ИСУС НА СЪД ПРЕД СИНЕДРИОНА

Матей 26:57-68

Било тъмна нощ. Градът Ерусалим почивал в спокойна тишина. Но ставало нещо крайно съдбоносно за цялото човечество. За съжаление малцина знаели за това. В малките нощни часове по улиците бързо преминавали мрачни личности, носещи запалени факли. Стремително тичали те към предверията на храма. Там бил събран Синедрионът. Той бил върховният духовен съвет на религиозните еврейски общини. Състоял се от 70 души. Първосвещениците – представители на 24-те отряда, които по ред служели в храма. Там били старейшините – представители на синагогите. Начело бил председателят – първосвещеника Кайафа. Защо бил събран така трескаво Синедрионът?

Защото Господ Исус трябвало да бъде съден. Святият Божий Пратеник, определен да съди човечеството, сега е изправен на съдебната площадка пред грешен човешки съд – лъжесвидетели имат дързостта да говорят против Верния Божий Свидетел на истината. Престъпник, облечен в мантията на първосвещеник, съди Праведния, истинският Първосвещеник, облечен в дрехата на престъпник. Богохулството нарича себе си „ревност за Бога”, а тържествената възхвала на Бога се таксува като богохулство. Данаил беше в рова с лъвовете. А Господ Исус се намира в змийско гнездо, в лапите на диви тигри.

Защо съдеха Господ Исус? Дали от желание да узнаят истината? О, не! Те търсеха само подходящо средство да Го убият. През вековете е било доказано, че нападките на неверието идват не от обич към истината, а от нежелание. Обаче истината си остава истина, въпреки нашето отричане.

Съдът се намери пред голямо затруднение. Това създаде у съдиите дълбоко раздразнение. Търсеха някакво сигурно доказателство против Господ, но не намираха. Всички факти бяха в Негова полза. Искаха да намерят в думите и поведениато Му нещо против Бога. Но кога беше казал или сторил Той нещо против Божията воля? Сам Исус преди време беше запитал смъртните Си врагове: „Кой от вас Ме обвинява в грях?” И никой не Му отговори. Потърсиха лъжесвидетели. Наистина много такива се явиха. Но нищо не доказаха. Техните лъжесвидетелства се оборваха взаимно. Светът винаги е бил пълен с човеци, които са готови да лъжесвидетелстват за всичко.

Но ето двама свидетели! Те заявяват: „Тоя каза: „Мога да разруша Божия храм и за три дена пак да го съградя.” Опасно лъжесвидетелство, защото съдържа в себе си и малко истина. Господ Исус наистина каза нещо подобно. Но Той заяви: „Разрушете тоя храм и за три дена ще го издигна.” Не Господ Исус трябва да събори храма, а те, Неговите врагове. И тези думи се отнасяха не за храма, а за тялото на Господ, което трябваше да бъде убито и след три дни да възкръсне. Следователно, ставаше дума не за камъните на храма, а за великото сблъскване на тъмнината с Исус. И това разрушение беше вече започнало.

Кайафа. Нека спрем вниманието си на председателя на Синедриона , този най-върл и заклет враг на Господ Исус, считан за най-послушното сатанинско оръдие. Той бил зет на старият първосвещеник Анна. Благодарение на това бързо се издигнал и стигнал най- високият пост в духовната йерархия. В бурното време тогава се сменяли много първодвещеници. Кайафа обаче успял да се задържи около 10 години. Евангелист Йоан съобщава в 18:14, че Кайафа е този, който дал особения съвет и мнение, че е по-добре един човек да загине, а не цял народ. Наистина това било изказано с огнена омраза, но все пак съдържало основната истина на нашата вяра. Чудно е, че Бог умее да впрегне и най-злостните Си врагове в Своята божествена колесница. Заставя противниците Си да наливат вода в Божията мелница.

Но Исус мълчеше. Мълчанието е нещо много трудно, когато нашата чест се поругава и ни обсипват с несправедливи, лъжливи обвинения. А Той можеше да се защити. Имаше сила да запуши устата на подлите Си врагове. Да ги накара да се сврът в миши дупки. Но Той нямаше да бяга от смъртта. Решен бе да пролее кръвта Си за спасение на човечеството. Знаеше освен това, че упоритата лъжа е необорима, както и глупостта. Те обаче скоро се разбиват от срещата си с истината.

Като погледнем на това, което ставаше през тази нощ, откриваме навсякъде трескава работа. Неспирна шетня. Всичко бърза. Безпирно върши нещо много важно. Хайката стремително търси и залавя Господ Исус. Започва гонение на останалите верни ученици по ерусалимските улици. Исус три пъти застава пред духовния съд и след това три пъти пред светски съд. Всички бързо приготвят необходимите данни за съда. Фарисеите се смесват с тълпата и я насъскват да говори и реве против Госпада. Пилат е в недоумение. Жена му бърза да му каже да внимава. И той измива ръцете си във вода като невинен.  Юда търси да свали от душата си вината за предателството. Въобще, всички бързат, викат, тичат, работят. Само Един Единствен не върши нищо – господ Исус. Остава безмълвен, тих, спокоен. Но наистина ли нищо не върши? Словото ни казва следното: Той понесе на кръста, на дървото, нашите грехове. Той смаза главата на змията. Той разруши преградата между човеците и Бога, между юдеи и езичници. Той предаде Себе Си като невинна жертва за греховете на всички човеци. С други думи, само Христос вършеше работа. Всички други се предаваха на престъпление и гибелни занятия. Търпеше като Агнец и се бореше като лъв.

Развръзката. Свидетелските показания се провалиха. Скалъпеният с такива усилия процес застрашаваше да се разпадне. Настъпи явно объркване. Не можа да бъде оборена невинността на Господ Исус. И погледите се отправят към Кайафа. Какво ще направи той? Неговото положение е особено деликатно, разклатено. Сам той е твърде смутен. Как да спаси престижа си? Как да развърже възела, който сам е заплел? Трябва да направи някакъв завой. Кайафа имал един твърде важен кос, който пазел за краен случай. И това било предателството на Юда Искариотски. Когато бил край Кесария Филипова, Господ Исус запитал учениците Си какво мислят за Него. Петър, изпълнен със святото присъствие на Небесния Отец отговорил: „Ти Си Христос, Син на Живия Бог!” Господ Исус приел с голяма похвала тази декларация на апостол Петър, но строго им заръчал никому да не казват това. Защото тогава, такава претенция била не само неприемлива, но и наказуема със смърт, понеже се считала за непростимо богохулство. При това, Петър си послужил със забраненото истинско име на Бога – „Яхве”. Именно това Юда съобщил на Кайафа. И сега озверелият, посрамен първосвещеник, заема театрална поза и произнася тържествена клетва: „Заклевам Те в името на Живия Бог (т.е. „Яхве”), да ни кажеш, дали Си Ти Христос, Син на Бога!”

Кайафа беше зъл, но не и глупав. Той разбра колко смешен и жалък бе станал със скалъпения процес и затова изведнъж прекъсна разиграващата се комедия и чрез клетвата постави ребром най-важният въпрос. Сега всички слухтят какво ще направи Господ Исус. Ще продължава ли да мълчи или ще отговори, и как? Исус можеше да продължи да мълчи. Можеше и да отрече. Да каже: „Това не е вярно. Аз не Съм Син на Живия Бог. Това е клевета.” И щеше да бъде освободен. Щеше да избегне жестоката кръстна смърт. Но ние, земните жители, щяхме да си останем непростени, в греховете си. Това би бил най-черният час в световната история.

Исус прекъсна мълчанието Си: „Ти казваш истината. Да, вярно е. Аз Съм Син на Живия Бог. Аз съм Месия, Божият Пратеник.” Всички били поразени. Такава смелост никой не очаквал. Стояли като втрещени. Как е възможно този слаб и вързан арестант да прави такова нечувано изявление?! Но Исус продължава: „Отсега ще видите човешкия Син, че седи отдясно на Силата и че иде на небесните облаци.” С това Исус съединява в Себе Си всичките пророчества за Месия. И тези за страданията, и тези, които прогласяват Неговата победа и величествена слава. Евреите тогава приемаха само последните, а първите отминаваха с пренебрежение. Пророчества за страдания имаме в Исая 53, Данаил 8:26 и др. За славата Му имаме Псалом 2, Данаил 7:13 и др.  По-ясен език от това не можеше да има. Вече няма никакво съмнение, че Господ Исус е Божий Син. Той е или най-големият лъжец, какъвто историята не познава, или наистина е Божият Син. И с Него започва новото човечество, новата ера, новото небе и новата земя – Спасителят на човека.

Какво следва от тази декларация на Господ Исус? С нея за земните жители вече е излишен въпродът: „Къде е Бог?” Той е при нас. Неговият Син ни Го изяви. Бог не е вече скрит Бог. Той разруши вече стената между Себе Си и човечеството, и го посещава чрез Сина Си. От този момент насам  престават всички разисквания за личността на Господ Исус. Сега остава само едно: Да вземем решение къде сме – с Него или против Него.

За Кайафа и приятелите му имаше две възможности: Да паднат смирено пред нозете на Господ Исус и да молят със сълзи за прощение. Но те можеха и да Го отхвърлят и предадат на смърт. Кайафа и членовете на Синедриона много добре разбраха същността на Исусовата декларация и за това Го отхвълиха. И затова почнаха да реват: „На смърт! На смърт!” Декларацията на Исус за тях не бе лудост, а престъпление. И то трябваше да се накаже.

За Христовите врагове нямаше съмнение, че Исус е чист, съвършен и добротворец.  Но не разполагаше с власт. И това за тях беше камък за препъване. Разбира се, те не знаеха, че Господ Исус разполага с огромна власт и че Сам, доброволно , се отказа от нея, за да поеме позорния път към Голгота, понеже нямаше друг начин да се спаси човечеството от зло. Когато беше задържан , Господ Исус каза, че всеки момент може да получи като охрана 12 легиона небесни ангели. Във всеки легион е имало най-малко 3000 души. Колко много ангели на Свое разположение можел да има Господ Исус! А само един-единствен ангел беше достатъчен да победи гордата египетска монархия във времето на Моисей.

В този момент стана още нещо, което беше извънредно важно. В Книгата Левит 21:10 е казано, че първосвещеникът не бива да открива главата си, нито да раздира дрехите си. Но именно тава направи Кайафа. При тържествената декларация, която Господ Исус направи, той раздра дрехите си. С това, той извърши нещо, което сам не разбираше. Той заличи себе си като първосвещеник. И ето – имаме двама първосвещеници застанали един срещу друг. Единият завърши службата си в този момент. А Другият, започва великото Си служение от този момент нататък. Бог отне от единия и го предаде на Другия, достойния, Който стана Първосвещеник до века по чина на Мелхиседек. Той ходатайства пред Отца за нас и днес.

Поруганието. На това следствие от Христовата декларация можем да се спрем малко повече. Всеобщото възмущение против Богочовека се изразило в побой и поругание. Просто си играели с Него като на „сляпа баба”. Биели Го и Го карали да познае кой Го е ударил. Искали да Му докажат, че се лъже, тврърдейки, че е Божий Син. Подобно унижение не подхожда на Царя на царете според тях. Искали да Го унищожат морално, духовно, след това и физически, нанасяйки Му удари по лицето. Каква грозна безочливост!

Но кои бяха побойниците? „Евреите.” – ще кажат мнозина. И с пълно право. Еврейският народ отхвърли и презря своят най-велик Син.

„Религиозните фанатици.” – ще кажат други. И това е много вярно. Представителите на заслепената религия винаги са вършели безумия.

„Нашите грехове и престъпления” – казваме често ние. И с пълно право. Те Го приковаха на Голготският кръст. Заради тях Той беше бит.

Пророк Исая ни дава едно странно обяснение: „Господ Го предаде на биене.” (63:10) Всъщност, Исус получаваше удари от Божията ръка. Как е възможно това? Бог да бие Своя собствен, възлюбен, единороден Син? Защо Го бие? Какво зло е сторил Синът? О, Той Го бие заради нас. Чувате ли, братя? Ние съгрешихме, а Бог бие Него. Ние извършихме престъпленията, а Той понася наказанието. Неговото чисто тяло е покрито с дълбоки рани ...

Нека да паднем на колене! Всичко това беше заради нас. Той пострада заради тебе и заради мене. Нима може да има по-велика любов?

В германския град Триберг има църква, в която има кръст с представен на него образ на разпнатия Господ Исус. Над кръста стои часовник.  Един посетител изказал очудването си защо часовника е поставен над разпятието. Клисарят му отговорил: „За всеки, който погледне към разпнатият Христос, е ударил най-важният час в живота му – да реши: за Христа или против Христа.”

Пастор Симеон Попов

24 март 1974 г.

Гр. Шумен

П.П. Който желае да получи и останалите книги на пастор Попов, моля да се свърже с пастор Божидар Попов на следните телефони: 054 82 62 92   и   0878 82 62 33