3
СЪДИЛИЩА И СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ
Сигурно ще е полезно първо да видим как работи един съд. Ако досега не сте били там, препоръчвам ви някой път да отидете.
Всички спорове се водят пред английски съдилища. Фактически обаче, съществуват различни съдебни институции за различните видове дела. Много е важно в началото да се установи дали процесът е наказателен или граждански. Обикновено това се разбира от пръв поглед. При углавно дело се разглеждат криминални престъпления, докато в граждански процес се съди човек, ако дължи пари например.
Каквито и да са различията, всички съдебни дела имат една обща черта. Винаги има две страни с противоположни интереси. Конфликтът между тях се решава от присъдата на една независима личност. При сериозните криминални дела като умишлено или непредумишлено убийство естествено тази личност е съдията. Всяка от двете страни по делото наема адвокат, който защитава интересите им. Адвокатите от своя страна призовават свидетели, които изнасят доказателства в полза на единия и другия клиент. При наказателните дела в Кралския Съд също има съдебни заседатели.
Делото трябва да се гледа в съответствие със закона на страната. В една своя присъда Лорд Дънинг казва: "За всеки гражданин на тази страна, независимо от неговата власт, важат думите на Томас Фулър от преди 300 години: "Никога не се мисли за много голям, защото законът винаги стои по-високо от тебе." (Gоuriеt v. Uniоn оf Роst Оffiсе Wоrkеrs", Lаw Rероrts (1977), QВ Vоl.2, с.761, 762.) Освен обявяването на присъдата съдията има задачата да съблюдава спазването на закона. Интересно е да се отбележи, че червената мантия на съдиите е била свещеническо расо, което показва общия корен на правото с християнската вяра. Това отново подчертава, че правото стои над личния или националния интерес.
Основен принцип на английското право е, че когато някой се обвинява за извършено престъпление, той може да бъде съден само от равни на него граждани. Изобщо в английския наказателен съд въпросът за вината и невинността се определя от мъже и жени без юридическа подготовка. Ако се води дело в Магистративен Съд, то решението се взема от неспециалисти -- магистрати, а в Кралския Съд -- от съдебен състав. Той се състои от 12 човека на възраст между 18 и 65 години, като всеки от тях е гражданин на страната поне от 5 години. Преди повече от 200 години Сър Уилям Блекстон -- прочут английски адвокат -- казва в една лекция по право: "Воденето на процеса чрез жури винаги е било и аз вярвам, че винаги ще бъде славата на английското право. Най-висшата привилегия, за която всеки гражданин може да мечтае, е тази -- няма друг начин да се накърни частната собственост, свободата или живота на човека, освен чрез съгласието на дванадесет негови съседи и равноправни съграждани." (Sir Williаm Вlасkstоnе, Соmmеntаriеs оn thе Lаws оf Еnglаnd, Vоl.3 (Univеrsity оf Сhiсаgо, 1979), с.379.)
Надявам се, че успях да помогна при нареждането на сцената преди да пристъпим към доказателствата за възкресението. Както публиката в пиесата "Бдението" (Тhе Vigil) аз искам вие да си представите, че сте съдебен заседател и носите отговорността да издадете присъда в края на делото.
Но преди да разгледам вашите задължения, трябва да се спра на това, което юристите наричат "стандарт за доказване". Да допуснем, че ви сполети автомобилна злополука на пътя, при която някой е пострадал. Тогава съдът ще ви привлече да отговаряте за нанесени щети и трябва да се прецени дали сте проявили нехайство или не. Как може да стане така? По какъв начин ще се построи доказателството?
Според един известен учебник по право -- ето как: "Стандартът за доказване, необходим в гражданския процес, най-общо означава доказване върху основата на баланс на вероятностите. Ако уликите са такива, че съдът може да каже: "Ние смятаме, че има по-голяма вероятност действието да не е било умишлено" -- тогава тежестта на уликите се снема, но ако вероятностите са равностойни -- тя остава." (Реr Lоrd Dеnning in Рhiрsоn оn Еvidеnсе (Swееt & Махwеll, 13th Еdn.), 4-35.) Когато разглеждаме фактите за възкресението, ние ще прилагаме същия "стандарт за доказване". С други думи, ще се ръководим от това, което с най-голяма вероятност се е случило.
Съдебните заседатели
А сега нека да видим какви са задълженията на съдебните заседатели. На първо място те трябва да съдят непредубедено. Не бива да приличаме на онзи председател на съдебен състав, който накрая обявил присъдата така: "Седем от нас смятат подсъдимия за виновен, защото са съгласни с обвинението, трима го смятат за виновен на общо основание, а двама казаха "виновен" още щом го видяха."
Но да бъдеш непредубеден често е много по-трудно, отколкото изглежда, тъй като всеки от нас има вродени предразсъдъци. Ярък пример за това е французинът Ернест Ренан -- авторът на книгата "Животът на Исус", в която се отрича възкресението. Според собственото признание на Ренан, той започва с предпоставката: "Чудото е невъзможно. Следователно, възкресение не е имало!" Такава нагласа не е допустима в един съд. За да проучим доказателствата ние трябва да бъдем колкото се може по-непредубедени.
Преди всичко задължението на съдебните заседатели е да издадат присъда. Всъщност единственото нещо в углавния процес, което съдията не прави, това е да съди. Той председателства съда, обобщава резултатите и след края на пренията произнася присъдата. Тъкмо съдебните заседатели решават дали обвиняемият е виновен или невинен и те носят отговорност за осъждането. Фактите по възкресението също изискват присъда. Ние трябва да ги проучим и да си отговорим на въпроса дали наистина Исус Христос възкръсна от мъртвите.
4
СМИСЪЛЪТ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО
Какво е значението, което Библията влага във възкресението на Исус? Какво всъщност се е случило в първата неделна утрин на Великден?
Възкресението не означава безсмъртие на душата, както е според гръцката философия, която смята, че тялото е затвор на душата и щом то умре, тя се освобождава от оковите и отива към небето. Този възглед е отразен в прочутите слова на умиращия Сократ: "Хвани ме, ако можеш!" А също и в популярната песен за Джон Браун, чието "тяло гние в гроба, но душата му продължава да живее".
Тогава може би възкресението е прераждане? Тази идея е характерна за много източни религии като хиндуизма и будизма. При хиндуизма една и съща душа може да има различни превъплъщения -- в един живот да бъде бог, в друг -- човек, в трети -- животно или дори растение. Всичко зависи от това как си живял в предишното състояние. Всяко зло в този живот е наказание за поведението на душата в миналото. Процесът на раждане и прераждане трябва да продължава непрекъснато, докато се достигне крайната степен на "нирвана" или небитие. Тогава човек не усеща нито болка, нито радост.
Това обаче не е християнският възглед за бъдещето. В Библията е казано ясно: "И както на човеците е отредено да умрат един път, а след това настава съд" (Евреи 9:27). Ала въпреки всичко възкресението означава вечен живот, а не вечно угасване.
Дали възкресението е просто връщане на живота в едно тяло? В Новия Завет са отбелязани шест такива случая. Това са синът на вдовицата от Наин, дъщерята на Яир, Лазар, светците, съживени по време на Христовата смърт. Дори и Евтих. Но при всички случаи връщането към живота е било само временно. Всеки от тези хора е трябвало да умре за втори път. Това не може да се каже за Исус. "Знаейки, че Христос, веднъж възкръснал от мъртвите, вече не умира: смъртта няма вече власт над Него" (Римляни 6:9).
И тъй, възкръсването на Христос прибавя нови измерения към изброените схващания. Както подчертава професор Ф.Ф. Брюс: "За самите ученици и за всички останали евреи по това време, възкресението означава телесно възкресение." (Професор Ф.Ф. Брюс, Сhristiаnity Тоdаy (Sрirе Вооks, 1968), с.112.) Но то се различава от простото съживяване. След възкръсването си Исус не е едно съживено човешко същество. Павел твърди, че Той е имал "духовно тяло" (I Коринтяни 15:44). Това тяло вече не се подчинява на природните закони. Исус е могъл внезапно да се яви на учениците си и после също толкова внезапно да изчезне. Но той не е безплътен дух. Исус не само категорично отрича това предположение, но и показва белезите Си от разпъването. Те гарантират неговата идентичност пред учениците, а докосването до тялото ги уверява в Неговата реалност (Лука 24:39). Случила се е чудотворна промяна. Исус е същият човек и все пак -- не е същият.
Сигурно е, че възкресението не присъства само в съзнанието на учениците. Както изтъква Джеймс Дюн: "Под "възкресение" те ясно имат предвид, че нещо е станало със самия Исус. Господ Го е възкресил, а не просто е върнал вярата им. Той отново бил жив, отново е дарен с живот и това е върхът на Божествения план за човечеството. Исус не просто се е изтръгнал от ноктите на смъртта, Той е неин повелител, издигнат до десницата на Бога. Това пламенно убеждение лежи в сърцето на верижната реакция, с която започна християнството." (Jаmеs D.G. Dunn, Тhе Еvidеnсе fоr Jеsus (SGМ Рrеss, 1985), с.75.)
