ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ РИМЛЯНИ ШЕСТА ГЛАВА

Всички  страдаме от грехове на слабост.

Римляни 6 ни разкрива тайната за преодоляване на  греха.

Някои хора казват, че благовестието ни казва,

че сме свободни от закона и следователно свободни от грях.

 Благовестието казва, че ние сме свободни от закона,

само като метод за спасение. Благовестието казва, че

на нас ни е простено.

Това е част от писмо, което получих преди няколко дни от една жена, .

"Страхувам се че това, което смятам за вяра в Исус Христос като мой Спасител, е само интелектуално разбиране. Проблемът ми е, че не разбирам как мога да превърна това интелектуално разбиране в истинска спасителна вяра.

Преди около дванадесет години, когато за пръв път бях далеч от дома си, започнах да виждам доказателства за грешни желания, които не можех да контролирам и изглеждаше, че те ме контролират, а не аз тях.

Това ме довежда до въпроса ми, как да превъзмогна моето интелектуално разбиране, че Исус умря за грешниците в света и че чрез вяра, това може да бъде мое. Как да напредна  в моето интелектуално разбиране към една реална спасителна вяра, която ме кара да предам моите права и себе си, кара ме да се покая, да обърна гръб на греха, да обичам Бог, повече от себе си и да избирам неща, които са прави?

Бог не може да избере, вместо мен. Аз трябва да избера за себе си и да изоставя всичко, заради Него. Как плътта и егото, които се стремят към себе запазване и оцеляване ще умрат доброволно?

Как да достигна до тази спасителна вяра? Къде са силата и волята, които ще принесат в жертва плътта на грешника? Христос умря за грешните, но аз предполагам, че това не е за тези, които ще си отидат и няма да грешат повече, нито ще се покаят. Аз съм в робство на моята греховна плът, в същото време, Бог не може да направи избора за мен. Аз се чувствам проклета в сивата ничия страна.

Писмо и статия

Забележете изразителното изречение: "Как плътта и егото, които се стремят към себе запазване и оцеляване ще умрат доброволно? "

Повтарящи се грехове на слабост

Това писмо ми напомня за подобни писма, които получих, с въпроси относно грехове на слабост. Първо трябва да разберем, че не съществува човек без грехове на слабост.

С това не казвам, че трябва да сме в плен на какъвто и да е грях.  Грях на слабост е слабост във вашия темперамент и вие чувствате изкушението много по–силно в тази област, отколкото другаде. 

Всеки един от нас има такива слабости. Много хора нямат слабост към алкохол. Например аз никога не съм пил чай или кафе, да не говорим за алкохол. Но това не означава, че аз нямам слабости в други области.

Всеки от нас е силен в дадена област, но слаб в други области.

Това е начина, по който всички сме неуравновесени. Никой от нас не е ясно определен герой или героиня. Щеше да е добре, ако бяхме, но дори и най–добрите герои имат крака от глина. Истината е, че сме примесени с глина навсякъде.

Ние не сме силни. Библията казва: "Наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх" (Псалм 39:5).

Разглеждайки Римляни шеста глава аз вярвам, че ние ще открием отговора на въпроса относно греховете на слабост. Ние ще намерим отговора на въпроса от писмото на тази жена.

Необходимо обвинение

"Тогава какво да кажем? Да продължим ли да грешим, за да се увеличи благодатта?" (Римляни 6:1 RSV)

Спомняте ли си въпроса, който Павел зададе в края на трета глава? Той попита: "Тогава, чрез вяра разваляме ли закона?" (Римляни 3:21). Сега този въпрос е зададен по различен начин: "Да продължаваме ли да грешим, за да може благодатта да се умножава?"

На тези, които проповядват и преподават искам да кажа, че ако никога не сте били обвинени в две неща, бъдете абсолютно сигурни, че вие не проповядвате или не преподавате благовестието. Тези две неща са: "Вие анулирате закона." и "Вие казвате, че можем да грешим и да се разминем с наказанието." Ако никога не сте били обвинен в тези две неща, вие не проповядвате благовестието.

Павел, най–великият учител на благовестието, след Исус, бе обвинен, че казваше: "Със закона е свършено" и "Вие можете да грешите и да се разминете с наказанието." Разбира се, Павел не проповядваше нито едно от тях. Той не казваше нищо такова.

Факт е, че истината  и измамата са много близки. Истина е, че ние не сме под закона, като метод за спасение, но ние сме под закон, като стандарт за живот.

Нищо не може да промени факта, че лъжа, кражба, нечистота, прелюбодейство и идолопоклонство са грешни. Кръста не промени това. Тези неща са завинаги грешни.

Християните са свободни от закона като метод за спасение, защото ние всички сме го нарушили. Твърде късно е да използваме закона, като метод за спасение. Вие не можете да положите вашето упование върху нещо, което сте   счупили на парченца. Той е разрушена къща. Не може да ви помогне занапред.

Има прощение

Колкото до "да грешим и да се разминем с наказанието", в известен смисъл, ние правим това непрекъснато. Но разликата е в това: Ние мразим греха, тъй като знаем, ако може така да се изразим,  че той отново разпъва Божият Син и го поставя на показ. Ние никога не биваме обвинени за грехове, които мразим и с които се борим. Това е съвсем различно отношение отколкото: "Хей, Бог обича да прощава грехове. Аз обичам да греша. Ние сме добра комбинация." Това е твърде различно.

Павел бе обвинен, че казва: "Ние анулираме закона и вие можете да грешите и да се разминете с наказанието." Той не учеше тези неща, но благовестието е толкова добро, че звучи по този начин. Това е така, защото вие не сте под закон, като път за спасение, и има прощение, за вашите грехове.

Приятели, това е истината. Няма извинение за грях, но има прощение. Трудно е да се каже, но е Библейско. Няма извинение за грях, но има прощение.

А тайната за победа над греховете на слабост ни предстои да открием.

РИМЛЯНИ 6:2-11

Римляни 6 ни открива тайната за победа над греховете на слабост.

Павел казва ясно, че благовестието е единствения източник

за чист християнски живот. Когато Христос умря на Голгота,

ние умряхме с Него. Когато сме изкушавани,

ние трябва да считаме себе си за мъртви.

Как може ние, които сме мъртви, да отговорим на изкушението?

И по–специално след като сме възкресени за нов живот с Исус,

чрез Неговото възкресение?                            
 

Нека да продължим с шеста глава.

Вие умряхте за греха

"Как може ние, които умряхме към греха да живеем в грях?" (Римляни 6:2 РСВ)

Искам да ви предупредя срещу това, което Authorized King James Version казва. Моля не ме разбирайте погрешно, аз харесвам този превод на Библията. Аз знам повече стихове наизуст от този превод, отколкото от всеки друг. Но този превод не всякога е верен.

Authorized King James Version казва: "мъртви към греха." На няколко места в главата ние срещаме фразата: "Ние, които сме мъртви към греха." Наистина бих искал това да е истина, че ние сме мъртви към греха.

Много далеко съм от това, да съм мъртъв към греха. Аз съм жив, вибриращ и чувствителен към изкушенията, както всеки останал. Аз не съм мъртъв към греха. Това, което гръцкия текст наистина казва е: "Вие умряхте към греха."

Думата Logizomai е използвана на 11 места в Римляни четвърта глава. На всяко едно от тези 11 места тя означава единичен случай, "да оправдая" или "да произнеса". По същият начин, когато Павел говори за нашата смърт, той говори за единствения случай, когато Христос умря за нас. Ние умряхме тогава. Виждате ли сега: "Понеже един умря за всички, то всички са умрели" (2 Коринтяни 5:14)!

Тайната за победа над грехове на слабост

Това, което Павел ни казва тук е тайната за победа над грехове на слабост и отговор на писмото от предишната глава.  Единствено Святият Дух може да ни помогне да я видим.

Павел може да сложи храната на трапезата, но той не може да ни накара да се храним от нея. Само Святият Дух, може да направи това. Бил съм на събрания на палатки и понякога жена ще дойде при мен и ще каже: "Др. Форд, моля те ела и обърни моят съпруг. Той е невярващ."

На това аз обикновено отговарям: "Госпожо, аз не мога да възкреся мъртвите." Някои от нещата, които ще споделя с вас сега, аз споделих в отговора си до жената, чието писмо споменахме в предишната глава, но само Святият Дух, може да й помогне да ги направи.

Божията велика математика

Нека погледнем тези стихове от близко, за да открием тайната.

Четвърти стих казва: "За това, чрез кръщение ние се погребахме с Него да участваме в Неговата смърт."

Ние забелязахме, че втори стих казва: "Ние, които умряхме към греха." Това означава, че ние не можем да живеем в него. Последната част на четвърти стих казва: "Така и ние да ходим в нов живот."

Шести стих казва: "Като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха."

Единадесети стих казва: "Така и вие считайте себе си мъртви към греха."

Сега! Това е много важно. По–важно е да разберете това отколкото да бъдете мулти милиардери. Това, което Павел казва е: "Бог приема, че твоето старо естество умря с Исус Христос на Голгота. Трябва да броите, както Бог брои. Трябва да изчислявате, както Бог изчислява. Трябва да придавате, както Бог придава.

Не можете да ритате умряло куче

Не забравяйте, че това, което грабва вашето внимание, то ви завладява.

Ако това, че вие сте умрели с Исус Христос, грабне вашето внимание, когато дявола дойде и каже, "направи това," вие ще отговорите: "Съжалявам но не мога. Аз съм мъртъв."

Ти не риташ умряло куче. Дори и дявола ще си отиде след известно време.

Когато изкушението дойде, вие трябва да направите това, което Бог прави. Бог ви смята за мъртви, така също вие трябва да смятате себе си за мъртви.

Кажете: "Да, имаше време, когато аз обичах да правя това. Но аз умрях с Исус. Когато бях кръстен, аз подчертах моето обединение с Него на кръста. (Римляни 6:4–5) Ръцете, които правеха тези неща, са разпънати. Краката, които ходеха в тези места са приковани за кръста. Главата, която мислеше тези мисли, получи трънен венец. Аз считам себе си мъртъв за тези неща.

Ще бъде така, ако го повярвате.

Приятел с лош темперамент

Имам много добър приятел, чийто баща беше атеист. Бащата избухваше в гняв непрекъснато. Когато по–късно, моят приятел бе поставен на отговорна позиция, той избухваше в гняв също, но не всеки ден. Друг от моите приятели ще каже за него: "Този, когото той обича е благословен, но този, когото мрази е наистина проклет." Това е така, защото когато този мъж е ядосан, всеки около него чувства изгарящата сила на гнева му.

Но аз знам, че моя приятел е истински християнин. Атмосферата в дома, където той израсна като дете, затрудни влизането му в живота на възрастните.

Той избухва лесно, но наистина е добър мъж.

Съмнявам се, че той все още има този проблем, въпреки че това може би е все още силно изкушение за него.

Представите си, че вие имате избухлив характер. Някак си ние трябва да свикнем да казваме: "Да, моята плът ще бъде щастлива да избухне в гняв, но тя е разпъната с Христос, тя е в новия гроб на Йосиф. Има голям камък на входа на гроба. Три дни са изминали между стария живот и този. Моята мъртва плът е изгнила. Тя смърди. Няма я."

Плътта на Христос не изгни за три дни, нашата плът не е била в гроба само три дни, но 2000 години!

Когато дявола дойде, за да ви изкушава, кажете: "Аз не трябва да правя това повече. Моята природа умря към това. Аз не трябва да го правя. Аз съм свободен."

Битка за ума

В Римляни 8 глава Новият завет казва: "Понеже копнежа на плътта е смърт, а копнежа на духа живот и мир" (Римляни 8:6 виж също стих 13). Вие правите това, за което мислите непрекъснато. Когато мъжете се занимават с порнографски списания те поканват неприятностите. Това, за което мислиш, е това, което правиш. Когато децата гледат програми с насилие по телевизията, не бъдете изненадани, ако те започнат да пресъздават някои от фантазиите.

Умът е мястото, където борбата се води. Новия завет казва: "Запленете всяка мисъл, за да я направите послушна на Христос" (2 Коринтяни 10:5 NIV). Борбата е тежка. Борбата е трудна. "Считайте себе си мъртви към греха, но живи към Бог в Исус Христос."  (Римляни 6:11) Това е критичната точка за победа над греховете на слабост.

Вие умряхте

Това помага, и това е единственото нещо, което може да помогне. Когато видим истината, относно това, което стана на Голгота – ние ще разберем този стих. "Понеже един умря за всички, то всички са умрели" (