ЯКОВ БЕН ИСААК НА СТО ГОДИНИ

„Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.”

Притчи  3:2

- Йосифе-е, Йосифе-е.

Гласът на Вала разцепи свежия въздух на тази пролетна

утрин.

-Чудна работа- си каза тя,- защо още се бави? Дали

не се е успал"?

- Йосифе-е, Йосифе-е -отново извика тя. От палатката

излезе младият  Вениамин.

-Батко го няма -каза той.- Отиде някъде. Мисля, че

сега е в хана. Като излизаше, ми пошепна на ухото, че иска да

изненада всички, а най-вече татко. Може би с някакъв пода­

рък за рождения му ден. Нали баща ни навърша днес сто го­

дини!

-Така, така, милият - промълви Вала. - От него тряб­

ва винаги да очакваме  нещо особено  и  много умно. Нали  и

затова баща му тъй силно го обича. Колко е жалко, че майка

му Рахил, моята мила господарка,  нямаше възможност да се

радва и гордее с чудния си син. Защо трябваше така неочак­

вано и толкова рано да умре?

Вала се върна няколко крачки назад и застана  пред па­

латката на сина си Дан.

- Нали няма да закъснеете?  - му каза тя. - Трябва да

заколите телето.

- 0-о, аз съвсем  забравих,  че татко днес става  на сто

години -отговори той.- Добре, добре. Ще повикам и Неф­

талим да ми помага.

В това време, придружен от жена си Лия, Яков се появи

пред палатката си. Изглеждаше уморен и замислен. Дали бур­

ният му живот не го беше изтощил и лишил от енергията, ко­

ято бликаше от него при толкова житейски изпитания и борби.

- Да седнем под големия дъб  -  покани го Лия. -Скоро

всички ще дойдат.

И наистина, не мина много време и надойдоха неговите

здрави  и бодри  синове, и дъщери със семействата  си. Те об­

градиха стария  си баща и му поднасяха  поздравленията си,

като го целуваха.

Яков неспокойно се озърташе наоколо. Очевидно търсе­

ше някого.

- Какво очакваш още? - запита го Лия.

-Но къде е милото ми чадо Йосиф? - запита тревожно

юбилярът.

- Той скоро ще дойде, татко - успокои го Вениамин. -

Още преди да се разсъмне,  излезе и отиде  някъде. Каза,  че

имал  някаква много важна работа.

- Та каква работа  може да има той! - възрази  нервно

старият баща.-Казал съм му да работи по възможност мал­

ко. Трябва  да бъде  повече при мене. По негово настояване,

въпреки нежеланието си, му дадох да пасе овце. Но сгреших.

Мястото  му е само  при мене. Приготвил  съм му хубав пода­

рък.

- Нека да пасе овце - възрази Лия. - Не е добре млад

ца нямат  характер. Униженията и трудът са много полезни.

Който не е правил нищо, не е годен за нищо.

- Гледах Йосиф като извеждаше овцете- допълни Ва­

ла.-Те всички радостно тичат след него, наобикалят го. Мно­

го го обичат.

- И не само овцете, но и хората - добави Яков.

Останалите запазиха  мълчание,  но си  размениха  мно­

гозначителни погледи. Особената любов на баща им към Йо­

сиф ги дразнеше. Вече му завиждаха.  А от завистта до нена­

вистта  крачката е само една.

Изведнъж  Йосиф пристигна.

Пъргаво  скочи от мулето и донесе нещо обвито  в голям

плащ. Беше прекрасен, обсипан с чудни цветове кактус. Ис­

крящ от здраве и живот, Йосиф пристъпи към баща си и изре­

че следните думи:

-Мили татко, ние всички сме много щастливи да те по­

здравим по случай твоята стогодишнина. Чрез този  малък дар

ние ти благодарим за твоите неуморни бащински грижи и без­

крайно търпение, с които си ни възпитавал и поучавал досега.

Благодарим на Бога, че ти е давал здраве и сили. Ние Го мо­

лим да ти подари още много спокойни години, за да можем

още дълго да се радваме на мъдрото  ти ръководство.

Трогнат,  Яков