„Ти, прочее, чадо мое, заяквай в благодатта, която е в Христа Исуса.” (2 Тимотей 2:1)

Пред нас е лебедовата песен на великия апостол Павел. Старият борец за Евангелието бил отново в римски затвор. Тежки вериги на ръцете и нозете - ето почетните знаци, които езическият свят му поднесъл за беззаветната му служба в делото на Спасителя. По тялото личали белези от бурно минало. Вдъхновеният му поглед предвиждал велико бъдеще за църквата. Ясно му било, че в нея ще се вмъкнат свирепи вълци. Тя ще стане арена на ожесточени борби на фанатични ереси. Зверове, преоблечени в овчи кожи, ще нахълтат сред Божиите чада, за да разорят небесното дело. Тези синове на мрака ще имат вид на благочестие, но от силата Му ще бъдат отречени.

Умиление и загриженост изпълвали душата на железния апостол. С кръвта на сърцето си той писал това последно послание до възлюбеното си чадо Тимотей. Обсипал го с топли бащински увещания, трогателна нежност и дълбока сериозност. Тимотей бил единственият брат, който имал смелостта да го посети в затвора. Всички останали побързали да напуснат Павел. Младият труженик най-добре разбирал старият мъдрец. Затова получил увещания да бъде смел в ръководството на църквите, непоколебим във верността си към Бога и усърдно да се старае да предаде чистото Христово учение на избрани, достойни наследници. Но за това е необходимо да заякне в Христовата благодат. Само с крепки и мъдри водачи църквата ще излезе от огнените изпитания не осквернена, а осветена; не разорена, а закрепнала; не отслабнала, а закалена и съвършена.

За младия Тимотей не било лесно да поеме тежкото бреме, което апостолът му завещал. Иска се много кураж да поеме някой знамето, когато в битката знаменосецът е паднал убит. Новото задържане на Павел силно смутило християнските среди. Станало ясно, че жестокият император Нерон готвел  кървава баня за Христовите ученици. Затова мнозина по-слаби отпаднали от вярата. Даже близкият сътрудник на апостола – Димас, напуснал църквата, отрекъл се от Христос и станал жрец в едно езическо капище в Солун.

Сега се натрапвал въпросът: Как да се продължи благородната борба против езическият мрак? Ще може ли църквата да издържи, щом апостола си отиде? Имало голяма нужда от мъдрост и сила, много сила, твърдо постоянство, ежедневна издръжливост. Но апостолът, представя на ученика си Онзи, Който говори: „Аз, Господ, Съм твоят Бог, Който подкрепям десницата ти и ти казвам: „Не бой се. Аз ще ти помогна.” (Исая 41:13)

Появата на църквата е въобще нечуван риск. Шепа скромни рибари се впуснали в света, за да го заквасят с учението и духа на някакъв селски дърводелец. Не е ли безумие това? Сам Исус казва: „Ето, Аз ви изпращам като овце сред вълци.” Има ли по-безнадеждна задача от тази? Нима овцата смее да си въобрази, че може да се яви пред глутница вълци и да ги направи като себе си? Мнозина приемат, че отчаянието е най-голямата грешка в живота. Но как може да го избегне бедната овца, щом трябва да се заеме с такава трудна работа? Дали Христос не беше чул римската поговорка: „Човек за човека е вълк.”? Това още не е опровергано. Затова Христовата църква живее готовността за саможертва, присъща на агнето. Тази задача не е лека, но благословена и вечна.

Заяквай в благодатта. Нека волевата сила бъде център на твоя мъжествен характер. Бъди уверен, че за истината няма непревземаема крепост. И за най-твърдата скала се намира начин да бъде прокаран тунел през нея. Крепкото, спонтанно усилие превръща възможното в действително.

На остров Ероманга в Тихия океан, през 1839 година бил убит първият проповедник на Евангелието. През 1861 там отишъл пастор Гордън с жена си. Но и те били изядени. След тях други четирима намерили мъченическа смърт. Обаче Божието дело не може да бъде спряно. Когато усилията не се увенчаят с успех, човек все пак е спокоен и усеща вътрешно удовлетворение, че е сторил най-доброто и е чист пред съвестта си. На 13 юли 1881 година, там била осветена църква – паметник в чест на мъчениците. Мястото на църквата било подарено от един от убийците. Трима синове на убийци взели участие в това трогателно тържество.

Службата е отговорна. Задачата трудна. Но целта е велика. Затова – укрепявай се! Разбира се, Павел не очакваше от Тимотей да стане атлет, да развие мускули като на борец. В тази област само малцина могат за постигнат големи успехи.

Самсон разполагал с огромна физическа сила. И все пак станал жертва на слабостта си, защото уповавал на себе си. Често срещаме човеци с прекрасно телосложение, блестящ ум или завидно обществено положение, но лишени от Христовата благодат. Те бързо увяхват. Приличат на сапунен мехур. И онези, които ги славят, бързат да са първите, които да ги презират. Затова римляните изковали пропита с дълбока житейска мъдрост и огорчение поговорка: „Тъй преминава славата на света.”

Кой от нас не се нуждае от сила? Кой не би желал да има повече енергия? Домакинята за работата в къщи, детето за училищните занятия, бащата за службата, болният, за да понася неподвижността си. Но откъде да вземем тази сила? Дали от парите на алкохола? Или от други тъмни източници? Но по-добре да останеш безсилен, отколкото да притежаваш разрушителна сила, враждебна на всяка хуманност и божествено влияние.

Попитали езин млад спартански войник защо е толкова къс мечът му. Отговорът бил лаконичен: „За стъпка по-напред.” Само смелият се стреми да се доближи до опастността, за да я преодолее. „Украса на младостта е силата й.” Само силният живее, защото само той може да се бори. Борец без сила е немислим. Три неща са необходими за човека в бурите на живота: смелост в нещастие, смирение в щастие и благородство – винаги. Колкото е вярно, че се нуждаем от сила, толкова е вярно, че можем да я получим. Колкото е вярно, че ни трябват въздух, вода, хляб, светлина, толкова е вярно, че ги получаваме. Животът е така устроен, че нуждите могат да се задоволяват.

Заяквай в благодатта! Тази цел е напълно постижима и ще можеш да срещнеш всеки враг, без да се боиш от него. Щом мислиш, че проходът през планината на дълга води към светлина, трябва да приемеш, че това не може да стане, ако не се въоръжиш със силата на благодатта.

Една веща в Писанието жена, намерила, че броят на онези места от Словото, които насърчават слаби души, възлиза на 365. За всеки ден по едно насърчение. Божието чадо притежава дълбоката увереност, че Исус стои на обещанието Си и е близо до нас, докато сърцето престане да бие. Така можем да се борим за истина, чистота и спасение от греха. Няма непревземаема крепост. „Всичко мога чрез Христа, Който ме укрепява.” Най-смелият подвиг е възможен, щом „Бог е нам прибежище и сила.” Винаги готова помощ. „Ако Той е от към нас, кой ще бъде против нас?” Но ако Той е против нас – кой ще ни защити?

Заяквай в благодатта Христова! Бог е пълен с благодат и истина. Що е благодат? Това е Неговото простително, милостиво отношение към нас. Благодат е Неговата прошка за нашите грехове. И нещо повече, благодат е Неговата непрекъсната грижа за нас, които нехаем към нежността Му. И нещо повече от тази грижа, благодат е Неговата щедрост към нас, недостойните твари. И нещо повече: благодат е Неговото отношение на простителност към всички блудни синове и дъщери. И нещо повече!

Заяквай! Нека душата ти пуска корени в тази благодат! Обогатявай сърцето си с повече бисери от нея. Нека всички фибри на вътрешният ти човек се проникнат от нея, защото страдание те чака. Горчива чаша трябва да пиеш. А благодатта отнема отровата, изважда жилото, освобождава сърцето от оковите на роптанието. Страданията са нещо необходимо. Христос е оставил и на нас част от Своите страдания. Но в изпитание се доказва силата. Не е получил мъдрост онзи богаташ, който не е губил. Не е радостен онзи щастливец, който не е проливал сълзи. Храбрият понася неволите. Не се страхува от трудностите! Те заставят нозете ти още по-дълбоко да се впият в земята. Така получаваш по-голяма устойчивост. Благодатта е златната рамка, в която стои Божията сила. Сила без любов е тирания. Отвращава. Любов без сила е дрипа. Няма полза, няма авторитет.

Насилието не притежава нито половината от мощта на кротостта. Но Божията любов е всесилна. Затова Бог изпраща страдания, защото в тях израстват крилете на побеждаващата сила. Трогателно е да наблюдаваме как човеци се борят срещу немощите си и овладяват собственият си темперамент с чудна смелост. Колкото повече заякваме в благодатта, толково по-лесно ще покорим себе си, нашият най-жесток тиранин. Не е свободен този, който робува на страстите си. Кой спортист се надбягва в окови? Който робува на прищевките си, не взима венеца на живота. Добро желание, което не приема плът и кръв в дело, свидетелства за малокръвие в характера.

Пази се от самосъжаляване! Силният е нежен към другите, а суров спрямо себе си. Самосъжалението е пробив на фронта срещу злото. Старай се да понасяш оскърбления. Имай смелост да търпиш несправедливи обвинения. Това не е леко. Изисква особена сила. Но тя се умножава при съпротива.

Имай сила да казваш „Не”, където трябва. Безгръбначният е съгласен на всичко. Какъв християнин е този, който при най-малка съпротива отстъпва? Изпитанието доказва истинността на убеждението.  Когато смелият казва „Не” е уважаван и от приятелите си, и от противниците си.

В едно предприятие търсели нов, млад служител. В чакалнята при шефа се явил скромен младеж с надеждата да получи поста. Портиерът го посрещнал със скептична усмивка: „Едва ли ще успееш. Вече 52-ма се явиха преди тебе и не успяха. Но все пак опитай.” Шефът любезно приел младият кандидат и започнал разговор за общи неща. След малко извадил кутия цигари, запалил и предложил на младежа. „Благодаря, не пуша.” – отговорил той. „Как така? Та днес всеки младеж трябва да пуши!” – възкликнал шефа изненадано – „Не ставай наивен, ами запали една цигара с мен.” „Благодаря, до сега не съм пушил. Няма да го правя и занапред.” – отговорил учтиво, но твърдо младежа. Шефът се усмихнал радостно и му подал ръка: „Назначен си, младежо. Ти си 53-ят по ред, но 1-ят, който отказа цигара. Ти си човек със солидни убеждения и принципи. Такива хора ни трябват.”

Пред изпитаната вътрешна сила всеки сваля шапка. Който има вътрешно светилище, възбужда почит навсякъде.

И сега идва важният въпрос: Как да закрепнем в благодатта? Словото Божие не само ни представя велик идеал, но ни дава и начина, за да го осъществим в живота си. Тялото се закалява по определен начин. Вътрешният човек заяква, като спазваме духовните закони. Защото не е лесно да бъдем силни. Това знае много добре този, който се завръща в къщи уморен. Това разбират тези, които всеки ден се сблъскват с лица, които не ги разбират и се стараят да вгорчават дните им.

Погледни към Исус! Той простира прободените Си ръце и ни зове: „Дойдете при Мене всечки, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя!” Той дава сила на отслабналите и умножава мощта на немощните. Само който не е сериозен към себе си, остава слаб. Такъв не желае сила. Бъди смел да разтеш! Който има воля да се стреми към Бога, намира средство и начин.

Погледни към себе си и ще се отчаяш. В теб няма нищо добро. Правдата ти е като нечиста дреха. Сърцето е измамливо повече от всичко, страшно болно и подло. Там може да се яви някаква сила, но тя не е от Бога. Противопоставя се на спасението. Враг е на душата.

Погледни към ближните си и ще се разочароваш. Искреното приятелство е рядко цвете. Който се препоръчва за приятел, всъщност иска да те използва. Съчувства сега, за да те подиграе после. „Проклет, който се надява на човек.”

Погледни към Христос и ще се укрепиш, ще се спасиш. Разбойникът на кръста погледна към Него и отиде в Рая. С поглед към Него тръгнаха апостолите във враждебният езически свят и оставиха незалечими следи. „Погледнете към Мен и бъдете спасени всички земни краища, защото Аз Съм Бог и няма друг.”

Пътуваш във влак. За какво мислиш? Мнозина се страхуват да останат сами с мисълта си. От какво се боят? Нощно време не можеш да заспиш. Колко са дълги безсънните нощни часове! Ето ценен случай от Бог, за да отправиш сърцето си към светлината. Погледни към Христос. В близостта Му ще преживееш: „Исус ме докосна с ръката Си пресвята, греха опрости ми, живот ми дари.  От радост неземна ликува душата. Аз просяк бях беден. Той цар ме направи.”

Погледни към Него! Нека душата ти чака Господа повече от тези, които чакат зората. Да чакаш Господа не означава да седиш на удобно кресло и да бездействаш. Който чака Бога, разчита на Него. Уверен е, че Той прави само това, което е най-добро и необходимо. Който чака Господа, вече е готов да Го приеме. Наблюдавайте посрещачите по гарите. Облечени в прилични дрехи, с цветя в ръце, те все поглеждат натам, откъдето трябва да се появи влака. Който чака скъп гост в къщи, е подредил жилището си. Само който чака Бога, подновява силата си. Никой не се е родил силен. Малкото бебе всеки ден увеличава силата си, като се храни, диша и се движи. Това е и твоят път.

Храни се с истината! Божието Слово е истина. Увеличавай охотата си да черпиш храна от Неговите страници. Там има истинска храна за душата. Щом не правиш това, ще отслабнеш. Ако огнярът престане да хвърля въглища в пещта под парния котел, силата на локомотива ще намалее. И влакът скоро ще спре. Храната поддържа силата. Как искаш да блика от душата ти пълна сила за живот, когато отделяш толкова малко време, за да се храниш с вечните истини?

Използвай всеки случай, за да се молиш. Молитвата е дишане на душата. Колкото живота е по-интензивен, толкова по-дълбоко трябва да бъде дишането. Молитвата е опънатото платно на духа ни, готова да приеме тласъка на Божия Свят Дух. Бог изпраща влиянието Си по земята. Но къде са човеците на колене да приемат тази сила? В тишината на молитвата душата усеща над себе си разпростряна вечността.

Един уморен божий служител отишъл на летището. Използвал самолет, за да се върне в къщи. Докато летял над облаците си задал въпроса: „Нали бях много уморен? Как можах да се издигна толкова високо? Това не стана с моята сила. Аз просто се качих на самолета и се доверих на машината. Исус е моят самолет. Душата ми се доверява на Него. С Негова помощ се издигам над суровия живот.” С нови сили той продължил работата си. Молитвата е невидимият кабел, по който Бог ни изпраща енергията Си. Тя е нещо повече от мисълта. Тя е тихо пристанище за мисълта, онази светла висина, където душата среща Бога.  В един презокеански параход избухнал пожар. Настъпила всеобща паника. Едни ругаели, защото предполагали, че нещастието е причинено от цигара. Други отчаяно кършели ръце. А трети се събрали на молитва и очаквали спокойно края. Това е сила!

Заяквяй! Свлачищата по пътищата се закрепват чрез залесяване или подпорни стени. Ние заякваме, като дадем повече място на Духа в сърцата си. Слаб ли си? Не скривай недостатъка си от Бога. Изповядай греха си! Който признае грешката си, вече е намерил истината. Моли се за ближните си! Моли се за църквата! Размишлявай за някое библейско събитие! Така ще се облагородиш и обогатиш.

Старай се всеки ден да свършиш нещо за Христа. Това закалява волята.

Млад божий работник предлагал части, стихове от Божието Слово на пазара. Буйни младежи го наобиколили и обсипали с хули. Просто не му дали възможността да им проговори. Той замълчал, но душата му викала към Бога. Като излели своята ярост, те си тръгнали. Но един младеж останал, приближил се към него и казал: „Видях, че ти си прав. Щом можеш да понесеш такива грубости, в теб има нещо божествено. Дай ми едно Евангелие.” Когато другият младеж се отдалечил с Книгата в ръка, младият служител почувствал, че нова сила нахлува в сърцето му: „Исусе” – шепнел той – „Готов съм да понасям още повече такива оскърбления, стига с това да помогна на някоя душа да те намери.”

Като започнем да вършим нещо за Исус, ще открием, че работата иска не само сили, но и дава сили. Тялото търси движение, а душата – добри дела. Който се оплаква от безсилие, би трябвало да се оплаче от безволие.

Христовата истина е запалена факла. Щом решително я носиш, ще те срещнат с ръмжене тъмни личности. Ще се стараят да я угасят. Не е чудно, че ще опърлиш нечия брада и ще срещнеш протести. Търпи! Не очаквай бърза награда за поведението си. Възможно е венецът, който ти поднасят да бъде трънен. Но има Един, Който вижда всичко и знае всичко. Той ти съчувства и те укрепява. Гледай към Него и остани непоколебим!

На древните елински игрища имало три стълба: при старта, на края и в средата. На първият имало надпис: „Покажи се като мъж!” На вторият: „Спри!”, а на третият: „Побързай!” Дълбока мъдрост има в тези думи. Най-голямата опастност за спортиста е слабостта по средата на попрището. Затова трябва да се укрепи и да стигне целта. Който заяква, владее момента. Който владее момента, владее живота. Силен е този, който владее над сърцето и робува на съвестта.

И най-после, нека радост в Господа изпълни сърцето ти. Чистата радост е извор на непобедима сила. Радостта е храна за душата. Чрез нея трудът се подобрява, порядъкът се усъвършенства, верността се задълбочава.

За старозаветният цар Езекия се казва: „Всяка работа, която започна ... вършеше я от все сърце и успяваше.” (2 Летописи 31:21).

В началота на Библията четем: „И рече Бог: Да бъде светлина. И стана светлина.” Тук се разкрива великата борба между мрака и светлината. В това мирово стълкновение между добро и зло ние сме призовани да вземем страната на светлината и да застанем зад Христа. Затова – заяквай в благодатта! Нека твоето поведение бъде божествено огледало, в което всеки да види своя истински лик. Делата ти да са като волята ти. А волята ти – като волята на Бога.

Мили Исусе, молим Те се да пуснеш корени дълбоко в нашите сърца. Дай ни твърдата увереност, че пътят, по който ни водиш е прав; че това, което правиш за нас е най-доброто. Изпълни ни със спокойна и непреклонна сила за добро в нашата духовна борба за светлина и спасение на безсмъртни души. Въоръжи ни с повече търпение да чакаме Твоята намеса в живота ни. Разпръсни всеки облак, който закрива от погледа ни Твоя свещен образ. Твоя е силата. От Теб очакваме повече смелост, твърдост и вярност в нашата кратка земна служба, докато ни призовеш при Себе Си. Нека тогава не се посрамим заради драгоценната пролята кръв. Амин.

Пастор Симеон Попов

18 юни 1959

с. Войводово