един дълбок общочовещки копнеж. Тези думи могат да се изкажат само от празно любопитство. Но те могат да изразяват и една вътрешна потребност. Откъде иде това първо желание у човека да потърси Бога, да приме Неговата любов и прощение? На какво се дължи устремът у човека към вечните истини, ние не можем да кажем точно. Но тук Святият Дух има главен дял. Той е извор на Божията предварителна благодат. Виждаме, че тези гърци са имали висока култура, удивителна философия, прекрасна литература, недостигната и до днес поезия, вълшебно изкуство. Обаче видели, че им трябва нещо повече. И това ги тласнало към Спасителя.

Един художник нарисувал картина с много знаменателно съдържание. Исус Христос посещава връх Олимп, където царували гръцките богове. При Неговата поява всички гръцки богове се разбягали панически. Само едно същество се прилепило към Него – Психея, т.е. човешката душа. А тя е, по признание на Августин Блажени, по природа християнка. В Христа има нещо велико, което притегля душата – както морето привлича всичките земни води към себе си, както магнитът привлича желязото и слънцето – земята, и както пролетният вятър развигор извлича от замръзналата почва дремещият там живот.

Някои превеждат нашият текст така: „Господине, искаме да се запознаем с Исус.” Така се изявява не само едно обикновено желание да видят Господа Исуса, но и да говорят с Него, да влязат в близо общение със Спасителя, да живеят с Него. Защото езическите богове са студени. Те враждуват по между си, завиждат си, стараят се да си напакостят. Първата стъпка е да чуят за Христа. Втората е да Го видят. Третата е да се запознаят с Него. Четвъртата е да Го приемат в сърцата си.

3.       В тези думи, изказани от гърците, можем да поставим съдържанието на нашите богослужения.

Ето и главната задача на проповедта – да представи пред богомолците Господа Исуса Христа. Един млад студент по богословие държал редица сказки върху различните религиозни теории. Но веднъж намерил бележка, поставена на амвона, която гласяла: „Господине, искаме да видим Исус.” И той разбрал. Това е главният копнеж на всяка човешка душа. Ако гърците можеха да го удовлетворят другаде, не биха дошли чак в Ерусалим, за да търсят Исус. И днес ние не търсим в Господ Исус това, което бихме намерили другаде, например на улицата, в киното, в театъра, по стадионите, където трябва много слама да се вършее, за да се намери някое зрънце.

Щом Христос ни заговори, ние чувстваме, че гласът Му идва до нас някак си от нашата собствена вътрешност, от душата ни. Той се съюзява с нашата съвест и така ни говори. Ето защо не ни е възможно да Му възразяваме. Истината е необорима. Като ни говори за любов, разбираме, че Той е въплъщение на любовта. Когато ни говори за Отца, ни става ясно, че Той е едно с Отца. Когато ни предлага спасение, ние вече знаем, че съдбата ни е напълно в Неговите ръце и Той единствен е нашият Спасител. И тогава става нещо странно. Ние започваме да се презираме, да се отвращаваме сами от себе си, да се срамуваме от делата си, от миналото си. Простираме ръце към чистотата.

Великият Паскал пише: „Познание на Бога без познание на падението ни, предизвиква у нас гордост. Познанието на нашето падение, без познанието на Бога, предизвиква отчаяние. Познанието на Христа е средината между тези две, защото в това познание намираме и Бога, и нашето падение.” Така разбойникът на кръста видя Христос, позна Го и отмина блажен във вечността. Римският капитан под кръста извика: „Този беше наистина Божий Син.” Той също така разбра величието на Господа Исуса. Даже предателят Юда извика със сърдечна горест: „Съгреших, защото предадох невинна кръв.”

При Господ Исус идваха болни и получаваха здраве. Наранени души намираха изцеление. Животът дойде, макар че беше поставен в гроб. Любовта дойде и остана, при все че беше окована, окървавена. Тя си остава любов. Бог е на света и си остава Бог, въпреки греха и враждата на човеците. Това е така, защото сред човечеството се издига кръста на Господ Исус. Ето тронът, от който Той управлява и привлича всички към Себе Си.

4.       Целта на Божието възпитание чрез изпитания е да видим Исус.

Колко пъти едно неприятно преживяване, някакво досадно страдание ни отваря очите и виждаме неща, които до сега са оставали скрити за нас!

Единственият син в семейството починал. Скръбта на родителите била неизмерима. За 40-ят ден проповедникът бил поканен от бащата да посети гроба, където щели да бъдат само двамата. Отивайки към гробищата, проповедника се молел за мъдрост и такива думи, които биха били най-полезни за нараненото сърце на бащата. Двамата дълго време стояли пред пресният гроб. Тогава бащата започнал да говори колко голяма била Неговата любов. „За вашият син ли става въпрос?” – попитал проповедника. „Не.” – отговорил той – „Касае се за Бога. Сега разбирам колко голяма била Божията любов, щом Той пожертва Своя Единороден Син за нас ...” Ето тази голяма скъпа загуба отвори душата на бащата да надникне в Божието сърце и разбере как се е обливало то в кръв, когато Неговият син е страдал заради нас на Голготският кръст.

5.       Нека изпитаме себе си.

Кое е това, което търсим? Какво искаме да видим? Именно това определя нашият характер, нашата съдба. Орелът-лешояд търси де намери някъде мърша, за да се нахрани. Ястребът търси някоя беззащитна птица, за да я разкъса. Пчелата търси красиви цвитове, за да всмучи техният нектар. Лекарят търси прекрасно място за изграждане на санаториум. Генералът търси подходящо място за сражения. Каква е целта на нашият живот?

При всяко действие има една главна цел, която е венецът над всичко. Останалото е по-малко или повече само допълнение, украса на главната цел. Венецът на посещението на тези гърци беше да видят Исус. Ако не бяха Го видели, ако не бяха се запознали с Него, напразно щеше да бъде посещението им в Ерусалим. Именно това трябва да бъде и главната цел на нашето посещение на Божият дом. Всъщност това е смисълът на живота ни – да видим, да опознаем Господа Исуса и да Му служи с цялото си сърце. И ако така разбираме изпитанията, през които преминаваме, нека да ги приветстваме с добре дошли, защото те се превръщат за нас в стъпала, по които се изкачваме към Господа Исуса Христа. Нека да приемем с благодарност и Неговите увещания, наказания. Те имат славна вечна цел. И голямо нещастие е да забравим тази вечна цел в живота си.

Преди много години двама мисионери пътували в централна Африка. Те проповядвали от село в село. Големи множества се събирали, за да ги чуят. В едно село се събрали необикновено голям брой негри. Мисионерите започнали да се страхуват за живота си, защото негрите се притискали о тях. Един ги запитал кой от двамата е Христос. Те били чули, че Христос щял да дойде. И сега се чудели кой от двама им е Христос ... Каква отговорност, каква велика задача за нас.  Мнозина от нашите ближни не познават Светото Писание. Малко знаят за Господа Исуса. Но те познават теб и мен. И от нас могат да си направят заключение за Господа Исуса.  Какво ще си представят те, като наблюдават нашия живот?

Рано или късно ние ще видим Господа Исуса Христа. Ако се запознаем с Него тук на земята, ние ще Го приемем като Спасител. Ако не, тогава ще Го видим при последният Съд като Съдия. Ето защо нека да отворим сърцата си, всички пори на нашия бит и да живеем с Него и за Него. Да Го приемем с радост и послушание.

Пастор Симеон Попов

12 декември 1971 г., гр. Шумен




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693369
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031