Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2014 03:26 - КАКВО ОЩЕ НЕ ЗНАЕМ ЗА БИБЛИЯТА - част първа
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 945 Коментари: 0 Гласове:
0



Автор: Симеон Попов

(1904 – 1990)

 

ВЯРВАМ В БОГА, ЗАЩОТО ВЯРВАМ В СВЯТОТО ПИСАНИЕ – БИБЛИЯТА

Тази пречудна книга ме учи да бъда Християнин. Като такъв аз притежавам, изучавам и обичам това безценно Слово на Бога. Откривам в този скъп небесен подарък извори на радост и доволство. Библията е стара като човечеството и млада като човешкото сърце. Преследвана и търсена, мразена и обичана, презирана и усърдно четена, тя остава вечно актуална. Надживяла е много царства, държави и епохи. Видяла е десетки и хиляди книги да изчезват. За тях можем да кажем: суета на суетите. Всичко е суета. За нея признаваме – истина на истините. Всичко в нея е истина. Никак не се забравя. Пътят ѝ е непрестанно изкачване. Краят ѝ не е гроб, а небесен престол.

В нея има нещо поразително. Писана е в продължение на 15 века. Началото ѝ датира от 1400 години преди Христа. Последните ѝ редове са написани 100 години след Христа. Авторите ѝ са около 40. Между тях има овчари, царе, рибари, генерали, юристи, съдии, говедари, свещеници, пророци, лекари. Някои са писали в пустинята, други на морския бряг, трети в царски палат, четвърти в овчарска кошара, пети на заточение, шести в затвора. И въпреки това Библията не е конгломерат, а има чудно единство. По съдържание е цяла Библиотека. Съдържа история, поезия, проза, хумор и сатира, философия, красноречие, трагедия, любовни разкази, военни доклади, право, проповеди, пророчества, летописи. Започва с думите: „Да бъде светлина!“  Завършва с думите: „Да бъде живот!“ Тя не е купчина от нахвърляни книги, а едно цяло. Единството ѝ е в личността на Исуса Христа. Той е истинското ѝ съдържание.

Бог е създал две творби: природата, за да се изучава от всички и Библията – за Християни–вярващи. Нейното съдържание е безкрайно богато. Ненавижда злото и обича доброто. Библията и греха взаимно се отричат. Който обича Словото на Бога, мрази греха. Който обича греха, страни от Библията. Пренебрегването на Библията е начало на отдалечаването от Бога. На една стара Библия има надпис: „Тази книга ще те отдалечава от греха или грехът ще те отдалечава от нея.“

Тя говори за Бога и ние Го виждаме като строг, справедлив, но любящ Баща. От нея разбираме по-добре и Бога, и ближния, и себе си. Тя ни представя Божият Син и пречудното Му дело за спасението ни. Разкрива ни величието и важността на делото Му. Уверява ни, че Бог ни обича. Тя е истина и като такава ни посочва греха и го осъжда. Укорява ни: „Ти си грешник!“ А заплата на греха е смърт. „Библията е книга, в която, в продължение на хиляди години човешкият дух е намирал светлина и отговор на всичко, което е най-дълбоко в сърцето му.“ (Карлайл). Тя ни разкрива Божието величие. Прогласява, че човек живее във време, започващо със сътворенито и завършващо с Божият Съд. Вярата в тази истина винаги е била извор на утеха и радостна надежда за човечеството. Днес някои учени твърдят, че човечеството живее във време, започващо с маймуната и завършващо с атомната война. Това убеждение води мнозина до неизразимо отчаяние.

Библията се разделя на две главни части: Стар и Нов Завет. Старият Завет е сбор на Свещените писания преди Христа. Тук се описват повеленията на Бога към Неговия народ и удивителното Му търпение. Тук се дава обещание за идването на Христос. В Новият завет се рисува облика на Богочовека, Който изпълнява Божието обещание за спасението ни.

Редно е да се смята, че такава свята книга, наситена с любов и грижа за човека, ще бъде уважавана и обичана. Но става точно обратното. Никоя армия не е преминала през такива тежки сражения. Никоя крепост не е била така яростно атакувана. Никоя морска скала не е била така блъскана. Събирали са Библии и са ги изгаряли. Убивани са били нейните читатели. Враговете на Божието Слово го мразят не защото са убедени, че то е измамно, а защото се боят от неговата истинност. И то страшна истинност. Ако беше лъжливо като приказките от „1001 нощ“, никой нямаше да го ненавижда. Щеше да бъде забравено. Кой престъпник се радва когато го хванат? Тъкмо това прави Словото, като хваща нашето зло.

Днес, Библията е най-превежданата и най-разпространяваната книга. През 1500 г. тя е била преведена на 15 езика. През 1800 – на 71 езика. През 1969 г. цялата Библия и части от нея са били преведени на 1300 езика. Днес този брой надминава 2000 и постоянно се прибавят нови преводи. Нека помним нещо важно: Трябва да изучаваме Библията, така че да схванем нейните основни истини, както и да опознаем по-ясно Бога. Ако това желание липсва, тогава изучаването ѝ е безполезно, дори вредно.

„Библията е книга, в която в продължение на хиляди години човешкият дух е намирал светлина и отговор на всичко, което е най-дълбоко в сърцето му.“ (Карлайл)

„Дължа просвещението си просто на една книга. Да, това е стара, проста книга, скромна като природата, но и естествена като нея; книга деятелна и непретенциозна като сърцето, което ни топли; като хляба, който ни храни; книга, която е тъй мила и благославяща и ни поглежда с такова равнодушие като стара майка, която всеки ден чете в тази книга с милите си треперещи устни. Накратко, тази книга се казва – Библия.“ (Хайнрих Хайне)

„Думи, думи, думи“, огорчено и с отегчение се провиква Хамлет, героят на Шекспир, когато го питат какво чете. С това изразява негодувание против празнотата на живота и отражението ѝ в книгите.

„Книги, книги, книги“, бихме казали ние днес, за да произнесем осъдителна присъда над съвременния духовен мир. Книгата изгуби някогашната си стойност. Едно време, като намерели къс книга на земята, хората я вдигали и скътвали с благоговение, защото уважавали голямата помощ на печатното слово. Но днес изобилието на книгите се заплаща с оскъдица в съдържанието. И те като нас са най-разновидни. Някои като пауни са наситени с празна човешка гордост. Изразяват суета и безвкусица. Други като змии хапят, тровят. От страниците им лъха студ. Вместо да сгреят, смразяват. Трети, като величествени, снежнобели планински върхове ни учудват, но остават далечни, недостъпни. Само малцина най-просветени, ги достигат за малко време. Четвърти са скъпоценни камъни. Предлагат бисери от различна големина. Библията е диамант сред елмазите. Има голяма сила. За милиони през хилядолетията е била хляб и живот.

Аристотел писал два вида книги: екзотерни – за широката публика и акромантни – за доверените си ученици. Така и Бог е издал две творби: Творението – природата, която се чете от всички и Светото Писание – за вярващите.

За разлика от другите книги Библията не се забравя

Знае се от статистиката, че само 5% от издадените книги надвишават седмата си година. Болшинството бързо се забравя. Премахват се от книжарници и библиотеки, защото никой не ги чете. Но Библията остава вечно нова, вечно свежа, вечно необходима, вечно незабравена, вечно търсена, винаги четена. Какъв контраст, сравнена с всички други книги! Спрете се над която и да е книга, издадена преди Балканската война. Имате увяхнали страници, наивни мисли, които четете с усмивка. Няма свежест. Интересна е като исторически документ. Животът далеч я е надминал. Но Библията? Каква чудесна енергия! Хилядолетия са минали над нея. Но цветът ѝ неуморно пръска божествен аромат. И милиони свиват разкошни венци от вечните ѝ цветове. Пътят на Светото Писание е непрекъснато изкачване. То не завършва с погребален ковчег, а с победа. Краят му не е гроб, а небесен престол

Произходът на Библията е необикновен

Има нещо поразително в тази стара книга. Писана е в продължение на повече от 1500 години. Началото ѝ е в 14 век преди Христос. Последните ѝ редове са писани сто години след Исуса. Това надхвърля всичките ни представи за продължителност на съставянето на някоя литературна творба. Така Гьоте писал своя „Фауст“ 40 години. Авторите на Библията са около 50. Различавали се по класа, образование, епоха, дарование, занятие, темперамент. Между тях има царе, юристи, професори, мъдреци, занаятчии, министри, съдии, генерали, рибари, овчари, говедари, лекари, свещеници, пророци. Някои са писали в пустинята, други – на морския бряг, трети – в царски палат, четвърти – в овчарска кошара, пети – на заточение, шести – в затвора, с тежки вериги на ръце и нозе. И въпреки всичко Библията не е съставена, не е сглобена, не е конгломерат. Израснала с течение на вековете, тя притежава чудно единение. Напълно е естествена. Затова е неделима от живота, от неговите съкровени, вечни нужди и най-дълбоки тайни.

Библията е неизчерпаем рудник на духовни богатства

Тя е не само една книга, но и цяла библиотека. Самата дума „библиотека“ иде от понятието Библия. Тя е цяла литература. Съдържа история, поезия, проза, философия, красноречие, хумор, сатира, драма, трагедия, любовни разкази, военни доклади, любовни песни, закони, право, проповеди, нравоучение, пророчество, летописи. Започва историята на света с думите на Твореца: „Да бъде светлина.“ Завършва мисията си със заключението: „Да пребъде живота!“

Учудва ни обаче факта, че не е обикновен сбор от много книги. Не е купище от нахвърляни книжовни творби. Не е изкуствено съчетание на неща, които нямат нищо общо по между си. Връзката между отделните ѝ части не е случайна, насилствена, механична. Те образуват неделимо цяло. Имат жива, вътрешна, органична връзка. Какво пречудно единство! Една обща, безкрайно велика мисъл пронизва като златна нишка на страниците ѝ. Единството ѝ се съсредоточава в една личност, към която всичко се стреми. Главната ѝ тема е Исус. Тя сочи към Него. За Него ни говори. Той е нейното пряко и косвено съдържание.

Библията ни дава израз на истината. Нея прогласява тя. Към нея зове човека. И се отвращава от лъжата. Преследва и унищожава измамата още преди появата ѝ. Затова в името на истината безпощадно разкрива недостатъците и падението, и на любимите си герои. У нея няма лицемерие. Ако за много световни явления можем да кажем: Суета на суетите, всичко е суета, то за Светото Писание изповядваме: Истина на истините, всичко е истина.

Механик поправял някакви инструменти в една обсерватория. По обед дошъл астрономът и видял, че механикът чете някаква книга.

-          Вие там, какво четете? – запитал той.

-          Библията, господине. – бил отговорът.

Ученият бил изненадан и казал:

-          Как може интелигентен човек като вас да чете тази книга? Знаете ли, че тя е много стара? Известно ли ви е кой я е написал?

-          Не зная точно – отговорил механика.

-          Учуден съм – продължил астрономът – че четете Библията, а не знаете даже кой я е написал.

-          Мога ли да ви попитам нещо? – казал механикът.

-          Разбира се – отговорил ученият.

-          Вярно ли е, че при трудните и сложни изчисления вие си служите с логаритмични таблици?

-          Да.

-          И можете ли да ми кажете кой ги е съставил?

Астрономът бил поразен от въпроса и отговорил с досада:

-          Това е глупав въпрос. Не зная кой ги е съставил, нито мисля, че това е известно някому.

-          Учуден съм – казал тогава механикът – че употребявате логаритмични таблици, а даже не знаете кой е автора им.

-          О, това е друго нещо – пояснил астрономът. – Аз си служа с тях, защото са истински, верни и ми вършат добра работа. Освен това в тях са събрани опитностите на велики математици през вековете.

-          По същата причина и аз употребявам Библията. Тя е и истинна, и вярна, и върши добра работа за душата ми. И освен това в нея са събрани опитностите на велики Божии люде през вековете. – завършил механикът.

„Библията прогласява, че човек живее във време, което започва от сътворението и завършва с последния Божий Съд. И вярата в тази истина за много хилядолетия е била извор на утеха и радостна надежда за човечеството. Някои днешни учени обаче твърдят, че човек живее във време, което започва с маймуната и завършва с атомна война. И това убеждение е извор на неизмеримо отчаяние за мнозина днес.“ (Петър Бам)

Библията ни поразява с извънредно точни медицински познания и напълно съвременни здравни напътствия, които стоят тъй близо до схващанията на днешната санитарна наука. Древните медицински книги са пълни с магии, с езически обичаи и заклинания. В Библията намираме прости научни истини. Много векове пренебрегвани, те едва напоследък са били отново открити. Това се отнася до храненето, ликвидирането на проказата, разпространението на чумата и пр ...

Вярно е също, че в нея намираме неща, които не можем напълно да разберем. Неизчерпаимостта ѝ е свързана с известна неяснота. Но тука нека да си послужим с пример от историята. Когато Евпирид дал на Сократ произведенията на Хераклит, мъдрецът казал: „Което разбрах е прекрасно. Мисля, че това, което не разбрах, е също така прекрасно.“ Само плитки творения ни стават ясни на пръв поглед. Велики произведения не винаги се разбират веднага. Но затова ни изненадват с нова светлина и нови съкровища. А и Гьоте изповядва: „Убеден съм, че Библията става все по-хубава, колкото повече я разбираме.“ В разговор с писателя Марк Твен един критик казал, че е много обезпокоен от това, че не разбира много неща в Библията. Писателят отговорил: „Господине мой, и аз съм обезпокоен, но от онези места на Библията, които много добре разбирам ...“

Библията ни говори от името на съвършеният Бог и за Него. Но си служи с несъвършения човешки език. А ние често се оплакваме, че думите ни са слаби, за да изразят нашите човешки мисли, чувства, радостни и скръбни преживявания. Ако езикът ни е достатъчен за нашият вътрешен мир, колко по-трудно е за него да изрази Божията мисъл! И все пак това, което имаме, ни нуди да се удивляваме на ненадминатата красота, чудна дълбочина, изненадваща пълнота, безкрайно вярно психологическо проникновение. Всичко ни говори за Божествен произход. Монод твърди: „Библията е Небето в думи.“




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693617
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031