Автора Симеон  Д.  Попов   е  роден   на

30. 09. 1904 г. в гр. Шумен. След завър­

шването  на гимназията   в  родния  си

град той следва богословие във Франк­

фурт на Майн. През 1927 година за­

вършва образованието си и се завръща

в България. Служи като пастор на Ме­

тодистката  църква  в гр.  Свищов,

гр. Ловеч, с. Войводова, гр. София. До

края  на живота  си 1 990 година  - е

пастор на методистката  църква в Шу­

мен.

Защо вярвам  в Бога

Защо  съм  християнин

Утеха  в скърби,  утеха  в беди

В личния архив на Симеон Попов се съхраняват неговите

проповеди  и многобройните  му послания до християни.

ВЪВЕДЕНИЕ

Разумът е най-святото,

а вярата  - най-разумното нещо.

Романът  ми е за вярващи и за готови да повярват в .Бога

души. Драги  читателю, ако сте атеист,  т. е. невярващ, моля,

не четете тази книга. Оставете я настрана. Дайте я другиму.

Защо  да си създавате  неприятности?  Защо да се ядосвате?

Тука ще срещнете факти и разсъждения, противни на вашето

разбиране. Не е ли по-добре да вземете някой том от Библио­

тека  "Безбожник" и да. се  наслаждавате на нещо, което ви до­

пада?

Нужна е смелост,  за да се занимаваме със събития, ста­

нали преди  4 ООО  години. Следният  пример  илюстрира  ми­

сълта  ми:

Преди години млад историк се заел да пише "Древна ис­

тория". Открил някои нови данни, които според него хвърля­

ли нова светлина върху далечното минало. И пишел с голяма

жар. Изведнъж станало произшествие на съседната улица. Две

коли се сблъскали. Имало убити и ранени. Младият историк

излязъл  бързо, за да узнае какво се е случило. Всеки, запитан

обаче му казвал нещо различно и не могъл да разбере всъщ­

ност как и по чия вина е станала  катастрофата.Замислен, той

се върнал в  стаята си. „Заел съм се - казал си той - да опис­

вам древни събития. А ето, стана нещо до мене и не можах да

узная пълната  истина."

Не е чудно, че подобни мисли не са чужди за съзнанието ми.

Но тук ни помага великият Гьоте: "Човечеството се ме­-

ни,  но човек си остава същият". Гениалният писател

открива много важна истина: у човека има нещо вечно, непро­

менимо,  което остава все същото за всички епохи.  Факт е, че

нашите  прадеди  преди четири  хилядолетия  трябвало  да се

сблъскват с нашите трудности, а и ние днес сме принудени да

се справяме с техните проблеми. Затова се старая да предста-

вя именно това, което остава  непроменено през вековете. То­

ва, което непрекъснато се мени, занимава главно историците.

Придържам се строго към Библията. Светото Писание е

вечно. Разбира се, не твърдя, че изказванията, репликите, вът­

решните преживявания са ставали  точно така, както ги пре­

давам.  Но всичко е напълно  вероятно и допустимо,  и е въз­

можна част от динамичната епоха на моя герой. Необикнове­

ната биография  на Йосиф отразява  въобше живота в неговата

цялост. Разкрива ни библейското разбиране за земното ни съ­

ществувание. Изяснява ни християнското становище за човеш­

ките взаимоотношения, като  семейство,  любов,, страдание,

смисъл  на живота и множеството  проблеми, които ги съпът­

стват.  Подчертавам  именно това много важно за всеки вяр­

ващ разбиране. А това е необходимо, защото  не се споделя

днес от всички. Божието Слово е вечно. Неговото становище

е единствено правилно, независимо от това  дали го приема­

ме или не, дали отразява  нашите днешни схващания или не ги

отразява.

Посочвам  един свят, в който си заслужава да се живее,

въпреки страданията, които съдържа.  Всъщност  дълбокият

копнеж  на човека, това, което  напълно го задоволява, не е да

си угажда, да си доставя  много  наслади, а да се себеотрича,

да се жертва, да бъде полезен на ближните си в името на жи­

вата вяра в Бога.

Романът  ми не е нещо непознато. Той  е само обширна

перифраза на библейския разказ. Прибавям някои допустими

сцени и мнения в духа на това, което ни поднася Библията.

Има нещо дълбоко трогателно, величествено, вечно в