Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04.2014 21:00 - ВАШАТА ПРИСЪДА ЗА ПРАЗНИЯ ГРОБ НА ХРИСТОС - 5ТА ЧАСТ
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 502 Коментари: 0 Гласове:
0



7

ПРЕКИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

Една неделна сутрин на Великден проповядвах на семейна църковна служба с присъстващи от най-различна възраст -- от 8 до 80 години. В началото казах на моите слушатели, че предстои да видят нещо, което сигурно досега не са виждали. Това явно възбуди техния интерес. После за всеобщо удивление взех един нарцис от стоящата наблизо ваза и го изядох! Когато присъстващите се съвзеха (и аз заедно с тях!), зададох следния въпрос: "Представете си, че след тази служба срещате на улицата някой полицай и му казвате, че проповедникът току-що е изял един нарцис. Ще ви повярва ли?" Незабавно едно момче вдигна ръка и отговори: "Той ще трябва да повярва, защото тук сме много и всички го видяхме с очите си."

Момчето попадна точно на въпроса, който аз се опитвах да покажа -- силата на свидетеля очевидец. Всъщност този вид доказателства са толкова необорими, че един кралски адвокат веднъж каза: "Когато имам в съда слабо дело, държа дълга реч, а когато делото е действително силно, просто извиквам свидетелите."

Той е съвършено прав. Във всеки съд най-добрите доказателства са тези, които юристите наричат "преки доказателства". Те разкриват същността на спорния факт, който в нашия случай е дали Христос възкръсва от мъртвите или не. Най-добрите преки доказателства са на свидетели, които действително са Го видели след възкресението. Точно тях можем да открием на страниците на Новия Завет.

Когато гледат съдебно дело, адвокатите съставят списък на свидетелите заедно с "Проверка на показанията", получени от всички тях. В посланието си до Коринтската църква Павел ни дава един списък на свидетели, от който разбираме, че когато Исус възкръсва, Той "се яви на Кифа, и след това на единайсетте; после се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето са живи до днес, а някои и починаха; после се яви на Яков, след това на всички апостоли, а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг" (I Коринтяни 15:58).

Списъкът на Павел е особено важен, като се има предвид, че той пише първото си писмо до коринтяните около 56 г. сл. Хр. и съдържащият се вътре списък е съставен вероятно по време на първото му посещение в Ерусалим през 34 г. сл. Хр. -- изминали са близо 3 години от самото възкресение. Очевидно списъкът е подреден хронологически. Също така изглежда става дума за официален списък на свидетелите, тъй като в него липсват показанията на жените, видели Исус. Павел е знаел, че по онова време свидетелските показания от жени не са имали съдебна валидност.

Освен този списък пред нас са и показанията на евангелията, всяко от които разказва за възкръсването на Исус от мъртвите и явяването Му пред учениците. Ако сумираме всички източници, ще видим, че Христос се е явил не по-малко от дванадесет пъти. Можем да съставим "проверка на показанията" за всяко от тези явления.

 

Мария Магдалина

Важно значение има фактът, че първото човешко същество, което е видяло Исус, е жена. Вече отбелязахме, че по онова време според еврейския закон женските свидетелски показания не са били приемани лесно. Ако историята за явяването на Христос беше измислена, тя сигурно щеше да започва с явление пред мъж -- например Исус се явява на някой от учениците (може би Петър), или пък на някой от Неговите врагове като главния свещеник Каяфа.

Мария Магдалина придружавала Мария, майката на Яков, Саломе и Йоана, когато те отишли рано сутринта да видят гроба на Исус и открили, че той е празен. Мария се втурнала обратно към града и казала на Петър и Йоан: "дигнали Господа от гроба, и не знаем де са Го турили" (Йоан 20:2). Петър и Йоан отишли сами да проверят и намерили гробницата действително празна. След като се убедили, те се върнали обратно вкъщи.

Както изглежда Мария, останала отвън близо до гробницата и започнала да плаче. По някое време тя се обърнала назад и видяла Исус, Който стоял до нея, но не могла да Го познае, а помислила, че е градинарят. И когато Исус й казал: "жено, защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: "Господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си го турил, и аз ще го взема" (Йоан 20:15, 16). И тогава вече Исус се обърнал към нея по име: "Марийо!"

Ясно е, че Мария не е очаквала да види Исус. Тя не Го е разгледала внимателно или пък очите й са били замъглени от сълзи, освен това е било още тъмно в този ранен час на деня. Но когато чула името си, тя веднага познала Неговия глас и извикала: "Равуни!", което на еврейски значи "Учителю!". После Мария се върнала при учениците с новината: "Аз видях Господа!"

 

Мария, майката на Яков, Саломе и Йоан

Второто явяване е било пред тези жени. Както видяхме, след срещата с Исус Мария Магдалина отишла в дома на Йоан, за да предаде на него, Петър и на другите добрата вест. В това време жените се отправили към Витания, за да кажат и на останалите ученици новината за възкресението. По пътя, вероятно близо до Елеонския хълм, "Иисус ги срещна и рече: радвайте се! А те се приближиха, хванаха се за нозете Му и Му се поклониха" (Мат.28:9). И в този случай явлението било неочаквано. Също както при Мария Магдалина жените докоснали тялото на Исус.

 

Петър

Той е първият свидетел, отбелязан в списъка на Павел, и първият от апостолите, който е срещнал възкръсналия Исус. Общоприет факт е, че Марк е взел голяма част от информацията за своето евангелие от Петър. Затова е важно, че Марк споменава това явяване, тъй като Петър вероятно му го е разказал лично. Лука също го споменава в евангелието си (Мат.16:7; Лука 24:34). Но тези две евангелия не съобщават никакви подробности. Тук Исус се е явил само за да убеди отново Петър, който вече се бил отрекъл от своя Господ. Евангелията не дават подробно описание за случая. Вместо да приложат повече детайли, както е нормално, те само го споменават.

 

Двамата ученици по пътя към Емаус

Това явяване станало следобед в първия ден на Великден. Единият от учениците бил Клеопа, а другият -- вероятно неговата жена. Двамата вървели по пътя от Ерусалим към Емаус, дълъг около седем мили. Сутринта на този ден те чули от жените съобщението за празния гроб на Исус (Лука 24:9). Тъкмо обсъждали събитието и търсели някакво обяснение, когато Исус се доближил до тях и продължили пътя си заедно.

Той ги попитал какво разискват толкова тревожно и защо изглеждат така тъжни. Клеопа отговорил: "Само ти ли си пришълец в Ерусалим, та не знаеш станалото там тия дни?" После Клеопа разказал на "странника" за Исус, за разпъването Му, празния гроб и вестта за Неговото възкръсване. В отговор Той им обяснил как всички тези събития са предсказани в Стария Завет, но двамата още не могли да Го познаят.

Когато пристигнали до селото, в което отивали, учениците се обърнали към Исус, казвайки: "остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; тогава им се отвориха очите е те Го познаха; ала Той стана невидим за тях" (Лука 24:29-31).

Отново виждаме, че двамата ученици не са разпознали Исус в началото. Това може да се стори странно, понеже те са говорили и вървели заедно с него близо два часа. Трябва да предположим, че двамата са били смутени, объркани и загрижени да се приберат вкъщи след посещението си в Ерусалим. Всичките им надежди са били попарени. Исус бил мъртъв и всяка мисъл за възкресение им се струвала невъзможна.

 

Пред учениците, в отсъствие на Тома

Това е последното явление на Исус през този ден. То е станало вечерта, вероятно в горната стая, където преди Исус е устроил Тайната вечеря. Събитието е записано и от Лука и от Йоан, които ни дават две независими описания на случилото се.

До този момент единадесетте ученици се били разпръснали (Юда се обесил), а вечерта отново се събрали в горната стая заедно с други хора. Понеже се страхували от еврейските власти, те заключили вратата на къщата. Тъкмо обсъждали вестта за живия Исус и появата Му пред Петър, когато пристигнали двамата от Емаус и разказали какво им се е случило по пътя. "Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: Мир вам! Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух; но Той им рече: Защо се смущавате? и защо такива мисли влизат в сърцата ви? Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм същият; попипайте Ме и вижте, понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам" (Лука 24:36-39).

Исус ги поканил да докоснат ръцете и нозете Му, за да бъдат сигурни, че е жив. После Той седял и ял печена риба заедно с тях. И Лука и Йоан подчертават в евангелията, че Исус се е явил физически. Той можел да бъде пипнат, имал меса и кости, седял и ял в тяхно присъствие. Това не е бил дух, нито привидение. Исус е имал реално тяло.

 

Пред учениците, в присъствието на Тома

Това явяване е станало точно една седмица след предишното. Учениците отново били събрани в горната стая, но този път Тома бил при тях.

Понякога се твърди, че Исус се явявал само на тези, които са очаквали да се яви. Това със сигурност не може да се каже за Тома. Той посрещнал недоверчиво уверенията на учениците, че са видели Исус. Тома искал доказателство. "Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам" (Йоан 20:25). Тома искал сам да се увери. Никой не би могъл да бъде по-скептичен от него.

Тогава, по същия начин както преди, Исус внезапно се появил. Той забелязал присъствието на Тома. "Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; и дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ" (Йоан 20:27). В същия миг всички съмнения на Тома се изпарили. Той не само видял и повярвал, но той е първият човек, който признал Исус за Бог. Обикновени хора не възкръсват от мъртвите. Исус е Бог.

 

Пред седемте ученици в Галилея

С описанието на това явление завършва евангелието на Йоан. Учениците били Симон Петър, Тома, Натанаил, Заведеевите синове и двама други (Йоан 21:2). Това е третият път, когато Исус се явява на група Свои ученици. Те тъкмо били напуснали Ерусалим и се връщали в родината си Галилея. Всички те били рибари и Петър, който отново стоял начело, предложил да наловят риба. Но цяла нощ не могли да хванат нищо.

На разсъмване един странник, застанал на морския бряг, ги попитал дали са уловили нещо. Когато всички отговорили "не", Той ги посъветвал да хвърлят мрежата от дясната страна на лодката. Те го послушали и хванали толкова много риба, че не могли да издърпат мрежата. Изведнъж Йоан познал кой е странникът. Той извикал: "Господ е!"

Петър нетърпеливо скочил във водата, задърпал пълната с риба мрежа и се отправил към сушата. Там учениците видели, че Исус вече ги бил изпреварил. На брега горяла жарава, върху нея била сложена риба, а също и малко хляб. Исус поканил учениците да закусят и те яли заедно с Него.

И в този случай явяването е внезапно и неочаквано. Исус се явил в нова обстановка, в Галилея. Учениците спокойно яли с Него около огъня. Имали са предостатъчно време да осъзнаят, че с тях е именно Исус. Това не е било халюцинация.

 

Пред единадесетте ученици

Това явяване е станало на един хълм в Галилея, където Исус е изпратил учениците Си. Много малко са записаните подробности. Но при тази поява Исус предал на учениците своето велико мисионерско послание: "идете, научете всички народи" (Матей 28:19). Въпреки че някои още се съмнявали, тук за пръв път учениците се преклонили пред Исус. Постепенно те осъзнали, че Той бил Бог.

 

Пред петстотинте

Те са отбелязани от Павел в неговия списък на свидетелите: "после се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето са живи до днес, а някои и починаха" (I Кор.15:6). Никакви подробности не са известни. Вероятно е станало три или четири седмици след възкресението, на открито сред хълмовете на Галилея. Почти всички от петстотинте трябва да са били млади хора, защото тридесет години след това в писмото си до коринтяните Павел твърди, че повечето от тях са още живи. Очевидно той е срещнал мнозина, които тогава са присъствали.

Както подчертава професор сър Норман Андерсън:

"Това е един от най-важните моменти в целия Нов Завет. Павел не е бил глупак, той е знаел отлично, че има куп врагове, готови да се нахвърлят върху него, ако каже нещо съмнително. Триста или четиристотин души от онези, които преди години са видели възкръсналия Исус, днес са още живи. Ако този факт не е бил чистата истина, то тогава Павел би заложил на карта целия си авторитет -- това е край-но неправдоподобно. Все едно е казал: "Ако не ми вярвате, има много хора, които ще потвърдят моите думи. Идете и ги попитайте." Sir Nоrmаn Аndеrsоn, Тhе Fасt оf Сhrist (Intеr-Vаrsity Рrеss, 1979), с.5.

 

Пред Яков

Това явяване е споменато от Павел в списъка на свидетелите. Вероятно той е чул за него от самия Яков при посещението си в Ерусалим три години, след като приел вярата (Галатяни 1:18, 19). Яков бил братът на Исус и според евангелията той, и по-малките му братя не вярвал в Исус по време на неговия живот.

Яков е бил обвиняван в амбициозност, себелюбие, притворство, дори са го смятали за умопобъркан. В евангелието от Йоан пише, че след разпъването майката на Исус останала под закрилата не на синовете си, а на Йоан. След шест седмици по време на Възнесението, откриваме тези братя да се молят заедно с другите ученици. Те не само са повярвали, но всички, заедно с Яков, са видели брат си Исус след възкръсването от мъртвите.

 

Пред единадесетте ученици на Елеонския хълм

От Лука научаваме за срещите на Исус с апостолите, "на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие" (Деяния 1:3).

Не знаем дали е имало други явления освен тези, които изброихме. Последното от тях, записано в евангелията, е станало на Елеонския хълм. Тогава апостолите видели как Исус "се подигна, и облак Го подзе изпред очите им" (Деяния 1:9). И този път явлението е физическо. Как иначе ще знаем, че някой се е възнесъл към небето, ако не сме могли да го видим?

 

Пред Павел

В края на списъка от свидетели Павел включва и себе си: "А най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг" (I Коринтяни 15:5-8). Павел смятал това явяване за изключително, понеже е станало след Възнесението на Исус към небето. В "Деяния" ще намерим цели три подробни описания на събитието, което показва неговата важност (Деяния 9:3-6; 22:6-10; 26:12-18).

Преди да приеме вярата, Павел (преди това наречен Савел) бил обществен враг номер едно на ранната църква. Той усърдно преследвал първите християни и дори получил пълномощия от Главния свещеник да отиде в Дамаск и да арестува там всички християни, които завари. Но по пътя към Дамаск се случило нещо, което изцяло преобразило живота му.

"Изведнъж го огря светлина от небето; и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш? А той отговори: Кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш."... "стани и влез в града, и ще ти се каже, какво трябва да правиш" (Деяния 9:3-6).

В този драматичен момент Павел внезапно и неочаквано станал християнин. Неговите придружители също чули звука и видели светлината, но единствено Павел чул гласа на Исус и Го видял. В ранната църква апостол можел да бъде само този, който е видял Господа след възкресението Му. Сега вече Павел сам бил апостол и ако някой се съмнявал, той можел да каже: "Не съм ли апостол?"... "Не съм ли видял Исус Христос, нашия Господа?" (I Кор.9:1).

Това явяване пред Павел било също толкова реално, както и останалите, отбелязани в неговия списък на свидетелите. Петър, дванадесетте, петстотинте, Яков и апостолите са видели Господа. Накрая Павел прибавя и споменатите свои свидетелски показания как Го е видял и говорил с Него по пътя към Дамаск.

 

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693409
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031