ИСКАЙ КАКВО ДА ТИ ДАМ

„И Бог рече на Соломон: „Искай какво да ти дам.” (3 Царе 3:5)

Младият Соломон се възкачва на престола. За него започва нов живот. Отваря се нова страница. Бъдещето за него е напълно неизвестно. Около себе си той вижда много врагове. Привържениците на съперниците му Авесалом и Адония са още много и се стараят да го свалят от власт, и да го убият. Проблемите на държавата са колосални. А сам той е толкова млад и неопитен. И в това негово вътрешно объркване му се явява Бог в сън. Дава му възможност да преживее Божията безкрайна мъдрост и чудна близост.

„Искай какво да ти дам.” – му казва Бог. Тук няма ограничения. За Бога няма ограничение. Какво да пожелае Соломон? Какво биха пожелали хората днес? Какво е нашето желание? Разбира се, на първо място пари, много пари. Например, голяма печалба от лотарията или от тотото.

Когато преди години поздравих мой познат с: „Помага Бог!”, той ми отговори: „Дал ти Бог 100 000 лева!” Отвърнах: „Моля те, не ми пожелавай това. Нека Бог ми даде Своето добро. То може да бъде много по-ценно от твоите 100 000 лева.” Ако Бог беше дал възможност на слепият Вартимей да избере между зрението и стоте хиляди лева, той сигурно би приел зрението. И ако апостол Петър беше попитал сакатия пред красните врата на ерусалимския храм какво желае: сребро или злато, или здрави нозе, той сигурно би приел здравите нозе.

1.       Бог и на нас дава тази възможност. Соломон не е единственият щастливец към когото Бог

отправя тази покана. Господ Исус и към нас отправя тази покана: „Искайте и ще ви се даде ... защото всеки, който иска, получава.” (Матей 7: 7-8).

Започваме Новата 1972 година. Каква радостна привилегия ни дава Бог! Сигурно имаме някаква цел в живота. Коя е тя? Нима не сме и ние щастливци? Колко много са тези, които вече отминаха във вечността. За тях се завърши случаят да приемат тук на земята нови възможности и да ги приложат за Божия слава и полза на ближните си.

2.       За жалост, повечето хора са изпълнени с безумни желания за богатство, слава и удоволствия. А това води винаги към едно – гибел. Началника на ЖП станция стоял на перона и очаквал преминаването на товарен влак. Когато влакът профучал край него, той видял с ужас, че огнярът и машиниста на парния локомотив са се вкопчили в страхотна борба на живот и смърт. Той телефонирал на следващата гара, където влакът бил спрян. Установило се, че огнярът искал да спре влака насред пътя, за да открадне някои ценни неща от товара.

Тази борба се води не само в локомотива на товарният влак, но и вътре в нашите сърца. Имаме желания, които са за слава на Бога и нашето спасение. Други са за наш позор и гибел, похулване на Божието свято име.

Една детска приказка разказва, че срещу Нова година, една фея се явила на възрастна брачна двойка и казала: „Имате право да си пожелаете три неща. Каквото поискате щи ви бъде.” Жената избързала и казала: „Искам да ми се даде тук в чинията една голяма, пържена наденица.” И наденицата веднага се появила в чинията й. Мъжът много се възмутил от лекомислието на жена си и извикал: „Глупава жено, аз пък искам тази наденица да се залепи на носа ти!” и наденицата наистина се залепила там. Това ги опомнило. Какво да поискат сега? Пари ли, къщи ли? Но какво да правят с тази пуста наденица? Разбрали, че най-разумно е да поискат тя да се отлепи от носа на жената. Така те проиграли славната възможност, която им била предоставена.

Разбира се, ние си мислим, че сме по-умни и няма да постъпим така безумно, ако имаме подобен случай. Но ето – Христос ни дава същият шанс. Какво искаме ние? В нашите желания се отразява душата ни. За какво си мечтаем когато сме съвсем сами?

Една детска басня разказва за един жерав, който крачел из едно блато и търсел червеи и жаби, за да се нахрани. Внезапно видял над себе си бял лебед. „Откъде идеш?” – попитал го жеравът. „От Небето.” – отговорил лебеда. „ За това си така бял и чист.” – казал  жеревът – „Но я ми разкажи какво има там, на Небето.” И лебедът му разказал за чистите златни улици и бисерни сгради, за реката на живота и дървото на живота, което расте по бреговете на тази даваща живот река. Тогава жеравът запитал: „Всичко това е много добре, но там на Небето има ли червеи?” „Червеи ли? Аз наистина не видях никъде червеи.”  „Тогава на мен не ми е притрябвало твоето Небе. Аз съм си добре тук, в това блато.”

Какъв е нашият избор? Кое предпочитаме – Небето или блатото?

Древните елини разказвали за легендарният си герой Херкулес. Когато бил още млад, той дълбоко размишлявал за своето бъдеще и как да уреди живота си. Тогава му се явили две красиви жени. Едната му казала: „Ела при мен. Аз съм удоволствието. При мен ще намериш много наслади и земни радости.” Втората му казала: „Аз съм дългът. Предлагам ти труд, напрежение, но и почтен живот.” Херкулес подал ръка на втората жена. На коя възможност подаваме ръка ние?

Едно лице ми разказваше: „Ставам рано и още в 5 отивам на работа. Понеже си лягам навреме, съм добре отпочинал. С радост вдишвам свежият утринен въздух. Минавам край нощните барове и виждам как от там излизат мъже като нощни плъхове, с лица, изпити и пожълтели от безсънна нощ, преминала в пиене и жени. Движат се като сенки, като изстискани лимони по улицата. О, колко по-щастлив съм аз от тях! Просто ги съжалявам.”

3.       „Искай какво да ти дам.” – говори и на нас сега Небесният Баща. Нека да поискаме от Него здраве. Здравето е също небесен дар. Имаме право да молим Бога да ни дава здраве, за да вършим нашата служба по-леко.

Да поискаме от Него чисто сърце. Чисти мисли, думи, чувства, дела. Това е избор на голяма духовна и телесна сила. То е и меката възглавница, на която сладко можем да спим през нощта.

Да поискаме трудолюбива и старателна ръка. Верност за нашата работа. Прилежание, когато вършим задълженията си.

Да поискаме благословение в дома. Бог може да запълни всяка наша земна и духовна нужда от Своето преголямо изобилие.

Да Го помолим за по-голяма близост до Него, нашият Небесен Отец. Чрез успешно задълбочаване в Неговото Слово, чрез усърдна молитва да се приближаваме непрестанно до Него, извора на всяко добро.

Пророк Исая посочва като голям грях и безумие отказа на цар Ахаз да поиска нещо от Бога (Исая 7:12). Бог се обръща и към нас в началото на тази година. Той е готов да се надвеси над нас, да вземе участие в живота ни. Подава ни ръка и иска да ни крепи, и води винаги.

Какво е нашето желание? От това зависи и сътбата ни.

Пастор Симеон Попов

2 януари 1972 г.

Гр. Шумен

П.П. Който иска да притежава книгите на пастор Симеон Попов, моля да се свърже с пастор Божидар Попов на следните телефонни номера:    054 82 62 92       и   0878 82 62 33