Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2014 01:58 - Скитникът Анджело - част 1-ва
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 587 Коментари: 0 Гласове:
0



СКИТНИКЪТ АНДЖЕЛО

(откъс от книгата на Рик Джойнър – „Последната битка“)

Ние бяхме на мястото, където седяха най-висшите царе. Тогава разпознах един човек, който беше наблизо.

„Господине, познавам Ви от някъде, но просто не мога да си спомня откъде.“

„Веднъж ти ме видя във видение.“, отговори той.

Веднага си спомних и бях изумен! „Значи Вие сте бил реален човек?“

„Да“, отвърна той.

Тогава започнах да си спомням деня, когато като новоповярвал Християнин бях стигнал до объркване в някои отношения в живота си. Излязох и отидох в един парк близо до апартамента си и реших да чакам, докато Господ ми говори. Седейки и четейки Библията си, получих видение, едно от първите, които съм имал.

Във видението видях човек, който ревностно служеше на Господа. Той постоянно свидетелстваше на хората. Поучаваше и посещаваше болните, за да се моли за тях. Беше много ревностен за Господа и имаше истинска любов към хората. Тогава видях и друг човек, който очевидно беше скитник или бездомник. Едно малко котенце се мотаеше на пътя му и той понечи да го изрита, но се въздържа и само грубо го избута от пътя си с крак. Тогава Господ ме попита кой от тези мъже Му беше угодил повече.

„Първият.“, казах без колебание аз.

„Не, вторият.“ , отговори Той и започна да ми разказва техните истории.

Първият човек бил възпитан в чудесно семейство, което винаги е познавало Господа. Той израстнал в процъфтяваща църква и после завършил един от най-добрите библейски колежи. Били са му дадени 100 частици от Божията любов, но той използвал само 75 от тях.

Вторият мъж се родил глух. Бил малтретиран и държан на тъмен и студен таван, докато не бил намерен от властите, когато бил на 8 годинки. Тогава започнали да го прехвърлят от една институция в друга, където продължавали да го тормозят. Накрая бил изхвърлен на улицата. За да преоодолее всичко това, Господ му дал само 3 частици от Своята любов, но той събрал всяка една от тях, за да победи яростта в своето сърце и да се въздържи да не нарани котенцето.

Сега аз погледнах този мъж. Той бе цар и седеше върху престол, далеч по-славен от този, който Соломон изобщо би могъл да си представи. Множества ангели го обграждаха и очакваха да изпълнят заповедите му. Обърнах се към Господа в страхопочитание. Все още не можех да повярвам, че този мъж е реален и още по-малко, че е един от великите царе.

„Господи, моля Те, разкажи  ми останалата част от историята му.“, попросих аз.

„Разбира се, затова сме тук. Анджело беше толкова верен в малкото, което му бях дал, че му поверих още 3 частици от Моята любов. И той използва всичките, за да спре да краде. Почти умираше от глад, но отказваше да вземе каквото и да било, което не беше негово. Купуваше храната си с това, което изкарваше чрез събиране на бутилки и евентуално, ако намереше някой, който да му даде да свърши някаква работа по двора на къщата му. Не можеше да чува, но се беше научил да чете, така че му изпратих една брошура с Евангелието. Докато я четеше, Духът отвори сърцето му и той предаде живота си на Мен. Аз отново удвоих частиците любов и той верно ги използва всичките. Искаше да Ме сподели с другите, но не можеше да говори. И въпреки, че живееше в такава бедност, той започна да дава почти половината от това, което изкарваше, за брошури, които раздаваше по уличните ъгли.“

„Колко души доведе при Теб?“, попитах аз, мислейки, че би трябвало да бъдат множества, за да стои с царете.

„Един.“, отговори Господ. „За да го насърча му дадох да доведе един умиращ алкохолик при Мен. Това наистина го насърчи толкова много, че той беше готов да стои на този ъгъл години наред, за да доведе още една душа до покаяние. Но цялото Небе Ме молеше настоятелно, да го взема тук, а Аз също исках той да получи своята награда.“

„Но какво направи той, че стана цар?“, попитах аз.

„Беше верен във всичко, което му беше дадено. Победи всичко, докато стана като Мен и умря като мъченик.“

„Но какво победи той и как така стана мъченик?“

„Той победи света с Моята любов. Малцина са победили толкова много, като са имали толкова малко. Много от моите хора живеят в домове, на които дори царете, живели само преди столетие, биха им завидели на удобствата. Но те не ги оценяват. А Анджело би оценил толкова много, дори само един намерен кашон през студената нощ, че би го превърнал в славен храм на Моето присъствие. Той започна да обича всеки и всичко. Радваше се на една ябълка повече, отколкото някои от Моите хора на голямо пиршество. Той беше верен във всичко, което му дадох, въпреки, че то не бе много, в сравнение с това, което съм дал на другите, включително и на теб. Аз ти го показах във видение, защото ти минаваше покрай него много пъти. Дори веднъж го посочи на един от приятелите си и говори за него.“

„Така ли? Какво казах?“

„Ти каза: „Ето още един от тези Илиевци, които сигурно са избягали от автобусната спирка.“ Ти каза, че той е „религиозен ненормалко“, изпратен от врага да отвръща хората от евангелието.“

Това беше най-тежкият удар, който бях преживявал до този момент. Бях повече от потресен; бях ужасен. Опитах се да си спомня конкретният случай, но не можех, просто защото имаше толкова много други като него. Никога не съм изпитвал особено голямо състрадание към дрипавите, улични проповедници, които сякаш бяха специално изпратени да отвръщат хората от Благовестието.

„Съжалявам, Господи. Наистина съжалявам.“

„И ти си опростен“, отговори бързо Той. „И си прав. Има мнозина, които се опитват да проповядват благовестието на улицата от погрешни, дори извратени подбуди. Въпреки това, има и такива, които са искрени, макар че са неуки и необучени. Ти не трябва да съдиш според външния изглед. Има също толкова много истински слуги, които изглеждат като него, както има и сред лъскавите професионалисти в големите катедрали и организации, които човеците са изградили в Мое Име.“

Тогава Той ми кимна да погледна към Анджело. Когато се обърнах,  той беше слязъл по стълбите на своя престол и беше точно пред мен. Протегна ръцете си, прегърна ме силно и целуна челото ми като баща. Любов се изля върху мен и през мен в такава степен, каквато нервната ми система сякаш не беше в състояние да понесе. Когато най-после ме пусна, аз се клатушках, като че ли бях пиян, но това беше едно прекрасно чувство. Беше любов каквато никога не съм изпитвал.

„Той щеше да ти предаде това ояе на земята.“, продължи Господ. „Той имаше много да даде на Моите хора, но те не искаха да се приближат до него. Дори пророците Ми го избягваха. Той израсна във вярата, като си купи Библия и няколко книги, които постоянно препрочиташе. Опита се да ходи на църква, но не можа да намери нито една, която да го приеме. Ако те го бяха приели при себе си, биха приели Мен. Чрез него Аз чуках на вратите им.“




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693073
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031